След поредната военна авантюра на американски въоръжени сили далеч от родината в Ирак и Афганистан САЩ като че ли са на път да изживеят повторно Виетнамски синдром.
За десет години война във Виетнам 58 хиляди американци загубиха живота си за една провалена кауза. През годините след конфликта 100 хиляди ветерани сами сложиха край на живота си вследствие на посттравматичен стрес. През 1990 администрацията за ветераните констатира, че една трета (31%) от воювалите в Азия са развили симптомите на Виетнамския синдром.
За да дадат ясен отговор на редица въпроси, в щата Тексас проведоха изследване за причините, довели до гибелта на военнослужещи, оцелели на бойното поле в Ирак и Афганистан, но намерили смъртта си у дома.
Половингодишните проучвания сочат, че в Америка ветераните от войните най-често умират при самоубийства, автомобилни катастрофи и предозиране на медикаменти, които в редица случаи може да се приемат за недоказан суицид, разкрива разследването, публикувано на сайта Statesman.com.
Големият брой бивши военни, починали след предозиране на наркотични вещества, предписани от лекар, или от токсични комбинации на наркотици, говори за това, че федералните власти в страната или не са в състояние адекватно да реагират на ситуацията, или не бързат да го правят.
Изследването прецизно анализира причините за смъртта на 266 тексаски ветерани, участвали в операциите „Enduring Freedom" и „Iraqi Freedom". По време на работата са използвани данни от аутопсии, анализи на токсиколози, протоколи от разследвания, рапорти от местопроизшествия. На анализ са подложени некролозите, проведени са интервюта с близки на загиналите.
И така „Statesman" успява да открехне завесата за онова, което доскоро се пази в тайна.
Сухата статистика разкрива тревожни тенденции. Всеки трети (и повече) ветеран е умрял от свръхдоза наркотици, смъртоносна комбинация от различни вещества или директно самоубийство. Към момента на смъртта средната им възраст е била 28 години.
Почти всеки пети участник във войните е загинал при автомобилна злополука. Показателите при ветераните, диспансеризирани за наблюдение с предварителна диагноза посттравматичен стрес, са още по-тревожни: 80% умрели от свръхдоза, при самоубийство или катастрофа (един човек). Само двама от 46 диагностицирани са починали от заболявания.
Оказва се, че много от ветераните в Тексас са сложили край на живота си, приемайки по лекарско предписание медикаменти с висока концентрация на наркотични вещества. Често пъти те са приемани в комбинация със силни болкоуспокояващи. Бившите военни са особено рискова група от населението, склонна към използване на подобни препарати.
Човешките съдби, намерили място в проучването „Statesman", разкриват трагична картина на болка, отчаяние и безизходица.
Чад Митчел (40) участва в седем мисии зад граница, след напускането на ВМФ се заселва в Остин. Умира през септември 2010. В кръвта му е открита комбинация от дузина препарати, отпуснати по рецепта, в това число успокоителни и силни болкоуспокояващи - оксикодон и метадон (всички предписани в частна клиника). Страдал е от посттравматичен стрес, болки в гърдите след операция и в ръката след раняване в Ирак.
Джъстин Ленгвис (31) - ветеран от Ирак. Застрелва се през януари 2011 във Форт Худ. По време на боевете за Фалуджа и Наджаф е военен лекар, тежко ранен, но оцелял при експлозия на самоделно взривно устройство. Проучването разкрива, че няколко бойци от неговото подразделение са загинали в сражение и имената им са гравирани на същата мемориална стена, където е изписано и това на самоубилия се Ленгвис.
Пол Норис (24) загива при пътна злополука - губи управление на автомобила си и се блъска в каменна стена на улица в Ел Пасо. Полицията докладва, че хондата му се е движела с превишена скорост. Баща му обаче е категоричен, че синът му винаги е карал внимателно, и предполага, че зад волана отново е бил връхлетян от спомени за войната в Ирак...
Статистиката на ветераните е непълна. Не всички от тях се водят на отчет. По време на разследването на бял свят излиза случаят на 44-годишен ветеран, напуснал ВМФ през 2007 и погребан в гробище за клошари в окръг Травис. Той се застрелва в апартамента, който обитава, полицаите откриват почти празна бутилка ром и пистолет 38 калибър.
Като обобщение - 11 години след навлизането на войските в Афганистан и 2 години след края на бойните действия в Ирак американците все още не са наясно как намират смъртта си бившите военни, завърнали се у дома. В САЩ не съществува държавен орган, който да се интересува от съдбите на стотиците хиляди ветерани, които не са обхванати от Департамента по въпросите на ветераните (U.S. Department of Veterans Affairs - VА), а това са почти половината от завърналите се от мисии.
