Корупцията на палестинците доведе Хамас на власт, от която изглежда няма изход

Палестинските територии днес са разделени на две административни части - Ивицата Газа, по средиземноморското крайбрежие, и Западният бряг на река Йордан, който е в Източен Израел. Палестинците искат за своя столица трета територия - Източен Йерусалим, но от 1967 насам тази част на града e окупирана от Израел.

От създаването на Израел през 1948 насам както Ивицата, така и Западният бряг са под управлението на множество органи, сред които Общопалестинско правителство, контрол на Египет и Йордания, Организация за Освобождение на Палестина (ООП) и Палестинска автономия. Така през последните 20 години двете палестински територии се оказват под ръководството на две различни организации с различни виждания - ислямистката групировка Хамас в Газа и светската партия Фатах, част от ООП, в Западния бряг.

Хамас завзема политическата сцена

Това се случва чрез избори, проведени през януари 2006 и в Газа, и на Западния бряг. Според становището, което мисията на ЕС за наблюдение на палестинските избори публикува, те са били "още един важен етап в изграждането на демократични институции" и "са се характеризирали с впечатляващо избирателно участие в рамките на открит и честен изборен процес, ефективно администриран от професионална и независима Палестинска централна избирателна комисия". Активността е била 77%.

Хамас печели 76 места в парламента, а Фатах 43. Един от основните лидери на печелившата група Халед Машал заявява пред лидера на Фатах и президент на Палестина Махмуд Абас, че са готови на сътрудничество. В същото време Абас казва, че би се оттеглил, ако не може да продължава да преследва целите си за мир. Вероятно е подтикнат от факта, че Хамас трябва да одобрява всяко негово предложение, което им дава огромно влияние.

Зад победата на ислямисткото движение стои сложен набор от причини. Корупцията и неефективното управление на Фатах са една от тях, като Хамас дори използват този наратив в свои телевизионни реклами. Голяма част от населението е съгласна:

"Трябва да гласуваме за някой, който е беден като нас, който ни съчувства", казва на 24 януари 2006, ден преди изборите, пред The Guardian Самира Мохамад, жителка на южната част на Ивицата, "За 10 години Фатах не направи нищо за нас. Трябва да опитаме с Хамас. Не можем да кажем дали ще са по-добри, но трябва да опитаме."

От друга страна, Фатах остава със сериозна подкрепа. Много палестинци не виждат в Хамас решение на проблемите си:

"Какви са нашите истински проблеми? Безработица и икономика. Не могат да бъдат разрешени без преговори с израелците", казва пред the Guardian Фати Рантиси, 25-годишен компютърен инженер и поддръжник на Фатах, "Хамас не иска да се договори с израелците, но трябва, независимо дали ни харесва, или не. Те са хората, с които трябва да постигнем мир."

Около изборите се говори, че в новия парламент Фатах ще бъде в опозиция на Хамас, но в партията цари разединение по въпроса и липсва ясна стратегия за действие.

Кой е Халил ал-Хая, новоизбраният лидер на "Хамас"?

Той е един от основателите на палестинската групировка и близък съратник на Яхия Синвар

Парламент на Хамас и Фатах - мисията невъзможна

Оказва се, че ислямистката група съставя самостоятелен парламент, който да управлява и Газа, и Западния бряг. Точно на това се надяват някои членове на Фатах - мислят, че ако Хамас управляват известно време сами, "бързо ще се отърват от тях", пише The Guardian.

Плановете им обаче не се сбъдват. След като Хамас отказват да признаят съществуването на Израел и да се откажат от насилието, САЩ и други западни страни спират помощта си за Палестинската автономия, под чието крило е Фатах. Хамас не успява да управлява на фона на външните санкции, а силите за сигурност са контролирани от Абас. С разкъсана между двете фракции власт, Газа потъва в хаос.

