Президентското обръщение към нацията - под условното мото "Рòдина в опасности!" - е пример за учебник, как правилото "клин клин избива" в политиката не работи. С един гаф не можеш да премахнеш нагарчащия вкус от друг. И друга поука може да бъде извлечена от него - когато няма какво да кажеш, по-добре си мълчи многозначително.

А че т.нар. проектозакон за уседналостта е сериозен гаф, спор няма. Настрана оставаме неговата очевидна противоконституционност. Той е просто неморален. Свикнали сме у нас темата за морала да остава винаги под черта, в точка "Разни". Но когато си натоварил раменете си с пагоните на обединител на нацията, все пак трябва да се заглеждаш и в тази посока.

Правим уговорката, че президентът Радев не призна директно авторството (дори на институцията) на проекта. Като Пилат Понтийски си уми ръцете, като благодари на правосъдното министерство за... сътвореното недоразумение. Но стана ясно, че подкрепя подобни рестриктивни мерки към българите в странство. В името на националната сигурност. За която ще говорим по-подир.

"Мечтателите, поетите - без своя земя, без своя родина - в своята безпочвеност се обричат на гибел..." Казала го е акад. Вера Мутафчиева. В далечната 1968. Когато мечтите на българите стигаха до граничния кльон. И бързо бяха завръщани обратно под дулото на "калашника". Първата свобода, която ни даде демокрацията (тази, дето и ни взе много) бе правото да отидем отвъд. Да учим, да работим, да се реализираме, да получим адекватно признание и заплащане за своите способности. Ако щете - да изчистим името на България, което по едно време в света се асоциираше само с експорт на автокрадци, наркодилъри, проститутки, мургави джебчийки и просяци.

Сега на тези българи, осъществили не по своя воля своя днешен ден далеч от родния дом, някой слага клеймото "чужди". Заклеймява ги като заплаха за националната сигурност. Отнема им основно, конституционно гарантирано право. Забележете, в същото време вменено и като задължение. Правото да избират. Право/задължение, което и без това бе осакатено от изборното законодателство с ограничаването на броя секции.

А те, там далече от родината, отварят български неделни училища, библиотеки, учат децата си на български език, на българска история, пазят националните традиции, православната си вяра, нашенските празници. Радват се като малки деца на всеки певец, писател, артист, дошъл от България. Изпращат пари на своите близки тук. Интересуват се, вълнуват се, тревожат се от случващото се тук. При всяка възможност се завръщат тук. Искат да са съпричастни, да споделят отговорността за избора на бъдещето.

Сега някой иска да им отнеме това право. Заради "организиран опит отвън за повлияване на изборните резултати". И още, "целенасочени опити за влияние върху обществото и политическия живот в страната" след изборите.

И тук идва въпросът къде са службите, на които законът вменява в задължение, а клетвата - в дълг, защитата на националната сигурност? Защо чуждите емисари на една определена партия не бяха респектирани? Защо когато НП амбасадорът на Турция Гьокче се разхождаше не като дипломат, а като наместник на падишаха и агитираше за същата партия, от външно го привикаха и нежно го смъмриха, вместо деликатно и безвъзвратно да го изпратят до "Капитан Андреево" като persona non grata? Защо и само с една мисъл ли бе оставено затварянето на държавната граница пред "изборните туристи" от силите на друга политическа сила? Защитата на националната сигурност има достатъчно законодателна база, човешки (със съмнително качество, но многоброен) ресурс да не допуска всякакви "организирани опити" за влияние отвън. А службите са на подчинение на държавния глава. Той няма законодателна инициатива, която сякаш му липсва, но други правомощия, свързани с безопасността на страната, има. И преди да се вайка "Рòдина в опасности!" - да види свършили ли са подопечните му (не)компетентни органи работата за пресичане на онези "целенасочени опити".

Защото "опитите" по никакъв начин не са свързани с няколкото хиляди български изселници в Турция (президентът така и не артикулира, че "уседналостта" е насочена именно към тях). Или Радев забрави, че бе избран с голям процент и от тези неуседнали гласове? Или недовидя, че от началото на демократичния процес вотът на тези неуседнали е ключов при всеки избор, но досега всички са се правили, че не го забелязват. Намесата идва от много страни, но противодействието е свързано не с бой по самара, а по магарето.

Не е лошо президент Радев да се огледа в екипа си. И когато не е сигурен - да разчита на собствената си интуиция, от която съвсем не е лишен. Или да действа на принципа: чуй съвета - направи обратното. Защото едва ли е писал сам ужасния проектозакон, едва ли сам е съчинил без-мисленото си обръщение. И двете не биваше да се случват. Защото са добре дошли за всички, които са против него. И сега не са малко, а след конституирането на новия кабинет ще са с един повече. И то доста активен. И той генерал.

А прелитането на ракети "въздух-земя" и "земя-въздух" между двете сгради на "Дондуков" не е от полза на никого. Нали "България над всичко"?

А иначе, България е там, където има поне един българин.