Кристин Лагард получи одобрението на Европейския парламент да бъде следващият председател на ЕЦБ на пленарно гласуване във вторник.

При тайното гласуване депутатите приеха предложението да препоръчат Лагард да оглави ЕЦБ. Това предложение с тайно гласуване подкрепиха 394 евродепутати, 206 бяха против и 49 се въздържаха.

Европейският парламент дава необвързващо становище дали един кандидат е подходящ или не за председател на ЕЦБ. Окончателното решение е на Европейския съвет, който ще заседава по този въпрос през октомври.

Интересното е, че самата Кристин Лагард не сметна за нужно да присъства на парламентарните дебати на 17 септември за одобрението на нейната кандидатура. Това нейно отношение най-вероятно не е някакъв нарочен акт на неуважение, но е симптоматично що се отнася до ролята на Европейския парламент за вземане на важни решения за бъдещето на Европа. Всъщност това още един път потвърждава, че в ЕС най-важните решения се вземат от Европейския съвет, който управлява делата на Съюза чрез висшата бюрокрация в Брюксел - комисарите.

Задайте си въпроса какво ще стане, ако при избора на управител на централна банка, в която и да е държава, номинираният не присъства в залата на парламента. Дали въобще ще бъде избран? У нас това е невъзможно най-малкото защото ако не присъства, няма да може да се закълне. В ЕС Европейския парламент не избира реално председателя на ЕЦБ, вероятно затова Лагард не е сметнала за нужно да присъства на тези дебати. Но точно този казус е повод да си зададем въпроса дали парламентът на Европа не е една фикция. При това скъпо платена, имайки предвид разходите за издръжката му.

Фикция, която висшите политически кръгове на държавите от ЕС поднасят на европейския електорат, за да живее той с илюзията, че от неговия вот нещо зависи в ЕС. А докато тази илюзия работи, същинската работа по управлението и вземането на важните решения е в ръцете на Европейския съвет, където заседават министър-председателите, чиито решения се превръщат в европейски директиви и регламенти чрез бюрократичната машина на Европейската комисия.

Изборът на Лагард вече е исторически с няколко прецедента. Например, за първи път ЕЦБ ще бъде оглавена от жена, но също така за първи път за шеф на централна банка, и то на Европейската централна банка, ще бъде назначен човек, който е осъден за действията си като финансов министър в собствената си държава, Франция. Първият французин, който оглави ЕЦБ - Жан Клод Трише бе само разследван по афера, свързана с фалиралата банка "Креди Лионе" и в момента, в който бе номиниран за шеф на ЕЦБ, разследването бързо приключи. Докато пpeз дeĸeмвpи 2016-тa Лагард бe ocъдeнa oт фpeнcĸия Cъд нa Peпyблиĸaтa (Соur dе јuѕtісе dе lа Réрublіquе). Тя бe пpизнaтa зa винoвнa в нeбpeжнocт, затова, чe през 2008-а е oдoбpилa oгpoмнo изплaщaнe - 400 млн. евро, с пapитe нa дaнъĸoплaтцитe в полза на фpeнcĸия бизнecмeн Бepнap Taпи.

Явно обаче този факт не противоречи на европейските ценности и добри практики. Разбира се окончателното решение е в ръцете на Европейския съвет, който трябва да каже тежката си дума през октомври. Но по всичко личи, че на 1 ноември Лагард ще замени настоящия действащ Марио Драги.