През юни Хамас убиват двама израелски войници и отвличат трети, което провокира Израел да атакува Газа. Ударите се засилват и през следващата година Хамас склонява да учреди парламент съвместно с Фатах. Международната общност обаче отхвърля такъв парламент. Така сблъсъците между двете групи се засилват, като техните жертви от март 2006 до юни 2007 са над 630 души, пише PBS. Междувременно през февруари двете страни дори подписват споразумение в Мека с помощта на Саудитска Арабия, с което се ангажират да спрат сблъсъците и да създадат парламент заедно с премиер Исмаил Хания от политическото крило на Хамас (същият, убит през 2024 от Израел). На практика то се проваля.

През юни 2007 САЩ решават, че ще се намесят открито. Те пращат подкрепа на Фатах, или поне минимална - изпращат джипове и униформи и дават повече пълномощия на Абас. Така медиите и слуховете карат Хамас да предприеме сериозни действия, които прерастват в брутални убийства на членове от Фатах, пише The Guardian.

Хамас се превръщат във водещата сила в Газа, а Западният бряг остава в ръцете на Фатах и Палестинската автономия.

"Хамас" разпуска правителството си в Газа

Планът от 20 точки за прекратяване на огъня в Газа, който влезе в сила през октомври, е в застой

Споразумения и задънена улица

През следващото десетилетие не настъпва съществена промяна в статуквото на палестинската власт. За да наложат авторитета си след превземането на Газа, Хамас използва репресии срещу поддръжниците на Фатах. Това е добре документирано в докладите на множество организации, сред които Human Rights Watch. За да затвърди контрола си, Хамас арестува стотици лидери, активисти и поддръжници на Фатах, като използва неоторизирани места за задържане, а мъченията и насилието са често срещани. Хамас също така възпира демонстрации и публични срещи на Фатах, като саботира събранията им чрез агресия. Много медии на Фатах или в тяхна подкрепа, се затварят.

На този фон през 2011 чрез споразумение в Кайро се прави опит за временно правителство с участието на Хамас и Фатах. Предвижда се до една година едновременно да се изберат президент на Палестинската автономия, Палестински законодателен съвет и Палестински национален съвет. Въпреки декларацията в Доха и още едно споразумение в Кайро през 2012 за настояване сделката да се изпълни, двете групи не стигат до правителство.

Подобно споразумение се подписва две години по-късно, като страните отново се ангажират с миналите декларации. Резултатът и този път е отрицателен. Избухване на въоръжен конфликт между Хамас и Израел, продължил няколко седмици, забавя изпълнението му и води до подписване на още едно споразумение няколко месеца по-късно. Правителството на Хамас и Фатах все още остава неосъществено. Споразумението от 2017 има същата съдба.

Една цел, различни средства

Най-голямото различие между двете групи е отношението към Израел. Фатах от 30 години насам категорично отхвърля въоръжената съпротива срещу еврейската държава, докато Хамас разчита основно на нея, като вярва, че "основаването на Израел е изцяло незаконно".

Първоначално устремена към освобождението на цяла историческа Палестина - в границите ѝ преди създаването на Израел, Фатах постепенно се отказва от въоръжената съпротива през 80-те и заявява официално тази своя позиция през 90-те. Тогава вече партията подкрепя създаването на Палестина в границите, определени от ООН през 1967 - ивицата Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим. Обявява се и против въоръжените атаки срещу Израел, като президентът Абас често ги осъжда.

Това различие буди съмненията през 2017 дали и това споразумение ще успее да създаде правителство, пише Al Jazeera. Те се оказват състоятелни, защото групите не могат да се разберат по въпроса за военното крило на Хамас, пише Times of Israel. Абас иска Палестинската Автономия, тоест и Фатах, да имат пълен контрол над оръжията в Газа, което Хамас категорично отказва по това време.

Хамас също е основан върху стремежа за освобождение на историческа Палестина, но доста по-късно - през 1987 след Първата интифада, когато палестинците се бунтуват срещу израелската окупация. Неговите принципи, за разлика от светския характер на Фатах, обаче са дълбоко обвързани с религията - създаден е като разклонение на най-старата панислямистка организация "Мюсюлманско братство". До ден днешен освен ислямската основа, организацията използва въоръжена съпротива като начин за постигане на целите си.

