Това е клуб, който обединява единствена по рода си комунистическа партия (Китай), силен националист (Русия), боливарска революция (Венецуела), шиитска теокрация (Иран) или чучхе (Северна Корея). В забележителната си книга "Корпорация "Автокрация": Диктаторите, които искат да управляват света" голямата американо-полска журналистка Ан Епълбаум, колумнист в The Atlantic и изследовател в университета "Джон Хопкинс", показва как авторитарните режими, отвъд своите идеологически различия, все по-тясно си сътрудничат, за да формират мултинационална корпорация, която тя нарича "Автокрация" ООД.
Какво е общото между тях? Желанието да останат на власт на всяка цена и омразата им към либералната демокрация.
В дълго интервю за френския всекидневник L'Express Ан Епълбаум обсъжда силните, но и слабите страни на Русия и Китай. Докато намеренията на Доналд Тръмп спрямо Владимир Путин и Си Дзинпин остават неясни както винаги ("той самият не знае"), носителят на "Пулицър" призовава Европа да поеме лидерството в демократичния свят.
L'EXPRESS: Русия, Китай, Иран, Северна Корея, Венецуела... Тези авторитарни режими имат различни идеологии, но през последните години стават все по-близки. Как си обяснявате това?
А. ЕПЪЛБАУМ: Това са все режими, чийто лидер или управляваща партия действа извън закона, без независима съдебна система, без легитимна опозиция, без свободни медии или без признаване на правата на човека. Нещо повече, те смятат, че прозрачността и върховенството на закона са опасни за собствената им власт. Движението за правата на жените в Иран или антикорупционното движение в Русия се разглеждат като директни заплахи. Следователно тези режими трябва да се борят срещу либералните идеи не само сред собственото си население, но и в целия свят. Те правят това чрез международни институции или чрез кампании за дезинформация в демократичните държави. Тези диктатури започнаха да си сътрудничат по опортюнистичен и транзакционен начин в икономическата, финансовата и, разбира се, военната сфера. Това е най-очевидно в Украйна, където Русия разчита на севернокорейски войници, ирански дронове и търговия с Китай, за да поддържа икономиката си на повърхността.
L"EXPRESS: Отношенията между боливарския режим на Венецуела и ислямистката теокрация на Иран, например, изглеждат много странни...
А. ЕПЪЛАБУМ: Това са две петролни държави, обект на международни санкции. Поради това те са принудени да си сътрудничат. Иранският режим помага на Венецуела да заобиколи икономическите санкции. В замяна Венецуела предоставя паспорти на членове на "Хизбулла", за да могат да пътуват, като по този начин подпомага терористичния проект на Иран. По този начин тези режими се оказват в една полукриминална, полутерористична общност, която съществува успоредно с международния ред.
L"EXPRESS: Защо това нарастващо сътрудничество между авторитарните режими е толкова тревожно?
А. ЕПЪЛБАУМ: Първо, авторитарните режими идват на помощ на по-слабите режими. Видяхме го във Венецуела, където фалирал режим, който загуби изборите, успя да се задържи на власт благодарение на руски оръжия, китайски инвестиции и технологии за наблюдение, полицейска помощ от Куба или сътрудничество с Иран. И в Беларус режимът се поддържа благодарение на руския съсед. Зимбабве получава малко медийно внимание, но ето още една страна, в която истинската опозиция не успя да свали автократичен режим, подпомаган от Русия и Китай. Последните предлагат "комплект за оцеляване" на провалени режими в Африка или другаде, използвайки наемници или технология за наблюдение. Ако сте диктатор в беда, знаете към кого да се обърнете. Освен това тези авторитарни режими активно се стремят да саботират международни организации. Само преди няколко години Судан, който преживява една от най-сериозните хуманитарни кризи на съвремието, можеше да получи значителна международна помощ. Но днес Обединените нации вече нямат средствата да направят това. Русия има дълга история на политическа и медийна намеса в либералните демокрации. Сега имаме доказателства, че и други диктатури действат по подобен начин: Китай, разбира се, но също и Венецуела. Те все по-пряко участват в изборите в нашите страни.
L"EXPRESS: Според Вас всички тези режими имат общ враг: ние. Защо тези диктатори са толкова обсебени от либералните демокрации?
