Роденото от петрол, от петрол умира. Петролните монархии в Персийския залив започнаха да се превръщат в господстващите сили на арабския свят благодарение на петролния шок от 1973 г., настъпил в разгара на войната от Йом Кипур и няколко години след поражението през 1967 г., което бележи началото на края на панарабските режими. Първата американска интервенция срещу Саддам Хюсеин и свалянето му от власт повече от десетилетие по-късно ще засили тази нова реалност. Персийският залив отново става политически център на арабския свят за първи път от смъртта на Пророка. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и дори Катар се превърнаха за няколко десетилетия в страните с най-голяма тежест, средства и дори влияние в региона, въпреки слабата демография и политическата култура, която е неспособна да постигне единодушие. Благодарение на петродоларите, през последните десетилетия Заливът познава златния си век, който му позволи да изгради модерни градове от почти нищо и да развие мрежа от съюзи в региона, отчасти въз основа на щедростта си към държави, които нямат същите ресурси. Какво биха били Йордания, Египет и дори Ливан днес без парите от Персийския залив и без тези на техните диаспори, които работят там?, коментира ливанското издание L'Orient-Le Jour.

Цялата тази геополитика сега е поставена на карта от кризата с коронавируса и особено от последвалата нефтена война. "Мисля, че сме влезли в нова фаза, особено ако цените на петрола продължават да стагнират", казва Джоузеф Бахут, анализатор във фондация "Карнеги" и специалист по Близкия Изток.

Общо страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив регистрират близо 4530 случая на Covid-19, включително над 1720 в Саудитска Арабия, според последните данни. Баланси, които остават в голяма степен по-ниски от тези в останалите страни в региона, докато монархиите в Персийския залив са по-добре въоръжени срещу пандемията, като имат ултрамодерна здравна инфраструктура и повече средства за прилагане на мерките за социално дистанциране. Например саудитският крал Салман обяви в понеделник, че кралството е готово да плати разходите за лечение на пациенти с Covid-19, докато Абу Даби наскоро откри мобилен тестови център за Covid- 19 с цел след това да го разшири до всички емирства.

Задънен проект

Въпреки това епидемията може да има икономически последици. "Въздействието на пандемията върху мултилатерализма, сътрудничеството и международната търговия, както и върху глобализацията ще бъде решаващо за страните от Персийския залив", заяви Хусейн Ибиш, анализатор от Вашингтонския институт за страните от Персийския залив.

Но кризата с петрола е тази, която би трябвало да навреди много повече от самата епидемия. След като не успя да постигне споразумение с Москва за спад на производството, насочен към поддържане на високите цени, въпреки спада на китайското, а след това и глобалното търсене, Рияд наводни пазара през последните седмици, което доведе до спад в цените. Суровият петрол Брент достигна 22,89 долара за барел в началото на седмицата, най-ниското му ниво от 2002 г., преди да се покачи вчера до около 30 долара. Кралството иска да демонстрира, че все още е доминиращият играч в областта на черното злато и да си осигури пазарен дял. Но при толкова ниски цени цялата икономика на Персийския залив, до голяма степен зависима от петродоларите, е заплашена от рецесия. Стратегията на кралството не е устойчива в дългосрочен план, по-специално поради липсата на резерви в долари в Рияд (около 500 милиарда долара), но и защото отслабва отношенията си с основния си съюзник, САЩ , чиито производители на шистов газ търпят цялата сила на срива в цените на барела. Дипломатически жест към Вашингтон или желание за ограничаване на щетите, Саудитска Арабия вчера призова за "спешна среща на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) и други страни, включително Русия, с цел сключване на справедлива сделка, която ще възстанови баланса на петролните пазари ", обяви саудитската официална агенция SPA. Нефтената война няма да продължи вечно. Но колкото по-дълго трае, толкова повече застрашава стабилността на страните от Персийския залив и способността им да прилагат политиките си, насочени към излизане от модела на икономическия интерес. "Целият проект на Мохамед бин Салман сега е зачеркнат", заяви Джоузеф Бахут. Почти всички страни от Персийския залив през последните години лансираха мащабни планове за икономически преход към постпетролната ера. Но настоящата двойна криза ще ги принуди да ускорят своите модели на преход с ограничени средства. "Това оказва голям натиск върху техните усилия за създаване на икономики след петрола", отбелязва Хусейн Ибиш. "Всички прогнози показват, че ако текущите цени останат такива, каквито са, кралството ще има много голям бюджетен дефицит за първи път в своята история през следващите пет до шест месеца, което означава, че планът Vision 2030 ще бъде практически поставен на трупчета ", каза Джоузеф Бахут. Разпространението на коронавируса и произтичащите от него забрани за пътувания забавят, наред с други неща, и кампанията по отварянето на Саудитското кралство, което се стреми да разчита на туризма, за да разнообрази икономиката си. Много културни и спортни събития, планирани да се проведат в Персийския залив, също бяха отменени или отложени.

В противовес на историята

Петролните монархии в Персийския залив първоначално могат да излязат подсилени от кризата с коронавируса, ако броят на смъртните случаи сред тях остане ограничен. "Управлението на тази криза би могло да изгради доверие в лидерите в Персийския залив или да ги отслаби", казва Хусейн Ибиш. Но рискът е, че недостигът на ресурси е дългосрочен и причинява сътресения на вътрешната сцена. Стабилността на страните от Персийския залив се дължи по-специално на социален пакт между управляващи и управлявани, който осигурява на първите безспорна власт, а на вторите като цяло комфортен начин на живот. Дори повече от укрепването на авторитаризма, икономическата криза изглежда е основната заплаха, която може да провокира вътрешни протестни движения. "Трябва да останем предпазливи в анализите, но през следващите години можем да станем свидетели на етап 3 от арабските революции, които този път ще се разиграят в Персийския залив", казва Джоузеф Бахут.

Липсата на ресурси би могла да окаже влияние и върху външната политика на тези страни. Кралството стана през последните години, обратно на историческата логика, интервенционистка сила, по-специално в Йемен, докато Емирствата гордо се изявяват като Спарта в Близкия изток. Влиянието на тези страни почива преди всичко върху техния финансов капацитет, който има недостатъци както във военно отношение, така и по отношение на "меката сила". Ще бъдат ли маргинализирани, когато тяхното ръководство винаги е било оспорвано в арабския свят, най-вече от Иран и Турция? Петролните монархии могат да се успокоят, като установят, че това не е игра с нулев капитал. С други думи, ако страните от Персийския залив страдат, другите ще страдат също толкова, ако не и повече. Ирак, също зависим от цената на барел, рискува да се срине. Йордания, Египет и дори Ливан много трудно могат да се измъкнат от кризата без помощта на страните от Персийския залив. Още повече ако милионите араби, работещи в тези страни, са засегнати.

Големият съперник Иран, който вече беше удушен от американските санкции, трябва да излезе още по-отслабен от коронавирусната криза. Турция и Русия, ако успеят да ограничат щетите, биха могли да се наложат в дългосрочен план като двете големи сили в региона, още повече ако относителното оттегляне на САЩ продължи. Но нито Москва, нито Анкара разполагат със средствата да нахлузят американския костюм на хегемон в Близкия изток и подобен съюз между двете държави би бил най-крехък предвид различията в интересите им. Двойната коронавирусна и петролна криза може да пренареди картите на региона и да постави под въпрос влиянието на страните от Залива върху арабския свят. Но кой ще се възползва от това? Това вече е съвсем друг въпрос.