Само със сила Тръмп няма да надделее във войната с Иран

Американският президент Доналд Тръмп никога не остава безмълвен, когато става въпрос за войната с Иран. По-трудно му е обаче да формулира ясни цели в тази война, която сам избра. Това пише за Foreign Policy Денис Рос - старши научен сътрудник във Вашингтонския институт за близкоизточна политика.

"Докато американските служители обмислят непривлекателните си варианти за постигане на приемлив изход, целите на администрацията на Тръмп в тази война остават толкова объркани и днес, колкото бяха и при започването на съвместната американско-израелска военна кампания на 28 февруари.

През февруари администрацията на Тръмп не можеше да реши дали целта ѝ е свалянето на режима, или отслабването на военния капацитет на Иран, така че той да не застрашава съседите си. Иронията е в това, че ако Тръмп беше атакувал само военната мощ на Техеран, а не неговото ръководство, иранците почти сигурно нямаше да затворят Ормузкия проток. Покойният върховен лидер на Иран аятолах Али Хаменеи избягваше да го прави от 1988 г. насам, вярвайки, че затварянето на пролива би предизвикало война със Съединените щати, която може да застраши оцеляването на Ислямската република. Но след като Тръмп и израелците се опитаха да обезглавят режима чрез ликвидирането на Хаменеи, иранските лидери заключиха, че няма какво да губят. Сега, колкото и администрацията на Тръмп да говори за това, че няма да позволи на Иран да придобие ядрено оръжие, основната грижа на САЩ е Ормузкият проток да бъде отворен отново и да функционира така, както преди войната.

По-слабо въоръжен, но не и надигран: Теорията за победата на Иран

Войната приключи, но при условия, написани в Техеран

Проблемът е, че иранците изглеждат решени да запазят контрола над пролива. Те го виждат като "ключов коз", който им дава лостове за влияние върху глобалната икономика, нанася вътрешнополитически щети на мразения от тях Тръмп и принуждава съседите им от Персийския залив и други страни да им плащат както икономически, така и политически. Мохсен Резаи - член на старата гвардия на Корпуса на пазителите на ислямската революция и съветник на новия върховен лидер, заяви наскоро, че протокът е "по-важен от десетки атомни бомби".

В резултат на това пред Тръмп остават три основни варианта за край на войната. Първо, той може да продължи по настоящия си курс, използвайки военни удари за отслабване на иранците. След като поднови американската блокада срещу Иран, Тръмп ще увеличи цената, която иранците плащат, във време, когато икономиката им е в окаяно състояние. Твърденията на президента, че е отворил отново пролива, са празни приказки, а иранците ще имат силен стимул да пречат на преминаването на други кораби, ако самите те не могат да го правят.

Това вероятно ще доведе до още подобни сравнително ограничени военни сблъсъци, на каквито сме свидетели в момента, но при които всяка от страните ще задържа военните си удари в определени граници. Тръмп ще го прави, защото не иска петролните съоръжения да станат мишени, за да не скочи драстично цената на петрола; иранците ще го правят, защото вярват, че могат да надхитрят и изчакат президента. Положителната страна на този вариант е, че цената за Иран ще расте и дори доминираното от Революционната гвардия ръководство в Техеран няма да може безкрайно да пренебрегва вътрешното напрежение. Отрицателната страна, от гледна точка на Тръмп, е, че цените на петрола и инфлацията ще се повишат. Все пак засилващият се натиск върху икономиката на Иран (и продължаващото отслабване на силите му) може да върне Техеран на масата за преговори по начин, който да направи възможно реално споразумение.

Вторият вариант е Съединените щати да възстановят "Проект Свобода" - операцията си за ескортиране на търговски кораби през Ормузкия пролив. Това би наложило сериозно отслабване на иранския военен капацитет, така че ръководството на Революционната гвардия да започне да губи способността си да заплашва съседите на Иран и международното корабоплаване. Отнемането на Ормузкия пролив като коз би оставило иранците уязвими и би ги лишило от основния им лост за натиск. Но това вероятно би изисквало превземането на някои от иранските острови в пролива и унищожаването на голям процент от ракетите, пусковите установки и дроновете на Иран.