А. ЕПЪЛБАУМ: В техните очи най-заплашителните идеи, които предизвикват опозиция сред собственото им население, идват от нас. Тези режими ни виждат като източник на нестабилност. Истинската повратна точка настъпи през 2013-2014 г. Китай отдавна се радваше на открити търговски отношения с либералните демокрации. Но през 2013 г., когато Си Дзинпин пое управлението на страната, вътрешна бележка изброява "седем опасности", пред които е изправена Китайската комунистическа партия. На първо място беше поставена западната конституционна демокрация. В същото време Русия реагира много силно на революцията на Майдана в Украйна, която беше мотивирана от желание за присъединяване към Европа и борба с корупцията. И това най-много плаши Путин.
L"EXPRESS: Докато комунизмът предлагаше алтернатива на капитализма, дали идеологията вече не е толкова важна за тези режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Разбира се, зависи от конкретния случай. Иран има религиозна идеология, Китай все още се придържа към марксистко-ленинската идеология. Руският режим е представен като консервативен и националистически, но преди всичко е дълбоко корумпиран и циничен. Това, което се промени най-много, е, че тези режими вече не си правят труда да крият престъпленията си. Русия даде да се разбере, че иска да подкопае всички международни норми в областта на правата на човека и хуманитарните идеали. Войната в Украйна е начинът на Путин да изпрати послание към Европа и трансатлантическия съюз, че не го интересува слогана "Никога повече" - тоест идеята, че никога повече няма да има война, концентрационни лагери и етническо прочистване на нашия континент. Русия не само нахлу в Украйна и изтезаваше цивилни, но и отвлече най-малко 20 000 деца. Путин иска да покаже, че моралните основи, върху които е изградена съвременна Европа, не значат нищо. По същия начин Китай не се интересува какво мислят хората за отношението му към уйгурите и подчертава репресиите си срещу продемократичното движение в Хонконг. Това е далеч от комунистическата пропаганда на Съветския съюз, която твърдеше, че работи за един по-добър свят. Вместо това тези режими учат своите граждани да бъдат цинични и пасивни, да си гледат работата и да стоят далеч от политиката.
Думата "многополярност" описва реалността. Очевидно е, че има множество източници на сила в света: Съединените щати, Китай, Русия, Индия, Бразилия... Но когато Русия или Китай говорят за "многополярност", те си представят свят, който се противопоставя на стари ценности, като човешките права и международните правила. Тези режими искат да изградят свят, в който лидерите на най-силните автокрации могат да правят каквото си поискат, както вече правят вътре в собствените си държави. Те могат безнаказано да нападнат Украйна, а може би и Тайван един ден. Това е новата международна система, която изграждат. Със сигурност има негодувание срещу бившите колониални сили и антиамериканизъм, подхранван от прекалено интервенционистката външна политика на Съединените щати през последните десетилетия. Русия, която сама по себе си е колониална сила, и Китай се възползват от тази антизападна враждебност, като се представят като защитници на един многополюсен свят. Но по същество тяхната цел е да създадат свят, в който Русия, Китай, Зимбабве или Венецуела могат да правят каквото си искат.
L"EXPRESS: Вие цитирате известната реч на Бил Клинтън през 2000 г., в която той се застъпва за приемането на Китай в СТО и уверява, че икономическата и политическата либерализация вървят ръка за ръка. Защо това не проработи?
А. ЕПЪЛБАУМ: Отначало сработи. В Русия, както и в Китай, хората вярваха в това. Тази идея, защитавана от Клинтън, но също и от германската политика на "Wandel durch Handel" (промяна чрез търговия), има историческа основа. След Втората световна война Германия и Франция започнаха икономическо сътрудничество, което доведе до създаването на Европейския съюз, безпрецедентен период на просперитет и мир. Но едно ново поколение олигарси и клептократи в Русия, Китай и другаде се обогати, като се възползва от непрозрачността на международната финансова система, която му позволи да натрупа големи суми, особено в офшорни зони. Този конкретен аспект на глобализацията беше грешка. Нови корумпирани елити успяха да прехвърлят пари по света.
Преди десет години трябваше да е ясно на всички, че автократичният свят има различна стратегическа визия за търговията от нашата. Наивно смятахме, че газопровод като Северен поток няма да има политически последици. Сериозна грешка. По този начин автократичните режими са разбрали, че могат да използват икономически и финансови лостове, за да получат политическо влияние и да дестабилизират демократичните дебати в собствените ни страни. На европейците и американците им отне твърде много време, за да признаят, че търговията облагодетелства режими, които са все по-враждебни към собствените им интереси.
