Няколкото седмици, които делят американския президент Доналд Тръмп от слизането му от власт, изглеждат цяла вечност за Ислямска република Иран на фона на засилен военен и дипломатически натиск върху нея. Тази седмица Вашингтон разположи няколко бомбардировачи B-52 в Близкия изток, по всяка вероятност в Катар, коментира електронното издание на ливанския вестник L'Orient-Le Jour. Този ход идва, тъй като след победата на Джо Байдън на президентските избори в САЩ на 3 ноември се разпространяват спекулации относно евентуална атака срещу Иран от страна на САЩ, преди настоящият лидер да предаде ключа от Белия дом на неговия наследник, бивш вицепрезидент при администрацията на Обама, сред чиито заслуги е Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA) по иранската ядрена програма. Целта му беше да ограничи ядрената дейност на Техеран в замяна на облекчаване на санкциите. Несъмнен дипломатически успех, който настоящият американски лидер постигна през 2018 г., като оттегли страната си от споразумението и чрез прилагането на политика, известна като "максимален натиск", първоначално възстанови ограничителните мерки преди тяхното засилване и по този начин спомогна за опустошаването на иранската икономика. По-малко от седмица преди изборите в САЩ, министърът на отбраната Марк Еспър посети Израел, за да обсъди иранското сътрудничество в областта на отбраната със своя колега Бени Ганц.

Разполагането на американската армия идва точно, когато в. "Ню Йорк Таймс" разкри миналата седмица, цитирайки четирима настоящи и бивши служители, че Доналд Тръмп се е консултирал със съветниците си какви са възможностите му за предприемане на военни действия срещу основния ирански ядрен обект - централата "Натанз". "Вариантите по суша са ограничени, защото американските загуби могат да струват на Тръмп повече, отколкото би могъл да спечели", казва Али Фатхуллах-Неджад, базиран в Берлин ирански специалист и нерезидентен изследовател в Центъра за Африка и Близкия изток в Йоханесбург. "Следователно, ако има ескалация на антииранския фронт (САЩ, Израел и Саудитска Арабия), това вероятно ще се основава на" тайни операции ", включително безпилотни летателни апарати и кибервойна срещу иранските ядрени съоръжения. Ако това се случи, иранците могат да отговорят със същите инструменти, като същевременно се уверят, че това няма да улесни разгарянето на мащабен пожар ", добавя той.

Сдържана радост

С наближаването на съдбоносния 20 януари, когато Джо Байдън трябва да положи клетва, администрацията на Тръмп изпъчва гърдите си от страх, че следващият командващ екип радикално ще наруши настоящата политика по отношение на Иран. Съединените щати удариха Ислямската република миналата сряда с поредния кръг от санкции, насочени към голяма иранска благотворителна организация - Фондация "Мостазафан" - контролирана от върховния лидер на революцията аятолах Али Хаменей. В същото време продължи прощалното турне на все още действащия държавен секретар на САЩ Майк Помпео, чиято цел беше да засили придобивките на администрацията на Тръмп в Близкия изток: нова геополитика, белязана от съюз на Израел и държавите от Персийския залив срещу Иран и подкопаване на подкрепата на Техеран за милициите в Сирия, Ирак и Ливан. Според няколко източника израелският премиер Бенямин Нетаняху е посетил уахабитското кралство в неделя, за да се срещне с Майк Помпео, както и със саудитския престолонаследник принц Мохамед Бин Салман. Въпреки това, докато еврейската държава е сключила споразумения за нормализация с ОАЕ, Бахрейн и Судан, Рияд все още не е преминал Рубикона, въпреки че признаците за това се увеличават - Саудитска Арабия и Израел са обединени от обща враждебност срещу Ислямската република.

"Предвид нарастващите вълнения на антииранския фронт, както и непредсказуемостта на президента Тръмп, в Иран имат някои опасения. Иранските военни лидери обичайно реагираха с предизвикателства и контразаплахи", обобщава Али Фатхуллах-Неджад. Подложен на атаки от всички страни, Иран иска да покаже мускули. На пресконференция след въздушните удари на Израел в Сирия в събота, при които загинаха 14 бойци, свързани с Ислямската република, говорителят на иранското външно министерство Саид Хатиб Заде каза, че страната ще отговори на тези атаки. "Ционисткият режим добре осъзнава, че ерата на "Удряй и бягай" е приключила и затова е много внимателен", каза той. "Присъствието на Иран в Сирия е консултативно и разбира се, ако някой обезпокои това консултативно присъствие, нашият отговор ще бъде разрушителен. "

В действителност обаче Техеран изглежда взима мерки за избягване на открита война, преди Джо Байдън да встъпи в длъжност. Есмаил Гаани, командир на елитното звено "Ал-Кудс" в Иранската революционна гвардия и наследник на Касем Сюлеймани, отиде в Багдад в сряда, за да нареди на иракските фракции, свързани с Иран, да сложат край на атаките си срещу американските интереси в страната, докато Доналд Тръмп не приключи мандата си. На пръв поглед изборът на Джо Байдън се посреща със сдържана радост. Аятолах Али Хаменей вчера изрази скептицизма си относно възможността за по-нататъшни преговори със Запада. "Опитахме се веднъж да вдигнем санкциите и да преговаряме в продължение на няколко години, но това ни отведе до никъде", каза той. Въпреки това въздишката на облекчение не е далеч. "Техеран очаква някакво облекчение на санкциите, но едновременно се опитва да получи влияние в очакване на бъдещи преговори за условията за връщане на Вашингтон към ядрената сделка", коментира Али Алфоне, експерт по ядрена енергетика, специалист по Иран и изследовател от Института за държавите от Арабския залив със седалище във Вашингтон.

"Всъщност иранският апетит за ескалация е малък през настоящия преходен период в Съединените щати, за да не отчужди новата администрация на Байдън и да не попречи на нейната готовност за компромис и намаляване на санкциите ", казва Фатхуллах-Неджад.

Някога твърдо противопоставени на преговорите с Вашингтон, няколко ирански консервативни гласа сега изглежда отварят нова страница, обявявайки се за готови за дискусия, в случай на победа на президентските избори през 2021 г. Цитиран от реформаторския ежедневник "Афтаб е Язд", политикът Хамид Реза Тараги, поддръжник на твърдата линия, заяви, че "ако преговорите са от съществено значение, те трябва да се проведат от неприкосновен екип, който може да гарантира националните интереси".