"Мисля, че Германия прави огромна грешка, поставяйки се в толкова силна зависимост от този газопровод." Повтаряйки на 12 юни миналогодишното си изявление, че Германия е "напълно контролирана от Русия", президентът на САЩ Доналд Тръмп продължава стрелбата си срещу газопровода "Северен поток 2". От своя страна компаниите, участващи в проекта, преминават в настъпление: те сезираха Общия съд на ЕС с молба да бъде анулирана приетата през пролетта директива за природния газ, коментира френското издание на американския вестник Huffington Post.

Мегастроежът на "Северен поток 2" вече е завършен на повече от 60% и дублира трасето на първия газопровод "Северен поток 1", който е в експлоатация от 2012 г., за да доставя, подобно на последния, около 55 милиарда кубически метра руски газ до Европейския съюз. Две нови огромни "тръби" с диаметър 1,20 м. и дължина повече от 2000 км - от които 1200 потопени под Балтийско море - ще преминат през руската, финландската, шведската, датската и германската икономически зони, за да свържат директно Русия с Германия. И отново без да минава през Беларус или най-вече през Украйна, чиито разногласия с руската съседка не спират да се възобновяват от петнадесет години насам и особено след анексията на Крим от Владимир Путин през 2014 г.

Реализацията на "Северен поток 1" преди десет години беше генерално приветствана от страните членки на Европейския съюз, които смятат, че са държани като заложници на многобройните конфликти между Киев и Москва и прекъсванията в газовите им доставки. През 2014 г. алтернативният проект "Южен поток" също доставяше руски газ в Европа, но преминаването този път през Черно море е изоставено като вариант, руският консорциум "Газпром" вече не намира достатъчен икономически интерес. За голямо съжаление на източноевропейските страни, които разчитаха на приходите от транзитни такси. Но изправена пред необходимостта да компенсира изоставянето на ядрената енергия и необходимостта да ограничи използването на въглища, Германия много бързо съживи сътрудничеството си с "Газпром" и създаде, заедно с големите европейски газови компании, проекта "Северен Поток 2", който трябва да бъде въведен в експлоатация в края на 2019 г.

Проблемът е, че този път проектът не се възприема единодушно. Страните от Източна Европа не могат да преглътнат факта, че ще бъдат лишени от манната на "Южен поток" в полза на германския икономически мастодонт. Поляците и словаците, освен че виждат сигурността си и целостта на Европа застрашени, започват да се притесняват за бъдещето на газопровода Ямал -Европа, който ги пресича. И, разбира се, украинците се чувстват предадени - онези, чийто газов договор с "Газпром" изтича в края на годината и на които руснаците обещават да намалят от 87 на 10/15 милиарда куб.м. количеството газ, доставяно годишно в техните тръби, като по този начин ги лишат от по-голямата част от 3-те милиарда долара транзитни приходи. Украинците разчитат техните географски съседи да бъдат и техни съюзници в Европа, но също така и някои скандинавски страни като Дания. Да не говорим разбира се за САЩ, традиционните защитници на демократичните антируски движения.

Което идва да покаже, че защитата на демократичните ценности далеч не е мания за Доналд Тръмп! Това, което той отрича, е нарастващата зависимост на Германия (и цяла Европа) от руския газ. Всъщност през 2018 г. Русия вече отговаря за над 40% от доставките на природен газ в Европа (срещу 25% за Норвегия и 12% за Алжир).

Германия, която представлява четвърт от европейския внос, има малко по-високо ниво на зависимост. Пристрастяване, което вероятно ще се влоши с въвеждането в експлоатация на "Северен поток 2", като последният ще увеличи с 25% капацитета за износ на газ на Русия! Берлин от своя страна не вижда рискове, а възможности и предпочита да говори за взаимозависимост, предлагаща на Съюза средство за натиск върху Москва, чиито ¾ от износа й са предназначени за ЕС.

Не е ясно обаче как Съюзът може значително да пренасочи покупките си на газ, Норвегия е с максимален капацитет, докато политическата несигурност не поставя Алжир в позиция, благоприятна за засилване на доставките му. Остава възможността за втечнен газ, транспортиран по море. Германия възнамерява да увеличи покупките си на американски газ, което между другото ясно показва, че враждебността на Доналд Тръмп към "Северен поток 2" е в съответствие с търговските интереси на САЩ. С други думи в Европа, в която се очертава възход на политическата екология, общественото мнение не е готово да приеме масови покупки на шистов газ ...

Фактът обаче си е факт и той е, че Европейският съюз се притеснява от квазимонополния характер на основния си доставчик "Газпром". Следователно преразглеждането на "директивата за природния газ" изисква минимална конкуренция и задължава газовите групи извън Съюза да се разделят на отделни субекти - доставчик и производител. "Газпром", който произвежда и доставя едновременно, се оплаква от дискриминация. След като не успя в тези дискусии с Европейската комисия да издейства, с оглед напредъка на работата, отстъпка за "Северен поток 2", консорциумът мина в края на миналата седмица в офанзива, сезирайки Европейския съд за анулиране на директивата, която според компаниите, участващи в проекта, "е ясно проектирана и приета с цел да се превърне в неизгодно положение и да възпрепятства строителството на тръбопровода " Северен поток 2".

По време на дискусиите Берлин се опита да се противопостави на приемането на този текст, който вероятно ще дерайлира целия проект "Северен поток 2". В крайна сметка, в началото на 2019 г. канцлерът Ангела Меркел оттегли възраженията си, след като получи голяма отстъпка: преките разговори с доставчика са запазени за първата страна домакин на инфраструктурата, тоест Германия по отношение на газопровода "Северен поток 2". Накратко, водещата европейска икономика се превръща не само в газовия хъб на целия континент, но има свободната ръка да договори с "Газпром" условията за предоставяне на отстъпки от стриктното прилагане на директивата! Има някаква колективна оставка на Съюза в полза на най-мощната държава-членка ... Но очевидно тази концесия не е достатъчна гаранция за консорциума.

Следователно е трудно да се разбере какво би могло да застраши завършването и въвеждането в експлоатация на "Северен поток 2".

Има само едно "малко село", не галско, а европейско, което все още се съпротивлява: Дания. Следвайки настоящия си маршрут, тръбопроводът преминава на юг от датския остров Борнхолм и се приближава до датските териториални води. Загрижен за риска от повреда на тръбопровода поради потънали в този район 80 000 тона химически боеприпаси от Втората световна война, Копенхаген продължава две години да не дава разрешение за изграждането на газопровода, докато "Газпром" обмисля скъпо отклоняване на проекта на север от Борнхолм и извън териториалните води на Дания.

Въвеждането на "Северен поток 2" в експлоатация по график (края на 2019 г.) изглежда компрометирано. Освен ако, чрез тази забавяща се тактика, Дания не се надява да подтикне Русия към съществени отстъпки по отношение на преоценка на транзитния обем през "Съюз" и "Братство", двата газопровода, пресичащи Украйна. Което би могло да намали дебита към Германия ...