L"EXPRESS: Наистина ли победата на Доналд Тръмп е добра новина за тази "Корпорация "Автокрация" ? Някои експерти смятат, че той може да бъде много по-твърд от очакваното, когато си има работа с Путин или Си Дзинпин...
А. ЕПЪЛБАУМ: Тръмп има някои заявени цели. Той иска да отмъсти на всички, които са му се противопоставяли, и новото му президентство трябва да прокарва неговите собствени интереси. Той изобщо не се интересува дали САЩ ще са лидер на демократичния свят. Според него съюзите, независимо дали са натовски или азиатски, не носят нищо добро. Следователно не трябва да разчитаме, че той ще ръководи широка коалиция, готова да се изправи срещу диктатурите и да защити международните правила. От друга страна, как той, в зависимост от собствените си политически и финансови интереси, ще се държи спрямо Китай и Русия? В момента е трудно да се предвиди, защото той самият не знае. Тръмп няма план за прекратяване на войната в Украйна, нито стратегия за справяне с Путин. В обкръжението му има дълбоки разногласия дали да изостави Украйна или да удвои американската помощ. И по всичко личи, че още не е избрал нито едното от двете. Същото важи и за Китай. Тръмп многократно е казвал, че се възхищава на Си Дзинпин, понякога намеквайки, че няма да защитава Тайван и не желае да предизвиква Китай по отношение на човешките права. Но в същото време той говори за мита, конкуренция и окупиране на Панамския канал, за да окаже натиск върху китайските кораби. Тук той отново се вслушва в различни съвети. В крайна сметка той може просто да избере своята дипломация въз основа на това кой е говорил с него последно.
L"EXPRESS: Защо оспорвате идеята, че днес сме в нова Студена война?
А. ЕПЪЛБАУМ: Защото Студената война предполага ясно географско разделение между демокрации и диктатури. Но днешният свят е много по-многостранен и сложен. Група държави ясно се ангажират с либералната демокрация. Те се намират главно в Европа и Азия, но не само. Обратно, група диктатури очевидно възнамерява да подкопае демокрациите. Но много страни не се вписват в тези категории. Откриваме нелиберални демокрации, като Унгария, Индия или Турция, които имат по-двусмислени цели. Има авторитарни държави, чиято основна мотивация не е да подкопават Запада, като страните от Персийския залив, но също така и Виетнам, който иска да запази търговските си отношения със Съединените щати, въпреки че се ръководи от една партия, все още официално комунистическа. Освен това демократичните и автократичните тенденции се срещат навсякъде. В рамките на нашите демократични страни, в Съединените щати, както и в Европа, има хора, които биха искали по-авторитарни и непрозрачни системи. Обратно, либералните движения се борят в автократичните държави. Например във Венецуела и Иран има силна демократична опозиция. Така че нека не забравяме, че винаги има хора, които искат да живеят в правова държава в тези авторитарни държави. Не трябва да мислим за днешна Русия такава, каквато беше по време на Студената война.
L"EXPRESS: Какво трябва да направят либералните демокрации пред лицето на тази общност от авторитарни режими?
А. ЕПЪЛБАУМ: Сега, когато Тръмп е в Белия дом, въпросът е как европейските и азиатските демокрации могат да работят заедно. Вече бихме могли да сложим край на клептокрацията, като забраним финансовите практики, които са служили за обогатяване на тези автократични режими, като тайни банкови сметки, анонимни компании, имоти на олигарси в южната част на Франция... Можем също да регулираме интернет. Разбира се, не говоря за цензура, но можем да гарантираме, че платформите ще спазват законите на страните, в които оперират. Европейският съюз е в добра позиция да попречи на китайските и руските режими да манипулират информация чрез TikTok, X или Facebook.
Освен това възпирането е най-доброто оръжие срещу военна агресия. Европа трябва да се запита как може да сдържа Русия. Като тук не става дума само за традиционна военна заплаха, но и саботаж, кибератаки... Най-добрият начин да се възпре Русия е да се позволи на Украйна да спечели войната. Три години след началото на инвазията Путин все още не е постигнал целите си. Но явен провал в Украйна би попречил на Русия да подхранва по-нататъшни експанзионистични проекти, като същевременно изпраща послание на Китай за Тайван. Вече не сме в епоха, в която можем да разчитаме на Съединените щати да гарантират защитата ни. Но не можем да разчитаме и на разумна Русия. Ето защо е крайно време за укрепване на европейската военна мощ. Не знам дали Франция или Германия днес са готови за модерна война, която е станала свръхсложна, особено с използването на дронове. Не казвам, че трябва да влизаме в конфликт, но трябва да сме готови да го направим, защото това е най-доброто възпиращо средство.
