От петък насам германските християндемократи имат нов лидер - досегашният канцлер на провинция Саарланд Анегрет Крамп-Каренбауер. 517 делегата на конгреса на ХДС в Хамбург я подкрепиха на балотажа срещу основния ѝ опонент Фридрих Мерц, който получи 482 гласа (третият кандидат, министърът на здравеопазването Йенс Шпан отпадна на първи тур със 157 гласа).

Каренбауер, известна в партийните среди като АКК, бе подкрепена от досегашния лидер Ангела Меркел още през февруари т.г., поради което бе възприемана като "кандидат на партийното статукво". От своя страна, Мерц обедини около себе си голяма част от "вътрешната опозиция", т.е. недоволните от политиката на Меркел членове на ХДС. На пръв поглед излиза, че мнозинството от германските християндемократи искат "още от същото". Но дали наистина е така?

Проучвания и сред членската маса, и сред симпатизантите на ХДС даваха сериозен аванс на бившия председател на парламентарната група на християндемократите в Бундестага Фридрих Мерц. В различните германски провинции подкрепата за Мерц варираше между 56 и 80 процента (данните са от вътрешнопартийни проучвания, чиито резултати се обявяват на сайта на ХДС за съответния град). Тогава защо конгресът в Хамбург предпочете фаворитката на Меркел? Ето и обяснението.

Делегатските квоти за конгреса се определят според големината на партийните структури. Например, градска структура с 1200 членове получава квота от трима делегати. Само че тези делегати са избрани не от всичките 1200 регистрирани членове, а от едва 100 от тях, сред които преобладават "хора от върховете на партията" - членове да ръководства на структури, общински съветници, членове на ландтага (парламентът на провинцията)... Които често са стигнали до позицията си благодарение на лоялност към досегашното партийно ръководство. И се получава така, че от споменатата градска структура на конгреса двама гласуват за АКК, и един - за Мерц. А при 70% подкрепа за Мерц сред редовите членове би трябвало да е обратното, но...

В резюме, сред партийните низини е налице широко недоволство от досегашната линия на Ангела Меркел (което се консолидира около кандидатурата на Фридрих Мерц), но механизмите на вътрешнопартийната йерархия не позволяват това недоволство да промени статуквото. Така че, би било некоректно да обвиняваме мнозинството привърженици на ХДС, че са съгласни на "още от същото", а по-скоро следва да приемем, че промяната би дошла безкрайно трудно.

Изборът вече е направен, сега е редно да видим какво може да се очаква от новия председател. В първото си изявление след вота, Каренбауер заяви, че ще работи за "интегриране на консерваторите в ХДС". В партията към момента има две основни крила - либерално (което на практика задава дневния ред) и консервативно (което е недоволно от отстъплението от изначалните християндемократически принципи, формирани от Конрад Аденауер).

18-годишното лидерстване на Ангела Меркел в голяма степен обезличи ХДС, която зави наляво по икономическите въпроси в посока социалдемокрация и същевременно зави към либерализма по ценностните въпроси. Тази промяна стана особено видима през последните няколко години и доведе до отлив в две посоки - консервативни поддръжници се пренасочиха към "Алтернатива за Германия", а либерални - към "Зелените" (след аварията във Фукушима, предложените от Меркел нови енергийни политики привлякоха "зелени" избиратели, които сега се връщат обратно). Запушването на тези пробойни е въпрос от първостепенна важност за ХДС и истинското предизвикателство към новия лидер.

Самата Каренбауер е с по-скоро консервативен профил, но същевременно се застъпва за по-голяма защита на наемните работници. Именно хората на наемния труд бяха в основата на нейния избор (като изключим естествено, апаратната подкрепа), докато на страната на Мерц бяха юристите, финансистите и предприемачите. Знакова подкрепа за Мерц оказа и т.нар. "ценностен съюз" в партията - това е именно онзи идеен кръг, който се бори за идеологическо избистряне на ХДС в посока на (изгубения) консерватизъм. За протокола, Йенс Шпан бе подкрепен основно от младежката организация на ХДС, но неговият резултат така или иначе беше доста нисък.

Относно бъдещата линия на ХДС от сериозно значение е и разликата между двамата по отношение на проекта "Северен поток 2". Докато за АКК, това е "частен проект, за който правителството не бива да взема отношение", то според Фридрих Мерц "този проект всячески трябва да бъде спрян, тъй като води до енергийна зависимост (от Русия) не само за Германия, а и за Европа".

Важно е да се отбележи, че АКК поема лидерството с доста нисък кредит на доверие. Предложеният от нея за поста генерален секретар Паул Цимяк получи рекордно ниско доверие от делегатите в Хамбург - едва 62,8%, което е симптом за отношението към самата Каренбауер. А предизвикателствата пред нея са наистина сериозни, защото предшественичката ѝ остави една раздирана от много остри конфликти партия.

На новия лидер предстои едновременно: да убеди консервативното крило в партията, че изначалните ценности няма да бъдат изоставени; да изглади отношенията с регионалния баварски партньор ХСС, които Меркел успя да обтегне до крайност; да се пребори с външната конкуренция в лицето на "Алтернатива за Германия"; да устои на изкушението на левичарските социални политики, което още повече би "социалдемократизирало" партията.

Естествено, никой не бива да отрича правото на АКК да се еманципира от Меркел. Но ако се продължи както досега ("без Меркел - по меркеловски"), нищо добро не чака ХДС (и Германия, докато ХДС управлява).

В петък върхушката игнорира желанието на низините и наложи "още от същото". Да видим дали ще го получат.

Авторът изказва специална благодарност към г-ца Росица Кашикова, член на ХДС и делегат на конгреса в Хамбург, за оказаната помощ при подготвянето на този материал.