Обновена

Иран спира да изпълнява ангажиментите си по споразумението със САЩ

След като Вашингтон нарушил меморандума чрез "агресивни действия"

Всичко това звучи изключително желателно, но дали е постижимо на приемлива цена? Съединените щати със сигурност ще претърпят човешки жертви, ако Централното командване превземе някой от островите в Ормузкия проток или иранските крайбрежни зони. Освен това ще трябва да унищожи дълбоките подземни тунели на Иран - където ракетите и пусковите установки на Техеран избегнаха унищожението по време на съвместните американско-израелски бомбардировки. Може би фокусирането не върху иранското ръководство и щабовете на "Басидж" и Гвардията, а върху тунелите би дало далеч по-добри резултати. Ако е така, Иран може да стане много по-отстъпчив спрямо исканията на администрацията на Тръмп относно ядрената си програма и пролива. Тази мисия обаче може да се окаже скъпа или непостижима в близко бъдеще, или пък почти сигурно ще подтикне иранците да атакуват енергийни обекти на други държави от Персийския залив.

Третият вариант пред президента е да удвои залозите във войната си. Това би бил най-типичният за Тръмп подход. Той би могъл да нанесе масирани удари срещу иранската армия и след седем до десет дни бомбардировки да обяви операцията за огромен успех. Докато Тръмп се хвали, че е отслабил Техеран, той би могъл също така да каже, че е готов да прекрати войната и да вдигне американската блокада, ако Иран разреши преминаването през пролива. Той би могъл също да заяви, че всеки опит на Иран да извлече своя високообогатен уран изпод руините във Фордо или Исфахан ще предизвика нови американски бомбардировки. Тръмп вече даде знак, че може да бомбардира планината Пикакс - обект близо до Натанз, където иранците, изглежда, се опитват да изградят подземно съоръжение за обогатяване на уран.

В сряда американски служители заявиха, че Тръмп клони към по-мащабни военни операции, които може да включват и сухопътни действия срещу иранските острови. Това би било рисковано. Макар че вдигането на блокадата в замяна на това Иран да отвори отново Ормузкия проток изглежда като логичен компромис, иранците едва ли ще го приемат, освен ако не са потиснати достатъчно, за да поискат или да имат нужда от изход от войната. За новото, доминирано от Революционната гвардия ръководство на Иран, изгледите за това са малки поради две основни причини: те няма да искат да изглеждат така, сякаш отстъпват пред Тръмп след още една седмица на интензивни бомбардировки, а неговото желание да сложи край на войната ще бъде съвсем очевидно за тях. Тъй като той иска войната да приключи, Гвардията ще поиска нещо в замяна.

И така, какво трябва да направи Тръмп вместо това? Най-добрият - или най-малко лошият - вариант би бил американската блокада да се комбинира със силна и изтънчена дипломация. Както беше отбелязано по-горе, блокадата бавно увеличава цената на войната за иранците и отслабва техните лостове за натиск. Сама по себе си обаче тя не е достатъчна. Една печеливша стратегия изисква да се направи нещо, което администрацията на Тръмп дълго избягваше: дипломацията да се използва не просто за разговори, а за мобилизиране на други страни, за подсилване на американските действия и за оказване на колективен (а не едностранен) натиск.

Тръмп ще нанася "много тежки" удари по електроцентрали и мостове в Иран

"Те ще продължат, докато не кажа, че е достатъчно"

За да проработи този подход, Иран трябва да види и усети, че е изолиран и дискредитиран по въпроса за Ормузкия проток. Трябва да види как европейците и арабите предлагат резолюция в Съвета за сигурност на ООН, която настоява проливът да остане международен воден път, който не се контролира, осребрява или управлява от нито една отделна държава. Тръмп трябва да работи съвместно със саудитците и емирствата, за да заяви на Китай, че очакват Пекин да подкрепи подобна резолюция - и да предупреди, че ако не го направи, това ще има последствия за отношенията им. Решение на Китай да не налага вето на подобна резолюция би било шок за Техеран. Иран не е Северна Корея: лидерите на Ислямската република виждат себе си като наследници на богато историческо, национално и културно наследство и избягването на изолацията е от изключително значение за тях.

Нищо от това няма да бъде лесно. Същността на доброто държавническо майсторство е в съчетаването на целите със средствата, а това е невъзможно, когато целите са неясни. Разумната държавна политика би включвала използването на всички инструменти - политически, икономически, дипломатически, военни, разузнавателни - за изолиране на Иран и за повишаване на цената за управлението на пролива. Тръмп иска да сложи край на тази война, като остави Иран по-слаб и без контрол над Ормузкия пролив. Само със сила този краен резултат няма да бъде постигнат - но дипломация, която е интегрирана с използването на сила и обвързана със засилващ се икономически натиск, може и да му позволи да договори споразумение, с което да прекрати своята война.