Чакането приключи! България вече има редовно правителство. Оттук нататък всички очаквания са свързани с нормализиране на функционирането на държавата и нейното активно участие в международните формати (ЕС и НАТО), в които членуваме, както и в системата на международните отношения като цяло. Българската държава е парламентарна република, управлението чрез служебни кабинети не е неконституционно, но е предвидено за кратки периоди от време. Прилагането на едно изключение до безкрай неминуемо води до блокажи и в конкретната ситуация страната беше изправена именно пред такава опасност.

През последните 10 месеца държавата беше като повреден автомобил. Това означава липса на пълноценно функциониране, повече възможности за популизъм и дори противопоставяне вместо взаимодействие между институциите. Съобразно нашата Конституция Народното събрание е центърът на политическата система. Ако е на лице изборна спирала с дълга продължителност, то това означава, че политическата система остава без център. В резултат на това възникват множество алтернативни центрове, което е и причината за нарастващото напрежение между отделните власти и институции, както и за дълбоките разделения в самото общество. Чудесна среда за популистите и техните необосновани, но много рискови и опасни твърдения, с които те се стремят към вниманието на хората.

В ситуация, в която системните политически формации не могат да намерят общ език за постигане на работещи решения, популистите започват да плуват в свои води. Те са напълно неспособни да предложат такива решения, но нарастването на шансовете им идва от това, че и системните не го правят.

Друг момент е свързан с обществените очаквания. Те винаги са насочени основно към системните формации, които де факто не могат да си позволят да бъдат безотговорни за дълго време. Именно те са тези, които трябва да намерят изход от всяка една ситуация, колкото и сложна и заплетена да е тя. При осигуряването на такъв изход е много вероятно да бъдат претърпени и някои щети (вкл. електорални), но тези щети биха били далеч по-големи, ако всичко бъде оставено на самотек и избирателите престанат да разграничават системните и антисистемните политически формации.

Появата и задълбочаването на подобни тенденции биха застрашили не само водещите системни формации, но също така и политическата система като цяло, формата на държавно управление и в крайна сметка - демокрацията и човешките права и свободи. През голяма част от 2021 г. страната също беше управлявана служебно, тогава обаче все още заплахи нямаше или поне те нямаха фундаментален характер спрямо конституционната същност на страната ни. Такива започнаха да се появяват и да стават все по-видими след средата на миналата година, когато държавата отново беше поета от служебна власт и този път се случиха някои компромиси, които всъщност бяха компромиси с парламентарната република.

Например, гласуването на бюджет или дори просто удължаването на бюджета с някакви подобрения, при управлението на служебно правителство, е компромис с парламентарната република. Парламентът осигурява финансови ресурси и възможности на изпълнителна власт, която той не е излъчил. Бюджетът не е просто екселска таблица, нито е само някакъв баланс между приходи и разходи. Зад сметката на държавата трябва да стоят политики и ако това не е така, бюджетът загубва същностните си характеристики. Ежегодната бюджетна процедура, която обикновено протича през есента и завършва с гласуване в парламента в края на всяка година, е най-важната връзка между законодателната и изпълнителната власт. Тази връзка обаче не съществува, ако правителството е служебно. Ефективният парламентарен контрол не е възможен при наличието на служебно управление. Най-сериозният инструмент за парламентарен контрол - искането на вот на недоверие - е неприложим спрямо служебните правителства. Тези обстоятелства поставят Народното събрание в трудна и подчертано несвойствена ситуация, когато става дума за бюджетни процедури в условията на служебно управление. То хем бива принудено да осигури финансово служебната власт, защото иначе попада под критиката, че оставя държавата без пари и от това страдат хората, хем възможността за парламентарен контрол е ограничена и народните представители не могат да следят ефективно за доверието, което са отдали. Всичко това прави от парламента формален орган, а той е основна институция. Нещо повече - той е центърът на политическата система, както вече стана дума. Активната му роля в държавното управление е заложена в конституцията. На лице е пълноценна държава само тогава, когато тази роля се прилага в практиката.