Що се отнася до смъртните актове, експерти са на мнение, че те също се отразяват върху реалния брой самоубийства, като ги определят като предозиране на наркотици.
А само преди няколко години в Сан Франциско организацията „Бей Ситизън" алармира медиите, че по данни от 2007 у дома са загинали повече военнослужещи, отколкото по време на бойните действия.
По време на проучването се разкрива, че сред ветераните в Тексас, отдавна завърнали се от Ирак или Афганистан, има малък брой такива, които във VА погрешка все още смятат за участници в конфликтите.
Ето някои данни от изследването. От 266 бивши военни от свръхдоза наркотици или токсични комбинации на препарати са починали 47. От тях 40 след употреба на предписани от лекар медикаменти.
Регистрирани са 5 случая на предозиране на хероин и кокаин. Един е умрял от аерозол, друг - от „екстази". Като се изключат седем, всички останали ветерани, загинали от наркотик, са били по-млади от 35 години.
Пръв си отива 23-годишен военнослужещ от района на Хюстън. Причина: свръхдоза кокаин, хидрокодон и алпразолам (по-известен като „Xanax"). Умира две години след участие в една от първите операции в Ирак.
45 ветерани се самоубиват - 32-ма по-млади от 35 години.
Пръв в тази категория приключва земния си път 26-годишен ветеран от мисия в Ирак от Северен Тексас. Оцелял на бойното поле през 2003, слага край на живота си през 2005. Изследователите са склонни да смятат бройката самоубийци за непълна, тъй като често пъти поради липса на категорични доказателства разследващите не са склонни да приемат свръхдозата за суицид.
50 ветерани - 18% от общия брой, загиват при автомобилни злополуки. В 35 от случаите автомобилите на жертвите са катастрофирали без участие на други превозни средства. Около половината бивши военни са жертва на превишена скорост след употреба на алкохол.
Анализът разкрива безпрецедентна картина на смъртността, която покосява завърналите се у дома ветерани, категорични са авторите на изследването. Колкото до VА, там наистина нямат представа колко е трагично положението в действителност. Въпреки че хора, които работят в тясно сътрудничество с ветераните, споменават, че данните на „Statesman" им изглеждат познати.
Не бива да се отрича, че VА реализира някои проекти. Планира се въвеждането на нови програми за лечение, корекция на пропуските в отпускането на лекарства с рецепта, провеждане на специални изследвания на болезнените и посттравматични стресови разстройства, както и на други проблеми на ветераните.
Департаментът харчи $ 70 милиона годишно за предотвратяване на самоубийствата и планира всяка година до 2014 да увеличава сумата. Общият бюджет на VА за психично здраве е повишен от 2009 с 39% - до около 6 милиарда.
Съществува мнение обаче, че това не е достатъчно. Пълна оценка на психичното здраве на ветераните (9 от 10 случая) се прави само веднъж - през първите две седмици от завръщането им от мисия, което е политика на Департамента.
През 2010 Клинт Дики (22) пристига от Уейко за среща с представители на VА. Заради болките в гърба - следствие от травма, получена в Афганистан, равнодушният лекар му предписва таблетки, които да взема 4-6 седмици. След няколко дни бившият войник умира от случайно предозиране на медикамента.
Вдовицата Саманта се съмнява, че болките са станали непоносими и съпругът й се е снабдил с оксикодон „на черно". „Ако не го бяха пренебрегнали, никога нямаше да се случи това", заявява тя.
През лятото на 2012 VA обяви, че ще наеме нови 1600 лекари.
През последните десет години медиците от VА са предписали доста повече рецепти за мощни обезболяващи - само отпуснатият в аптеките хидрокодон, закупуван от ветераните в периода 2001-2011 е скочил повече от шест пъти. Тези препарати водят до пристрастяване, особено при по-младите. Почти една четвърт от ветераните (данни за 2011) са купували опиати от аптеките.
Още малко статистика. 3 800 000 е броят издадени от военни лекари рецепти за наркотични обезболяващи през 2009. 20 000 са ветераните (от 5 милиона военнослужещи, минали през различни войни), лекувани от лекари на VА с проблеми с психоактивни вещества през 2010.
Вечния
на 13.10.2012 в 02:00:15 #13Когато си убивал невини хора за пари, съвеста и проклятието на Бог тегне над такива убийци. А за невинното мирно население избито от американците води ли се статистика? Убийци, кръвта на невините хора ще се изиска от вас!!! Америка е натрупана с много кръв и нейната гибел е близо!
