"Убийства на честта" са погубили 470 жени в Пакистан през изминалата година, пише The Guardian. 

20-годишната Халида Чандио от южната провинция Синд е една от жертвите на "убийство на честта", пише the Guardian. Майка ѝ Набул и баща ѝ Мохамад Рамзан съкрушени разказват, че дъщеря им е била отнета през нощта и е била убита на метри от дома им, докато бащата е бил на работа. Деянието е било заснето и разпространено в социалните медии, като така е достигнало и самите родители.

"Виковете ѝ все още отекват в ушите ми", разказва Набул. "Не можахме да я спасим."

Полицията казва, че Халида е била заклеймена като "кари" - определение, използвано в южната провинция за обвинение на жена в романтична връзка в разрез с правилата. Често "убийствата на честта" се оправдават чрез "кари". В случая дядото и чичото на младата жена са я застреляли по нареждане на по-възрастен от общността. Предисторията сочи, че преди пет години Халида се жени за братовчед си - син на друг неин чичо, но един ден миналата година той не се е прибрал от работа и никой не го е открил. Жената се е върнала при родителите си в тяхното село.

На 10 април събрание от мъже от селото, включително нейни роднини, са я обвинили, че има връзка с друг мъж. Те пренесли обвинението към "джирга" - местни старейшини, които ѝ сложили определението "кари", казват разследващите.

Така се стигнало до престъплението, отнело живота на 20-годишната жена. То се случва въпреки че съдилищата в страната вече са забранили "джирга" да произнася присъди. В Синд обаче неофициални форми на съд продължават да се месят в спорове, свързани с жени.

Жертвите на "честта" отвъд Халида

Често този тип престъпления са особено трудни за проследяване и затова не се водят отделни статистики за тях. Информацията е обща - например се знае, че през 2024 Азия е на второ място след Африка по брой жени, убити от партньор или член на семейството - около 17 400, според доклад на Службата на ООН по наркотиците и престъпността.

Доклади на ООН от 2023 и 2024 за съседна Турция споменават за т. нар. "убийства на честта" в страната. Доклади за Ирак на Агенцията на ЕС в областта на убежището и за Афганистан на Мисията на ООН за подкрепа на Афганистан (UNAMA) и Служба на Върховния комисар на ООН по правата на човека (OHCHR) също включват тези убийства.

Най-честите поводи в Турция са били отказ от уреден брак, желание за развод, извънбрачна връзка или дори подозрение за такава, бягство с любим човек, забременяване извън брак, а в някои случаи - дори това жената да е станала жертва на изнасилване. Явлението е най-силно изразено в консервативните райони на Югоизточна и Източна Турция, но вследствие на вътрешната миграция подобни престъпления са регистрирани и в големите градове като Истанбул, Анкара и Измир.

Един от най-известните случаи в Турция е този на Гюлдюня Тьорен (Güldünya Tören) през 2004 г., който предизвика силен обществен отзвук и се превърна в символ на борбата срещу т.нар. "убийства на честта". 22-годишната жена е изнасилена от свой роднина и забременява. След като бяга от родното си село в Битлис в Истанбул и ражда детето, семейството ѝ решава, че е "опетнила" семейната чест. Братята ѝ първо правят опит да я убият на улицата, а след като оцелява и е настанена в болница, нахлуват в болничната ѝ стая и я застрелват. Случаят предизвиква широк обществен дебат, а извършителите впоследствие получават тежки присъди, превръщайки делото в един от аргументите за последвалото затягане на турското наказателно законодателство срещу убийствата на честта. Тази история е описана в доклада на Държавния департамент на САЩ за спазването на правата на човека в Турция от 2004 година.

През 2004-2005 г. Турция извърши сериозна реформа на Наказателния си кодекс, с която убийствата на честта бяха квалифицирани като утежнено умишлено убийство и започнаха да се наказват с доживотен затвор. Преди това законът допускаше по-леки присъди в случаи, когато извършителят се позоваваше на защита на семейната чест или силна провокация.