През 2017 Хамас официално скъсва връзка с "Мюсюлманско братство" и заявява, че би приел Палестина с границите от 1967 като "национален консенсус".

Последствия от разцеплението

"Разколът доведе палестинците до най-ниската им точка от 1967 г. насам и позволи безпрецедентното политическо и географско разпокъсване на палестинския народ и неговото национално движение. Той подтикна и двете страни да поставят партийните интереси над националния интерес и да търсят външна намеса за разрешаване на вътрешните си разногласия."

Това заявява пред Institute for Middle East Understanding през 2014 Муйн Рабани от Института по палестински изследвания, редактор и към Middle East Report и Jadaliyya и бивш анализатор в Международната кризисна група. Като част от цената, която палестинските граждани са платили за това разделение, той посочва израелските удари по Ивицата. През 2008-2009, 2012 и 2014 Израел извършва удари в Газа, които водят до хиляди жертви, много от тях цивилни.

Бившият законов съветник на Абас и на други палестински преговарящи - Даяна Буту, вече съветник в палестинския център за изследвания Ал Шабака също вижда случващото се на вътрешно ниво в Палестина като обвързано с действията на Израел:.

"През целия този период на разделение Израел се възползва от разкола, за да заяви, че не може да сключи мир с разединено палестинско национално движение, и наложи жестока, драконовска блокада върху ивицата Газа, срещайки слаба съпротива от страна на Фатах и Палестинската автономия."

Тя изтъква, че Абас и Фатах са се противопоставяли на призивите Израел да бъде държан отговорен пред Международния наказателен съд за периодичното бомбардиране на Газа. В същото време след честите нападения палестинците не могат да възстановят разрушенията, тъй като обсадата налага ограничения, казва още Буту.

Демократичният процес, който преди е съществувал в Палестина, също е претърпял падение след разделението на фракциите, коментира Рабани. Мандатите на президента и на законодателния съвет отдавна са изтекли, но Абас управлява с президентски указ, а съветът не се е събирал седем години към 2014.

Проф. Яков Гарб: Отказаха ли се Израел и светът дори да се преструват, че има каквито и да било хуманитарни задръжки във войната?

Картите на армията са неизползваеми за палестинците

Началото на промяната, но каква ще е тя?

След пълномащабната война между Израел и Хамас, започнала с атаката на 7 Октомври 2023 от Хамас, системата на управление на двете палестински територии постепенно се разклаща. През февруари 2025 Доналд Тръмп прави предложение да превърне Ивицата в "Ривиерата на Близкия изток", като изсели палестинското население от нея. Главният секретар на ООН предупреждава, че е "ключово да се избягва всяка форма на етническо прочистване".

Наред с шоковите реакции от това предложение, някои виждат като спасител Палестинската автономия. Месец след предложението арабски лидери се събират извънредно в Кайро и обявяват противоположен план - Газа да се възстанови поетапно и без изселване, а Палестинската Автономия да бъде поканена да управлява вместо Хамас. Въпреки че ислямистката група вече не проявява категорични претенции да управлява, тя не отваря дума за разоръжаването си. Израел и САЩ отказват такова решение.

След мирното споразумение през октомври 2025, което слага край на пълномащабната война, се оказва, че новият план също предвижда Палестинска автономия да дойде на власт и в Газа, но чак през 2027. Условията обаче са различни - преди това да се премине през Национален комитет за администрация на Газа, който да докладва на Съвета за мир на Тръмп и на Съвета за сигурност на ООН. Засега напредъкът по този план е в застой и комитетът все още не е допуснат до Газа.

Междувременно в началото на юли Абас издаде указа за провеждане на избори за законодателна власт на 28 ноември.

Новият лидер на "Хамас" призова за изтегляне на израелските сили от Газа

Обеща в сряда да продължи съществуващия курс