Предсрочните парламентарни избори на 19 април приключиха. След като бъдат обработени официалните резултати и обявяването им от Централната избирателна комисия (ЦИК), както и отчитане на гласовете от чужбина, предстои свикване на първото тържествено заседание на 52-ото Народно събрание. А такива слухове вече се появиха, че такова може да бъде свикано още до края на април месец. Наглед обикновена конституционна процедура. Първо избори, резултати, разправия кой взел, кой дал, кой не получил и накрая първо заседание на парламента.

Сега обаче е различно. Този парламент ще бъде различен. За първи път в историята на парламентаризма БСП няма да бъде част от 240-те народни избраници, а ДПС и "Възраждане" буквално да бъдат "на ръба". И този път няма да бъдат 8 или 9 партии, само пет. Драгият суверен реши този път да излезе и да гласува, а не да лежи на дивана и да гледа по телевизията, цъкащ с език как в България нищо няма да се промени.

Още по-голямата новина от предсрочните избори, която се очакваше от мнозина с предизвестен победител - "Прогресивна България" на Румен Радев спечели изборите с над 30% от преките си преследвачи, а още повече - спечели правото да има "абсолютното мнозинство" от малко над 130 народни представители. Напълно достатъчно, за да може експрезидентът както да избере председател на парламента, така и да излъчи правителство, но и да приеме бюджет. Нещо, което може би се е случвало в правителството на Иван Костов и на Симеон Сакскобургготски с НДСВ.

И забележете - председател на парламента още от първия път, а не както в последните пъти, когато обществото чакаше да тръгне бял дим от Народното събрание евентуално от десетия път и то при много компромиси и силно фрагментирани политически групи.

След предсрочните избори и очертаващото се пълно парламентарно мнозинство за "Прогресивна България", политическата ситуация изглежда привидно стабилна, но и крие своите подводни камъни. Именно подобна еднолична концентрация на власт или както обичаме да казваме - упражняване на власт без коалиция и без коалиционен партньор, който да ти пази гърба или да ти забие нож в него, също крие своите опасности и рискове.

"Прогресивна България" сама по себе си още не е партия, а коалиция, така че като начало Румен Радев ще трябва да се самоопредели и да направи първи стъпки към утвърждаването си в политиката.

Затова ви представяме няколко "опасности", които дебнат Радев и екипа му и за които трябва да намери лек почти веднага:

Безспорно формиране на правителство

С наличието на самостоятелно мнозинство, както споменахме от над 130 народни представители, съставянето на правителство ще бъде формалност и наглед детска игра. Дори и на шега можем да кажем, че кворумът в Народното събрание също би вървял, дори "и с няколко депутати в болнични". Липсата на коалиционни партньори, както споменахме и такъв, който да защитава коалицията на "Прогресивна България" от грешки или от политическите атаки би било проблем. Купуването на народни представители - феномен, на който се натъкнахме в последните няколко парламента също не е за изключване.

Не се знае и как ще реагира правителството и при един първи вот на недоверие и няма ли да се каже второто, което пада от подобен механизъм. Първото беше правителството на Кирил Петков, свалено с гласовете на ГЕРБ, ИТН, ДПС и "Възраждане".

Не на последно място - протестите също могат да бъдат фактор, от който правителството да не издържи. Само едно припомняме - правителството на Росен Желязков падна с наглед натиска на улицата, безпрецедентните многохилядни протести и желанието за промяна доведоха до падането на кабинет, който имаше комфортната подкрепа на ДПС.

Ако парламентарната математика в пленарната зала на Народното събрание не покаже друго, то "Прогресивна България" ще трябва да си пази гърба сама, а атаките могат да дойдат отвсякъде. Изобщо спечелилите изборите тепърва ще разберат колко е тежка царската корона и кога, къде и как трябва да бъдат направени компромиси и отстъпки, но и кога да се тропне по масата.

Бюджетът - първият реален тест

Приемането на държавния бюджет в средата на лятото, когато почти всички ще бъдат или на море, или на планина, ще бъде първото сериозно изпитание за евентуалното правителство на Румен Радев. Като цяло приемането на бюджет в средата на годината и то посред лято стана традиция, но е важно какво ще бъде прието и за хората.

За един бюджет ще трябват сериозни разговори - както с парламентарно представените партии, така и със синдикатите, и с бизнеса. Вдигане на данъците, осигуровките, приемането отново на Софтуер за управление на продажбите в търговския обект (СУПТО), раздути социални разходи, липса на механизми за увеличаване на минималната работна заплата, неяснота с увеличението на пенсиите по т. нар. "швейцарско правило", теглене на поредния външен дълг и липсата на финансова дисциплина би наляло допълнително масло в огъня на кабинета и шанс на опозиционните партии да повъзвърнат позиции, трупайки политически дивиденти на гърба на властта.

