Първите дни на крайнодесния Абелардо де ла Есприела, новият президент на Колумбия, бяха белязани от ужасяващото земетресение от 10 август. Природата не му даде 100 дни толеранс. Три дни, след като встъпи в длъжност трус от над 7 по Рихтер отне живота на над 300 души, а 260 души са в неизвестност.
Новият държавен глава застана на страната на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп, като призна суверенитета на Мароко над Западна Сахара и суверенитета на Израел над Голанските възвишения.
Той обеща бързи и решителни действия още от самото начало на мандата си, обявявайки борба с въоръжените групировки. В амбицията му е прилагане на политика на "желязна ръка" срещу насилието и драстично съкращаване на публичните разходи.
Абелардо де ла Есприела сам нарича себе си Тигъра. Ден след встъпването си в длъжност той показа зъби, обявявайки преместването на 117 затворници в затвор с максимална сигурност. Ще действаме с желязна ръка срещу всички бандити. заяви той.
Колумбийският президент обяви също така военни операции срещу наркотрафиканти, както и ликвидирането на няколко членове на дисидентска фракция на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) и на мощния картел "Клан дел Голфо". Дали Тигърът действително ще успее да преобрази Колумбия?
Колумбийското правителство потърси от международните партньори мерки за облекчаване на търговския обмен и митата, за да се избегне допълнителен икономически срив.
Колумбия има сериозни проблеми с вътрешна нестабилност, свързана с дейността на въоръжени групировки и трафика на наркотици. Затова и не са изненадващи приоритетите на настоящия президент на Колумбия, сериозни битки срещу престъпността, възстановяване на икономиката и енергийна сигурност.
Той обеща агресивна военна стратегия за гарантиране на реда в страната. Колумбийският президент иска възстановяване на държавната петролна компания Ecopetrol, разширяване на проучванията за нефт и газ, както и разрешаване на хидрофракционирането при строги стандарти. И не само.
В плановете му за възстановяване на Колумбия има план за сериозен икономически растеж чрез привличане на инвестиции и преодоляване на кризата в енергийния сектор. Той се обявява за сътрудничество със съюзници като САЩ и прагматични регионални отношения.
Но Колумбия страда от висок бюджетен дефицит, мащабна сива икономика, като се смята, че неформалната заетост засяга над 50% от работниците. Да не говорим за дълбоките социални неравенства. Бедността тормози Колумбия от години. Над 30% от колумбийците живеят под прага на бедността, а страната е с един от най-високите коефициенти на неравенство в Латинска Америка.
Основните социални проблеми на Колумбия включват дълбоко икономическо неравенство, продължаващо въоръжено насилие от партизански и престъпни групи, високи нива на бедност и безработица, корупция в държавните институции, както и трудности с достъпа до качествено здравеопазване и образование.
Съществува огромна ножица между богати и бедни и сериозни проблеми със събирането на данъци от най-богатите слоеве на населението. Нивата на бедност в селските райони са големи, което буди сериозно недоволство. Проблем е и съществуващият от десетилетия въоръжен конфликт с бунтовнически движения и картели. Колумбийците са недоволни от състоянието на образователната и пенсионната система.
И все пак престъпността е най-сериозният проблем пред страната. Борбата с престъпността в Колумбия е сложен и непрекъснат процес, насочен срещу наркотрафика, партизанските движения и организираните престъпни групи. Страната съчетава военни операции с опити за мирни преговори, като същевременно реформира стратегията си за сигурност с акцент върху финансовото обезкръвяване на картела и международното сътрудничество.
Периодично се провеждат мащабни акции на армията и полицията срещу незаконни въоръжени формирования, лагери и лаборатории за производство на наркотици. Стратегията на властта е за прекъсването на финансовите потоци, прането на пари и унищожаването на инфраструктурата на трафикантите.
В тази цел Колумбия си партнира с глобални инициативи и съседни държави за неутрализиране на трансграничните криминални мрежи. Но битката не е лесна. Редуват се периоди на преговори с бунтовнически групи с проучване на успешни модели за строг контрол в затворите и наказателната политика.
Контролът върху регионите с наркоплантациите и коридорите за износ остава основен източник на насилие. Картелите и бандите адаптират тактиките си, включително чрез използването на нови технологии и безпилотни апарати в конфликтните зони, а незаконният добив на ценни ресурси и трафикът на вида продължават да увреждат природата и да влияят негативно на уязвимите общности.
Колумбийските наркокартели днес вече не функционират като масивните, централизирани монополи от 80-те и 90-те години като "Меделин" и "Кали", а са се трансформирали във фрагментирани, силно въоръжени криминални мрежи, известни като BACRIM (Criminal Bands) или нарко-паравоенни групировки, които контролират ключови маршрути за трафик към САЩ и Европа.
Днешните групировки работят на принципа на франчайзинга. Те не контролират цялата верига, а продават продукцията на международни мрежи. Мексиканските картели - като Синалоа и Ново поколение-Халиско - диктуват правилата. Те изпращат свои емисари в Колумбия, за да финансират производството и да купуват стоката директно на място.
Колумбийските криминални структури поддържат тесни връзки с международни синдикати, включително така наречения Балкански картел за дистрибуция на кокаин в Европа. Затова и Колумбия получава засилена международна военна и политическа подкрепа от Съединените щати и регионални партньори при новото управление на президента Абелардо де ла Есприела.
Страната официално се присъедини като 19-и член на международната коалиция срещу картелите "Щит на Америка" и даде съгласие за съвместни военни операции със САЩ срещу наркотрафика.
По време на посещение в Панама министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви присъединяването на Колумбия към регионалната инициатива за сигурност, инициирана от американския президент Доналд Тръмп.
Това ще осигури на Колумбия нов мащабен военен и спомагателен пакет, насочен към възстановяване и модернизиране на военните способности на колумбийската армия. Той предвижда още технологично и логистично подпомагане, включително укрепване на хеликоптерния флот и осигуряване на защитни технологии срещу бойни дронове, които картелите все по-често използват.
Страната разчита сериозно на международната подкрепа за борба с бедността основно на партньорства със Световната банка, агенции на ООН и редица международни неправителствени организации, които осигуряват финансиране, храна и дългосрочни социални програми. Световната банка отпуска стратегически заеми и анализи за намаляване на бедността и подкрепа на уязвимите региони в страната. ООН е водеща в координацията на регионални хуманитарни фондове за борба с глада, бедността и последствията от вътрешни конфликти и бежански вълни. Организации като Food For The Poor работят на място за осигуряване на достъп до храна, здравеопазване, образование и изграждане на жилища.
Борбата на Колумбия с наркокартелите е жизненоважна за спиране на насилието, защитата на човешките права, спиране на корупцията в държавата, опазване на природата и подобряване на икономиката. Без тази борба страната няма как да се развива.
За Колумбия справянето с бедността е от ключово значение, защото именно тя подхранва въоръжените конфликти и насилието и задълбочава социалното неравенство между градските и селските райони, спирайки дългосрочния икономически растеж на страната. Бедността и липсата на перспективи тласкат хората към престъпност и включване в незаконни въоръжени групи.
Пропастта между богати и бедни създава напрежение и недоверие в държавата. Децата в бедни семейства губят достъп до добро образование и здравеопазване. Борбата с бедността е насочена към разкриване на нови работни места и засилване на вътрешния пазар. Стабилната икономика намалява зависимостта от външни дългове и кризи. А дали Тигърът ще се справи? Предстои да видим. Светът е в очакване.
USD
CHF
GBP