Барсата
на 13.10.2012 в 01:42:15 #12Къде са доказаните скотове - Цанадеца,Буцата,Пиздочет,3Дтъпак
Taralez
на 13.10.2012 в 01:16:27 #11Borneo | 12.10.2012 21:24 Относно това ,че "не могат да изкарат и 1 долар" ------------------------------------ 50% от редниците в американската армия(т.е. без офицерския корпус) принадлежат към 40% от най-заможните семейства в САЩ. ================================= не искам да те разочаровам но високия доход на семейството ти не гарантира твоя доход ; отделно доста нелегални емигрантки се женят за американски войници които с готовност се навиват защото като семейни получават добавки от над 1000 долара което е нищо ако си от богато семейство
нешо
на 12.10.2012 в 23:53:43 #10Има едно нещо,което винаги ми е правило впечатление-а именно,че американците прибягват постоянно до болкоуспокояващи.За най-малкото нещо и хоп хапчето.А тези хапчета са наистина много опасни.Аз лично също имам понякога силни болки в гръбнака,заради три дискови хернии.Но никога не пия болкоуспокояващи,защото знам ,че могат много да ми навредят.
devrandom
на 12.10.2012 в 22:59:14 #9Оцелелите комплексари /тюлени, зелени барети, специални части, рамбовци и т.н. / какво чакат ? Айде куршум в тиквата и да се свърши с тая мъка !
badmin
на 12.10.2012 в 22:50:50 #8Емиии нищо ново цитат от Филма Рамбо Rambo: First Blood (1982) е какво се е променило ??? Направих всичко, за да победя, но някой не ни позволи да победим. А у дома на летището, едни нищожества протестираха. Заплюха ме, нарекоха ме убиец на бебета и други гадости! Защо протестират срещу мен? Не бяха там, не изживяха всичко! Бе трудно, но е минало. За теб! Цивилният живот не е нищо за мен. Там имахме код на честта. Ти ми пазиш гърба, аз пазя твоя. Тук няма нищо! Ти си последния от елитен взвод, не бива да свършваш така. Там карах хеликоптери, карах танкове, имах техника за милиони. Тук не мога да работя дори на паркинг!
Borneo
на 12.10.2012 в 22:24:51 #7Относно това ,че "не могат да изкарат и 1 долар" ------------------------------------ 50% от редниците в американската армия(т.е. без офицерския корпус) принадлежат към 40% от най-заможните семейства в САЩ. Само 10% от наборниците произлизат от 20% на най-бедните семейства. Средният доход на редниците леко превъзхожда средния доход на семействата в Америка. Семейства влизащи в 20% най-богати в САЩ дават 22,9% от наборниците за армията. 20% от най-бедните семейства дават 13,7% от редниците. Динамиката на процеса е следната: след 2000 година процентът на редниците от бедната и по-ниска от средната класа продължава да намалява; при средната и над средната класа процентът на наборниците продължава да расте. ---------------------------- Каква ли ще е статистиката за синковците на 20% от най-богатите българи ?
dk
на 12.10.2012 в 22:08:21 #6Напротив, това са честни хора! След завръщането си, чесо и преди това са се питали - Чий го крепя тука или Кому кура дъвках там? Дават си сметка, че са стреляле по хора, за да могат едни дюмбели да си тъпчат кесиите. Съзнават че са носили смърт под знамето на демокрацията. На война се вършат ужасии, спомените ги разкъсват, съвестта ги тормози. Едно е да гледаш на кино, друго е да участваш. Едно е да участваш във война като втората световна, на равностойни начала, друго е да се изтърсиш на хиляди километри и да изтребваш мирното население.
Taralez
на 12.10.2012 в 20:00:42 #5ей голяма трагедия ама както написа Чорлав повечето от тия са тъпи боклуци които един долар не могат да изкарат с честен труд в цивилния живот и блядовете имаха същия проблем след Афганистан що народ изпука там от битов алкохолизъм или от куршумени екземи щото бачкаха като мутри
iXact
на 12.10.2012 в 19:56:35 #4Всяка война, независимо от изхода и има негативни последици за обществото - нараждат инвалиди, психически разтроени индивиди, самоубийци, а някои даже стават развъдник на наемни убийци.
Юлиан-3
на 12.10.2012 в 19:39:40 #3е, айде сега....хората не са виновни за патриотизма и илюзиите си, както е видно от писмото на снимката.....войната е жестоко нещо, а армията не винаги може да си позволи твърде високи психологически критерии при набора на персонал.....
Чорлав
на 12.10.2012 в 19:22:22 #2Плюя на такива "ветерани" в същноста си убийци на мирно население и военопрестъпници, неспособни да изкарат и един долар извън армията!
Питащ
на 12.10.2012 в 19:14:50 #1Сори, ама няма как да се разсополявя заради това, че някой е загубил живота или разсъдъка си (а в последствие и живота) докато в мирно време води война на хиляди километри от родината си И ТО ЗА ПАРИ.