Настоящият редовен кабинет беше сглобен трудно. Преговорите бяха напрегнати, а крайният резултат е следствие на отстъпки, направени и от двете страни. Темата за стабилността на новото правителство е основна при неговия старт. По всяка вероятност тя ще продължи да присъства и по-нататък, когато кабинетът навлезе в същинската си фаза. Стабилността на това правителство обаче беше тествана в аванс и то в два случая. Първият от тях беше свързан с едно обстоятелство от времето на кабинета "Петков", а именно ареста на Бойко Борисов. Още при първите контакти между представители на парламентарните групи на ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ Борисов заяви, че е простил това. Важен момент, които даде тласък на преговорите и те протичаха плавно до момента, в който се появи записът на Радостин Василев от заседание на партиен орган на ПП.

Така се стигна до решението на Мария Габриел да замрази преговорите и в продължение на няколко дни нямаше яснота какво ще се случи. Появата на редовен кабинет отново беше попаднала под сериозна въпросителна. Разтърсването на преговорния процес обаче беше още един тест в аванс за стабилността на правителството. Фактът, че той беше успешно издържан означава, че поне част от факторите, които могат да предизвикат нестабилност, са предварително изконсумирани. Това осигурява известно спокойствие на кабинета, но пред него със сигурност ще има сериозни предизвикателства, които трябва да бъдат преодолявани и точно от преодоляването ще зависи здравето и дълголетието на изпълнителната власт. При това предизвикателствата могат да са институционални и неинституционални. И ако първите могат да се очакват и предвиждат, то вторите се появяват изненадващо и стихийно. Реагирането спрямо тях е по-трудно, защото трябва да се направи на момента без подготовка. Пример за неинституционално предизвикателство бе записът на Радостин Василев. Трудно е отсега да се каже дали ще има нови опити за подобно тестване на кабинета.

Колкото до институционалните предизвикателства, то те са част от самия политически процес. На есен предстоят местни избори. Задължително е формациите, които подкрепят правителството да постигнат определено ниво на съгласуване на предизборното си поведение, така че то да не застрашава целостта на кабинета и да не дава повод на центробежните сили да налагат деструктивните си нагласи.

Президентът също реши да се ситуира като източник на потенциални предизвикателства за правителството. Добре известно е, че това съвсем не е първия кабинет, спрямо който Радев се позиционира като опозиция. Най-адекватният отговор тук е да не се дава никакъв повод на президента да излиза извън рамката, предвидена за него от конституцията.

Особен интерес ще представляват и конституционните промени, за каквито изглежда, че 49-то НС наистина възнамерява да положи усилия. От значение е начинът, по който ще се осигури необходимото мнозинство за тях, тъй като от това зависи как те ще се случат и кои части от Конституцията ще засегнат. Очакванията са тяхната ориентация основно да е към съдебната власт или определени институции, които са част от нея, но щом веднъж Конституцията бъде отворена, то предложенията за промени могат да станат най-разнообразни. Много важно ще бъде и съчетаването на конституционните промени с текущото управление. Парламентарното мнозинство трябва да държи сметка за това и да е много внимателно какви влияния могат да възникнат между тези два процеса, които вероятно ще протичат успоредно, а това може да доведе до някои преплитания. Когато се стигне до същността на конституционните промени е възможна намеса и от страна на президента. Той има определени инструменти за това, например правото да сезира Конституционния съд. Депутатите трябва да имат предвид включително и това.

България все още стои изправена пред своите важни цели - Шенген, еврозоната, активното участие в международните отношения, което в случая минава през оказване на подкрепа за Украйна (в т.ч. и военнотехническа). Върху всичко това трябва да почиват и политиките на правителството. Разбира се, има и други теми, но всички те са в унисон с важните цели. Тяхното постигане несъмнено ще придвижи страната ни напред и ще гарантира желаните ползи, включително и във вътрешнополитически и вътрешноикономически план.