От десетилетие насам нарастващото геополитическо напрежение е надвиснало като дамоклев меч над Европейския съюз: финансовата криза от 2008 г., бежанската криза, украинския конфликт, Брекзит, избирането на Доналд Тръмп в Белия дом, което кара Брюксел и Вашингтон да заемат диаметрално противоположни позиции по много въпроси. Това ударно връщане към геополитическата действителност се изразява конкретно в безпрецедентно покачване на напрежението между Запада и Русия след края на Студената война.

Въпреки това, комбинация от три фактора би позволила на европейците да намерят, по един положителен начин, пътя на собствената си съдба, в известен смисъл "един голистки път", между Запада и Изтока, прогнозира фрeнският всекидневник Le Figaro.

Първо , "атлантическите революции" на Вашингтон и Лондон дават възможност на европейците да управляват собствената си съдба, включително и в областта на сигурността. След това, избирането на Еманюел Макрон, което възпря популистката вълна в Европа, както и вероятното преизбиране на Ангела Меркел за канцлер през септември тази година, ще дадат на Европа двигателят, който й липсваше: солидна френско-германска двойка. И накрая, Русия, която успя да защити стратегическите си цели в Украйна и Сирия, вече разбира, в навечерието на президентските избори през 2018 г., че една силна външна политика трябва да се основава и на солиден икономически растеж.

През май Ангела Меркел каза същото след срещата на върха на Г-7 в Таормина: " Времената, в които можехме изцяло да разчитаме един на друг, отчасти са отминали. Ние, европейците, наистина трябва да вземем съдбата си в свои ръце." Избирането на Еманюел Макрон също даде нов импулс на Европа, лансирайки така чаканите от Берлин реформи и приемайки Владимир Путин във Версай за нови разговори с нашия руски партньор.

От друга страна, обнародваните на 2 август от САЩ санкции срещу Русия, убедихa европейците, че трябва да бъде определена нова стратегическа насока. Въпреки мнението на Брюксел, Вашингтон предприе поредица от санкции, които биха могли да засегнат европейските компании. Тези нови санкции ще позволят на Вашингтон да налага глоби, банкови ограничения и да отхвърля покани за търг от чужбина на европейски компании, които ще участват в изграждането на руски газопроводи или които ще използват долара като валута при сделки с Русия. Де факто, тези санкции биха забранили на европейските компании, ангажирани с инфраструктурни проекти в Русия, да продължат дейността си в Съединенитe щати.

Франция, вече попарена от санкциите срещу BNP Paribas, която заради неспазване на американските санкции за търговия със Судан, Иран и Куба, трябваше да плати 9 милиарда евро на финансовото министерство на САЩ през 2014 г., има да защитава интереси. Вашингтон използва санкциите като извънтериториално законодателство в ущърб на европейските компании и в полза на американските интереси. Тези нови санкции са насочени към редица европейски енергийни компании, както и газопроводни проекти като "Северен поток 2". Финансиран частично от Engie, "Северен поток 2" трябва да доставя руски газ до Европа през Германия, докато американците планират да изнасят шистов газ на по-висока цена в Европа.

В този контекст Европейският съюз, под ръководството на френско-германската двойка, трябва да намери пътя към един откровен и конструктивен диалог с Москва, с която споделяме многобройни политически, икономически, търговски и енергийни интереси, както и да улесни инициативите в тази посока.

Първоначално възобновяването на този диалог може да се осъществи по повод срещата на върха "ЕС - Русия", която ще приеме пътна карта за конкретни проекти за създаването, както навремето обяви Жан Моне, на солидарност де факто. Тази солидарност "де факто" би обхванала реализацията на съвместни енергийни проекти, но също и сътрудничеството на хранително-вкусовата промишленост и космическата индустрия. В този контекст би следвало ЕС да бъде благоразположен към търговското сътрудничество, което в момента е в ход, като Северен поток 2 и Ямал, и да не подчинява реализацията им на чисто политически съображения.

На второ място, руско-европейските отношения могат да бъдат доразвити с провеждането на нова Конференция за сигурност и сътрудничество в Европа, която през 1975 г. е била в основата и на перестройката. Конференцията, която би могла да се проведе в Хелзинки, както и първата, може да разгледа въпроса за споразумение за свободна търговия ЕС - Русия и сътрудничество в сферата на сигурността. Брюксел и Москва могат да подпишат нов Заключителен акт от Хелзинки, който ще позволи да се завърши на сигурно и спокойно изграждането на практическа солидарност в едно общо географскo пространство, простиращо се от Брест до Владивосток.

Превод: Петя Михайлова