Когато през 40-те години на миналия век за първи път се появят и започват да се разпространяват ядрените оръжия, те са символ на мощта на държавите, които ги притежават (САЩ и СССР). Десетилетия по-късно, стремежът за придобиване и използване на ядрено оръжие реферира към точно обратно: слабостта на страните, които са превърнали ядреното копче в екзистенциалната чакра на държавния им организъм. Типичен пример за това е Северна Корея.
Пхенян разполага с ядрено оръжие не защото е научно-технически авангард или социално-икономически просперираща държава, а понеже е всичко, наопаки на това. Когато обаче нормалните свойства на цивилизования свят са невъзможни в тоталитарни условия - от електричество и топла вода без прекъсване, през свободното волеизявление и преса, до високо-технологични услуги - съответният диктатор решава, че може да има само едно предимство пред другите. И това е да изгради монопол върху насилието. Така се създават полицейските държави, които да пазят вожда от вътрешната опозиция, и ядрените оръжия, които да го защитават от международната.
В XXI-ви век ядреното оръжие са чифтето пищови на голия гъз, според народното казване.
Заплахата на Владимир Путин, че Русия, включително анексираните от нея украински Луганск, Донецк, Запорожие и Херсон, ще използва всички възможни средства (тоест и ядрено оръжие), за да защити териториалната си цялост, означава, че Европа вече граничи със Северна Корея. И не поради това, че Русия е ядрена държава, при това най-голямата такава, а понеже манталитетът и психологията на Кремъл вече изглеждат севернокорейски. Какво ще рече това?
На първо място, ядреното оръжие е застраховката живот. По принцип на Ким Чен-ун, но вече явно и на Владимир Путин. Стандартната логика на диктатора е прозаична: ако имаш ядрен бутон, каквито и зулуми да правиш, никой не би рискувал да те махне от власт. Ако нямаш ядрено оръжие обаче, те очаква съдбата на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи.
На второ място, отново според диктаторската логика, ядреното оръжие, особено когато то бива интегрирано на върха на ракета с далечен обсег, предполага, че другите страни трябва да бъдат особено респектирани от подобна мощ, под сиянието на която те да правят отстъпки. Тоест, за да няма ядрени опити и изстрелване на ракети (докато го пиша това, траекторията на севернокорейска такава премина над Япония), съответният режим желае обикновено останалите страни да си затварят очите за някои неща и да си отварят джобовете за други.
С две думи, ядреното оръжие ти позволява да хулиганстваш вкъщи и да рекетираш другите по кварталните улици.
И ядреното оръжие в реторическия арсенал на говорителите на Кремъл тези дни има за цел да направи точно това: да рекетира международната общност, така че последната да преглътне хулиганствата на Владимир Путин в Украйна. Руските проксита вече дисциплинирано транслират посланието на Кремъл: струва ли си едната Украйна ядрен конфликт?
Идеята за прибягване до ядрения арсенал на Москва изобщо не идва в случаен момент. Руските въоръжени сили - от тяхната мотивация да се бият до качеството на военния им хардуер - бяха компрометирани на украинска територия. Обявената "частична" мобилизация също върви тромаво (като не е ясно кои са повече: дали руснаците в боеспособна възраст, напуснали междувременно страната си, или тези, които се отзоваха на мобилизацията). Украинците напредват и на източния, и на южния фронт. Европейците и американците изглеждат единни в подкрепата си за Украйна, а Китай имал съображения спрямо войната (както разбрахме от самия Путин при провеждането на последната среща на Шанхайската организация за сътрудничество, на която дори и индийският премиер Нарендра Моди му каза, че сега не е времето за военни конфликти).
На този фон Владимир Путин имаше нужда от рязка промяна, която евентуално да придаде друга динамиката на конфликта в Украйна. Оттук все по-настойчиво започна да се говори за опцията Кремъл да използва тактически ядрени оръжия (тоест такива с по-малка мощност) при защитата на територията си, към която, според разбиранията на Москва, вече влизат и завзетите украински области. Целта на размахването на ядреното копче е двояка: да преустанови както украинското контранастъпление към Донецк и Херсон, така и военната помощ на САЩ и партньори за Украйна. А заедно с това Владимир Путин се опитва да си върне и нещо символно: отново ролята, в която той говори от позицията на силата. Това е особено важно, тъй като китайският му колега Си Дзинпин ще уважава руския държавен глава, докато последният е силен; докато Путин може да формира обстоятелства в Европа. Развоят на войната в Украйна обаче компрометират позициите на Владимир Путин - не само пред националистическото лоби в Руската федерация, но и пред китайските власти.