L"EXPRESS: Тези авторитарни режими не са ли много по-слаби, отколкото си мислим? Иран претърпя поредица от неуспехи след 7 октомври, руската икономика прегрява след три години война...
А. ЕПЪЛБАУМ: Всички тези режими имат големи слабости. Дори в Китай икономиката изпитва сериозни затруднения и недоволството на хората расте след кризата с Ковид. Опитът на Си Дзинпин да си върне контрола върху икономиката и да възстанови превъзходството на партията имаше отрицателни последици. Русия има следната структурна слабост: ако нещо се случи утре с Путин, ние не само не знаем името на неговия наследник, но дори не знаем как този човек може да бъде назначен и считан за легитимен. В Русия няма процедура за наследяване, така че всяка смяна на властта ще предизвика криза. Това е страна, която е във война от три години, със стотици хиляди убити или ранени руснаци в замяна на твърде ограничени териториални придобивки. Междувременно икономиката прегрява и Русия се провали в Сирия. Тези режими не само имат вътрешни слабости, но често са твърде амбициозни в сравнение с реалните им възможности. Освен това падането на режима на Башар Асад в Сирия е сериозен удар за Корпорация "Автокрация", защото лишава Русия и Иран от съюзник и важен пълномощник в региона, но и защото начинът, по който рухна сирийският режим е предупреждение за другите. Централният дискурс на автократите е, че диктатурите са стабилни и сигурни, докато демокрациите се описват като слаби и разделени. Но в Сирия една диктатура, която беше на власт от петдесет години, се срина почти за една нощ, доказвайки, че подобни режими са по-крехки, отколкото изглеждат.
rising.red
на 15.02.2025 в 19:04:38 #6Браво! А сега направете един материал за Блек Рок, един за американското военно лоби, за Бени и амбициите му за Велик Израел... Шнаправите, ама друг път! Нали ще ви избият зъбките...
kelly-meyer-j
на 14.02.2025 в 18:33:04 #5Google плаща редовно $95. Последната ми заплата беше $8200 за работа 10 часа седмично в интернет. Моят по-малък брат е средно $15k през последните няколко месеца и той постоянно работи приблизително 24 часа. Не съм сигурен колко просто беше, след като го проверих. Това е основната ми грижа............. УСПЕХ...........копирайте тук.>>>>>>
>>>>>
https://da.gd/homecash1
Ohliovski_reboot
на 25.01.2025 в 23:00:28 #4>> носителят на "Пулицър" призовава Европа да поеме лидерството в демократичния свят. --------------- Дотука бех с четеньето. Какво общо имат с демокрацията Неизбраните от никой либерасти-елитисти бюрократи Европа?
bozia-ivanov
на 21.01.2025 в 08:01:15 #3Подгонените от Тръмп либерасти,усещайки катастрофичния край на неолибералната матрица ,но и своя собствен ,са в паника и се чудят къде да е новата им база за съсредоточение(най—вероятно в остатъците от гейропата под контрола на лондонското сити).Въпреки ,че и еуфорията около Тръмп е измислена,защото той ще продължи да изпълнява политиката на всяване хаос навсякъде,за ослабване на конкурентите си,в опита да спре икономическото рухване на пиндосията.Ето какво заявява в едно интервю франсето Е.Тод ,автор на новаторската книга “Поражението на Запада”, на фона на шума за “хиперактивността на Тръмп като личен вълшебник”: «Задачата на Тръмп ще бъде в това да управлява поражението на САЩ в противопоставянето с Русия».—потресаваща,кристално ясна формулировка,отразяваща обективната реалност…….
bravebg
на 20.01.2025 в 13:37:58 #2из душевните терзания на поредната недоклатена небинарна кукувица" "Можем също да регулираме интернет. Разбира се, не говоря за цензура..." ама разбира се, вашето е по-зле и от цензура..... "В Русия няма процедура за наследяване"
как са я изпуснали от лудницата не става ясно.....
ВълкСчадъР
на 19.01.2025 в 14:34:59 #1Време е на мадуро да му подпарят мадурите ! Тръмп трябва да прати няколко взвода и да отива оня в масква да става комшия на асад и янукович