След затягането на наказанията правозащитни организации предупредиха за появата на нов тревожен феномен - т.нар. "принудителни самоубийства", при които върху жените се оказва натиск сами да сложат край на живота си или убийствата се инсценират като самоубийства, за да бъдат избегнати най-тежките наказания. Въпреки че явлението е по-рядко в сравнение с преди две десетилетия, международни организации и турски изследователи предупреждават, че традиционните представи за семейна чест продължават да бъдат фактор за насилие срещу жени в някои консервативни общности.

В Пакистан смъртта на Халида не е единичен случай, а отразява тенденцията да се убиват жени, които са обвинени, че носят "безчестие" на семействата си, пише The Guardian. В провинцията само до 20 юни тази година има 112 такива престъпления, според Комисията за човешки права на Пакистан (HRCP) и организацията за права на жените Синд Сухай Сат, цитирано от the Guardian. За цялата изминала година пък полицията докладва на HRCP приблизително същия брой - 126.

Организации за човешки права твърдят, че реалните числа вероятно са по-високи, най-вече в отдалечени райони - там често случаите не се съобщават или се маскират като самоубийства или инциденти. Например 30 неидентифицирани тела на жени са са открити в шлюзовете на напоителната система на язовирната стена "Сукур" през 2024, посочват от Синд Сухай Сат пред The Guardian, като вярват, че "убийства на честта" може да са довели до това. Обстоятелствата обаче остават неизяснени.

Тези убийства са дълбоко вкоренени в патриархалните структури, където жената често е приемана за собственост на своите роднини мъже. Това твърди Асад Раза, заместник-главен инспектор на полицията, служил като началник на районното полицейско управление в Готки, Кашмор и Джакобабад. Понякога дори могат да набележат една жена за "кари" без доказателства, а за да разрешат спорове около земя, наследство и общностни вражди. Така имат оправдание да я убият и да спечелят от това, обяснява Раза.

Повече жени трябва да участват в разследванията, тъй като те често се движат от патриархални норми, смята той.

"Жертвата е жена, обвиняемият обикновено е мъж, тези, които повдигат обвинението, са мъже, старейшините на общността, които решават спора, са мъже, а често и разследващият служител е мъж, израснал сред същата социална нагласа."

Раза не вярва в засилването на наказанията, а в постоянното прилагане на закона. Освен това когато обвиняемият е роднина, става още по-трудно, защото свидетелите не са много склонни да говорят, а понякога има и натиск към семействата да оттеглят делата или да се разберат неформално, разказва адвокат Шазиа Низамани пред The Guardian.

За слаби разследвания и връзки с феодални интереси, глави на общности и земевладелци говори и Каваджа Навийд Ахмед, пенсиониран съдия.

Животът след "кари"

Обвинението в "кари" може да завърши по различни начини. Често е с убийство, както в случая на Халида. Тя, както и десетки жени от района, заклеймени като "кари", е погребана в отделен вид гробище, наречено Кариян-джо-Кабристан, с необозначени гробове. Често ритуалът се извършва през нощта.

Понякога обвинените обаче успяват да се измъкнат. 35-годишна жена, която се жени за мъж, неодобрен от семейството и, бяга от присъдата на "джирга", произнесена и към двамата съпрузи. Оттогава се местят от квартира на квартира, като дори не казват на съседите си истинските си имена в опит да се скрият.

"Не знам дали ще съм жива утре", казва тя. "Всяко почукване на вратата ме кара мисля, че най-накрая са ни открили."

Друг път споровете за чест могат да доведат до наказание на цяла общност. През май тази година мъж подпалил 100 къщи в селото на младоженци, пише вестник Даун, цитиран от The Guardian.

Когато става въпрос за убийства, те не са за чест, а за контрол над жената, казва Насер Мемон, писател и социален анализатор.

"Каро-кари не е "убийство на честта", смята той. "Това е необуздана бруталност, извършвана без страх."

Тези престъпления говорят за провала на една държава, заявява Асад Икбал Бут от HRCP. Много жени могат да бъдат спасени, ако държавата следва върховенството на закона и изпълнява дълга си да пази жените.

Майката на Халида не може да преодолее убийството на дъщеря си.

"Хората казват, че времето лекува", обяснява тя. "Но как може една майка да забрави, че дъщеря и е била убита? Живея с тази болка всеки ден."

По случая са арестувани трима заподозрени, а друг се издирва. Предстои делото за Халида да влезе в съда.