Месец след първите регистрирани случаи на коронавирус в Китай, както се оказа и месец (а вероятно и повече) след първите неофициално регистрирани случаи, на 20 януари, СЗО обяви, че свиква спешна среща, заради разпространението на ТОРС - тежкият остър респираторен синдром, който взел първите жертви в Ухан, Китай. Тогава все още в организацията, и по света, никой не беше чувал за COVID-19. Правеше ни впечатление, че в репортажите от Китай хората масово се придвижват с маски. Но го отдадохме на особености на азиатската психика и дисциплинираност. На 30 януари новата инфекция вече беше обявена за глобална заплаха.

Дни по-късно от СЗО започнаха да обясняват как маски не трябва да се носят от здрави хора, тъй като занемарявали навика да си мием ръцете, който иначе е широко разпространен у нас. Местните здравни експерти ни уверяваха, че новият коронавирус не е непосредствена заплаха, много по-опасен бил грип В.

Междувременно в аптечната мрежа настана дефицит на маските. Причината - основен производител е Китай, той се гърчи от някакъв коронавирус, и няма никакъв внос. Както винаги става, когато една стока е дефицитна, интересът към тези предпазни средства изведнъж нарасна. Започна запасяване и цените на въпросното средство за защита започнаха да растат.

СЗО продължаваха да обясняват, че маски трябва да се носят от болни хора, но като се има предвид, че те закъсняха с признаването на новия вирус за глобална заплаха, колко хора им се вържат.

Февруари премина в новини за разпространението на вируса в Китай и предупреждения да внимават хората, които пътуват в някои негови райони. Впоследствие предупрежденията започнаха да зачестяват и разшириха географията си към Европа. Следяхме как заразата приближава, но се утешавахме, че на Балканите няма регистрирани случаи, въпреки че в населените и с българи Италия, Германия и Великобритания бяха обявили първите си случаи.

Така до 8 март, когато у нас съобщиха за първите положителни проби. От месец насам никой вече не си прави илюзията, че коронавирус хващат само хората, които ядат прилепи и всякаква друга гад от открити морски пазари. Затворихме се вкъщи и започнаха дебатите кои предпазни мерки наистина работят и дали зад извънредното положение не се крият амбиции на управляващите да ни държат вързани и да приемат извънредни промени в законодателството, което да разшири правомощията им до неограничена власт.

Можеше да преживеем периода по-леко, защото сме свикнали с номерата на политиците, но когато към тях се прибавиха и споровете на медицинските специалисти, ни дойде в повече. От момента, в който беше сформиран оперативен щаб, се появиха контращаб-ораторите. Ако едните кажеха, че маските трябва да се носят само от болни, другите веднага опонираха, че това е крайно необходимо за всички. В момента, в който щабът омекна за тези предпазни средства, контращабът започна да обяснява, че всъщност от маските няма никакъв ефект.

И това във време, в което въпросните маски бяха напълно изчезнали от аптечната мрежа. Отегчен от безкрайните въпроси за или против маските, шефът на щаба обяви, че който няма, може да си ушие, не е сложно, той лично се справял за минути. Тутакси започна шиене на маски, основно за здравните заведения, които се оказаха крайно неподготвени откъм защитни средства за надвисналата коронавирусна опасност.

Насред истерията премиерът реши да втвърди с още една идея позициите и покрай многото наложени ограничения, пренебрегна мнението на щаба и заповяда на Ананиев да разпореди задължителност на маските. Той послушно подписа документа, според който ако не носиш маска, си застрашен от глоба. Хората, на които им е писнало от мерки и извънредни брифинги всеки ден, възнегодуваха. Не можеш да поставяш изисквания, които няма как да бъдат изпълнени, защото въпросното предпазно средство липсва по аптеките.

Всъщност то не липсва масово, само цената му е далеч от действителната. Сплашен от мощния ропот, премиерът пак привика Ананиев и му заповяда да издаде друга заповед, която да отмени предишната. Само по себе си това движение не е новост, случвало се е много пъти преди. По-различното е, че този път ситуацията е... вируснособена. На темата бяха посветени няколко изявления от първия човек в кабинета, който с известна обида обясни, че правителството полага невероятни усилия да задоволи потребностите на населението, което отказва да разбере необходимостта от строги мерки. Малки и големи предприятия шият маски и предпазни облекла, реорганизират се производства, за да бъдат задоволени потребностите на вътрешния пазар. Цяла Европа ни завижда на мерките и ни цитират под път и над път като добър пример, ние сме недоволни. Още по-обиден премиерът обясни, как ще бъдат раздадени около 1 млн. маски, за превенция на населението по Великденските празници. Защото той, като смирен християнин, не може да забрани празничните служби, но поне може да подсигури стадото си със защитни средства.

Покрай целия този зиг-заг стадото съвсем се обърка - имат ли ефект маските в крайна сметка или не. Кой трябва да се пази и за кого не е необходимо? Кои маски са най-сигурни и кои не са нищо повече от "решетка за мухи", както се беше изразил един друг обиден, този път медицински експерт.

Сега сме в ситуация - всеки сам преценява. Ако искаш да пазиш себе си и другите - носиш маска. Ако не искаш, можеш да тестваш теорията за масовия имунитет, която Великобритания мащабно рекламираше, преди хората й да започнат да мрат като мухи.