Атака с цел отслабване на националните институции. Така определиха преди десетина дни от ГЕРБ случващото се около председателя на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, членове на комисията и нейната работа. Тъй като тази "атака" реално се изразява основно и предимно в медийни публикации, то излиза, че медиите са тези, които искат отслабването на националните институции. Такъв силогизъм поне се получава, ако проследим мисълта на зам.-председателя на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев. Г-н Велчев, много меко казано, е крайно неправ, особено когато казва, че се извършват целенасочени действия да се руши авторитета на институциите.

Случващо се с, по отношение на, във връзка, около и покрай КПОКОНПИ (по Станислав Лем) не е продукт на преднамерена зловредност и липса на патриотизъм у някоя редакция, а най-вече се дължи на два фактора - пълното недоверие на българските граждани в честността и безкористието на управляващите и пълното усещане за безнаказаност, обхванало политическата върхушка, изкристализирала в чисто фройдистката фраза на Цветан Цветанов: "Няма кой да ме накаже."

Медиите могат да атакуват и трябва да го направят, след като съберат, получат, проверят, анализират информация, която сочи необяснимо забогатяване, разминаване в имотните декларации на политици и ръководители на държавни институции, конфликт на интереси. Да ви звучи познато? Медиите обаче не атакуват институциите като такива. Едва ли има здравомислещ журналист, който да иска дадена институция да не работи адекватно. Той просто няма изгода от това, да не говорим, че няма и практически инструменти как да го направи - нито пише закони и наредби, нито назначава или уволнява. Но има немалко примери от цял свят, в които политици и просто влиятелни персони са имали конкретен користен интерес от начина на действие или бездействие на дадена институция. Защо в България да е по-различно? Ние дори имаме обосновани подозрения, че нещата стоят точно така. Още повече, когато имаме "светлия пример" на назначения от ГЕРБ Филип Златанов, бивш ръководител на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която предшестваше създаването на КПКОНПИ. Ако сте забравили, защото много народ вече е забравил, Златанов имаше едно работно тефтерче (изчезнало по-късно), в което пишеше: "да се оправи", "да се удари", имаше инициали като И.Ф., Б.Б. и Ц.Ц, и Д.П.

Медиите обаче са длъжни в името на общественото благо да разкрият порочни връзки между институции и политици, и бизнесмени, които всъщност съставляват корупцията. Проблемът не е толкова в скандално известната тераса на директора на КПКОНПИ Пламен Георгиев или в не по-малко скандалната тераса на заместващия го в момента Антон Славчев. Всички декларирали имоти на по-ниски цени, отговарят ни практично. Обаче идеята е точно вие да не правите така, за да може да имате морал, когато правите забележки на другите. А сега излиза, че и другите граждани могат да правят като вас, като се позовават на авторитета на институцията. Доколкото го има, разбира се. Проблемът не е дори в това, че Цветан Цветанов има асансьор. Бившият втори в ГЕРБ няма проблем с асансьора си. Ние като народ имаме проблем, че Цветанов и цветановщината се превърнаха в явление в обществения ни живот. Впрочем хората не биха се учудили, ако Цветанов си построи и космодрум край село Шума, както не се учудват на частното пристанище на Ахмед Доган.

Големият проблем е, когато напълно се сбъднат обществените очаквания, че Пацо Терасата ще каже, че няма проблем с имотите на Цецо Асансьора. Или например, когато се сбъднат другите очаквания, че няма никакъв проблем евродепутат от ГЕРБ с месечна заплата от 30 000 лв. да плаща наем за 130 кв.м апартамент в "Лозенец", в размер на 400 лв., като апартаментът е общински, а общината се управлява от ГЕРБ, а комисията, която го казва е създадена по време на управлението на ГЕРБ. Сега ни обясняват, че към онзи момент евродепутатите не заемали публични длъжности по смисъла на предишното законодателство за разобличаване на конфликт на интереси. С една дума всичко е точно. За такива ситуации руснаците имат прекрасен израз: "Формально правильно, а по сути издевательство". Преводът е излишен.

Не е излишно обаче прокуратурата да се заеме по-сериозно с оправданите вече от КПКОНПИ Цветан Цветанов и Цецка Цачева по подозрения, че са получили евтините жилища на "Артекс" в замяна на прокарване през парламента на законодателните поправки, които биха облагодетелствали някои от строителния бранш. Мотивът на КПКОНПИ е, че те не са свързани родствено с "Артекс", нито пък участват в управлението й. Подобни формулировки обаче обезсмислят изобщо борбата с корупцията и конфликта на интереси. Излиза, че депутати с голямо влияние спокойно могат да налагат закони, да променят закони, които да са в угода на конкретни фирми, а не на обществото като цяло, стига да не са работили в тези фирми, да нямат дялове в тях, да не са роднини с шефовете им. И после случайно да получат нещо от тези фирми, което ужасно много да прилича на подарък.

Ужасно е, но общественото очакване е, че проверката и на прокуратурата на някои от тези случаи ще покаже, че всичко е окей и няма да има наказани. Да не говорим, че една част от българското общество е достатъчно вече развратена, за да не иска наказания, защото й е удобно при този режим (както и при всеки друг), а друга част вика: Ох, не ги наказвайте, че ще дойдат комунистите.

Десетгодишната практика показва, че можем да разчитаме на Бойко Борисов да накаже някого (другият е Господ, по думите на премиера). Само че Бойко Борисов наказва заради провинения пред Бойко Борисов, а не пред българския народ и закона. Излиза, че първо трябва да накажем Бойко Борисов, за да можем сетне да накажем бившите и настоящи негови хора за стореното в ущърб на обществения интерес. А Бойко Борисов, също като Цветан Цветанов, изглежда е убеден, че няма кой да го накаже.