Висш съдебен съвет и нов главен прокурор

Тук е ключът и разковничето затова колко време би издържало едно бъдещо правителство на Румен Радев. Той декларира, че има програма и идея как да разгради и да демонтира олигархичния модел. Само че олигархичният модел е бетониран във ВСС с вечно временния изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов.

Уточнението, което бързам да направя е, че тук на Радев само 133-134 депутати няма да му свършат работа. Радев ще трябва да търси конституционно мнозинство от 160 гласа и заради това още в първия си кратък брифинг след изгорите подаде ръка към ПП-ДБ, като изрази надежда те да не се отметнат от поетите към избирателите обещания. А те от своя страна също протегната ръка към него, поздравявайки го спортсменски за изборната победа и заявявайки, че най-важната цел - демонтиране на модела "Борисов-Пеевски", смяната на ВСС и на главния прокурор.

Наглед на думи може да се види припокриване, но по делата ще ги познаем след няколко седмици.

Сега въпросът е дали всичко ще се случи "на светло", с експерти и с хора, които няма да бъдат обвинени в корупция и дали няма да бъдат извадени поредните котки от чувала, предстои да разберем.

Инфлацията и цените - най-бързият генератор на недоволство

От 1 януари 2026 г. България има нова валута - единната европейска валута (евро). Много граждани, а и като цяло обществото скочи срещу това, че не било питано и обвини директно валутата за растящите цени, въпреки че и икономисти, и експерти обясниха, че скокът не е заради прословутата смяна на "ценните хартийки", а заради търсенето и предлагането в икономиката, както и заради войната в Иран.

Нарастващите цени остават най-прекият проблем за гражданите и тяхното успокоение не зависи от това да има избори след избори, не от това кой ще ги спечели - Иван, Драган, Румен и Първан, а да могат да си напълнят торбата на поносими цени, усещайки, че някои отзад ги пази. Правителството ще трябва да покаже бързи резултати чрез: контролни механизми върху пазара, социални компенсации, стимули за производство и конкуренция. Ако инфлационният натиск продължи, политическата подкрепа може да ерозира много по-бързо от очакваното.

Протестите - неизбежен сценарий

Историята показва, че силните и еднолични мнозинства често водят до силна улица и протести под прозорците на властта. Причини за едни потенциални протести биха били усещането у гражданите за еднолично управление, незачитане правата на хората, неспазени обещания, раздут бюджет, невъзможност за скъсване пипалата в съдебната система, спорни назначения - т.нар. калинки, наши и ваши по върховете на властта, икономически натиск върху домакинствата. Реакцията на властта ще бъде ключова - както по отношение на комуникацията, така и на действията на институциите.

Подводните камъни в парламента

Макар и без реална власт, опозицията ще дебне от храстите и ще използва всяка възможност да дискредитира бъдещия кабинет. Наглед дори ПП-ДБ да са партньори на Румен Радев що се касае до Висшия съдебен съвет и смяната на Борислав Сарафов, то те биха могли да го атакуват по линия на външната политика, Крим, Украйна, Гренландия, Иран.

ГЕРБ-СДС се заканиха да бъдат яростна опозиция по думите на лидера им Бойко Борисов, като опит да скъсат с приписвания им модел и да надигнат глави от болезнената загуба от близо 20% на предсрочните избори от прекия им конкурент - Румен Радев. От формацията на Борисов вече тръшнаха вратата на Радев за коалиция, заявявайки, че нито биха приели коалиция, нито биха подкрепили правителство в новото Народно събрание.

ДПС също със силно влияние зад кулисите и позициониране по ключови икономически теми биха нанесли редица репутационни щети на властта. Само едно напомняме - лидерът на ДПС Делян Пеевски многократно атакува ПП-ДБ със снимки с най-различни купувачи на гласове, схеми и влияние с пудели и пачки, така че един подобен сценарий не може с лека ръка да го изключваме и в новото Народно събрание. Не за първи път Пеевски заяви, че в президентството се кове партия на държавния глава, така че би било интересно какво би казал партийният лидер на Радев, приканвайки го многократно да излезе на политическия терен.

Ето, сега Радев е на политическия терен, в Народното събрание, където може да стане много горещо.

И не на последно място "Възраждане", които този път се свлякоха на изборите до пето място. От заявката до "ние ще управляваме България", сега формата на Костадин Костадинов ще трябва да се задоволи с около 15 депутати, които могат да бъдат много гръмогласни и биха могли да мобилизират протестен и антисистемен вот. От "Възраждане" със сигурност не биха пропуснали възможността да се заядат с Радев за проваления референдум за запазване на лева.

Изобщо пред Румен Радев и "Прогресивна България" от една страна има възможност за така дългоочакваното управление и заявки за демонтаж, но и от друга страна - подводни камъни и минни зони, които само чакат да гръмнат, ако не бъдат обезвредени. За Радев рискът не е в липсата на власт, а в начина, по който тя ще бъде използвана. Успехът ще зависи не от контрола върху парламента, а от способността да се управлява общественото доверие. А заявките за 4-годишен пълен мандат също вече циркулират.