Именно по примера на психологията и манталитета на севернокорейската диктатура, с развяването на ядрената хореография Кремъл всъщност изобличава стандартните си слабости и признава, че ще загуби конфликта в Украйна, ако той продължава да се развива с конвенционални военни средства. А когато дадени средства не сработят, те биват сменяни. Оттук и "размърдването" в арктическите води на руската подводница К-329 Белгород, способна да изстрела торпедо с ядрена бойна глава, както и придвижването на руска територия на ракетни комплекси Искандер-М, върху които също може да се инсталира ядрен накрайник.
Ако нямаме представа как Владимир Путин би управлявал Северна Корея, вече придобиваме такава какво би било, ако Ким Чен-ун бе начело на Русия.
Tomorrow
на 06.10.2022 в 17:40:28 #3X 102 3-ти армейски корпус на Руската федерация фактически престана да съществува. Същото очаква и частично мобилизираните В края на август 2022 г. се появиха първите съобщения, че Русия изпраща на фронта своя новосформиран 3-ти армейски корпус, който уж е оборудван с най-нова техника. Този корпус по същество представляваше "една и половина дивизии", за които едва насъбраха 10-12 хиляди орки, които трябваше да "запушат дупките" на фронта. Измина само месец бойни действия, през който Въоръжените сили на Украйна активно напредват. И точно днес в сутрешната си сводка Генералният щаб фиксира, че 3-ти АК „е унищожен в боевете“. Следователно по същество тя престана да съществува като организирано военно формирование и не може да воюва срещу ВСУ. Защо стана така? Генералният щаб говори за две причини. Първата - остаряла техника, която беше лошо и поддържана. Втората - деморализация на личния състав, който злоупотребява с алкохол, не се подчинява на заповеди и самоволно напуска позиции.. Но тук си струва да добавим и трета причина - неефективни от главата до петите офицери от руската армия, които нито знаят как да оправят нещата с техниката, нито как да се оправят с личния състав. Колкото и "мобилизационен ресурс" да дадете на такива некадърници, пак няма да им стигне да създадат боеспособни групи, които да изпращат на фронта. Руснаците 4 месеца сформират армейски корпус с численост 10-12 хиляди "щика", който е "унищожен" само за 1 месец боеве. И това ясно показва перспективата, която очаква частите от „частично мобилизираните“ в Украйна: вземаме действителния им период на обучение, разделяме на 4 и получаваме времето, през което тези части от „боклукбици“ ще съществуват като организирана сила на фронта. След това кой от "chmobikes" ще се превърне в "200" и "300" и кой просто ще се разпръсне под ударите на частите на ВСУ. Сега има много видеоклипове за това как украинските войски влачат трофейна техника в тила с австралийски "Bushmasters" или дори с бронетранспортьори. Това означава, че доста често „кадрите“ на частите на руската армия доста лесно „падат“ под ударите на челните подразделения на Въоръжените сили на Украйна, които са в първия ешелон на настъплението. Да, руската армия от модела от септември 2022 г. все още е боеспособна, напредъкът на войниците от въоръжените сили на Украйна струва значителни жертви. Но рашистите сега в никакъв случай не са в същото състояние, в което бяха през март 2022 г. По това време войските на Руската федерация успяват да настъпват агресивно във всички посоки на действие. Руснаците упорито вървяха към Херсон, независимо от значителните загуби от активната работа на нашите Су-25 и Байрактар ТБ2, а тежките боеве за града всъщност продължават цяла седмица (каквото и да разказва руската "черна легенда" !). Крайният изход от битката за Киев не беше напълно ясен до последните дни на март. И сега… Е, сега "кадровите части" на руската армия са достигнали такъв етап на разгром, че трябва да запушат "дупките" на фронта на Изток с така наречените "легиони на БАРС", вербувани със " скрита мобилизация“. През август тази година Русия прехвърли на фронта дори четири "казашки легиона" с обща численост 5 хиляди души, които очевидно получиха техника от разбитите части на "1-ви и 2-ри армейски корпуси". Тези „легиони“ също бяха набрани чрез „скрита мобилизация“ и изглежда „казаците“ се оказаха дори по-малко подходящи за „запушване на дупки“ от „сепарите“. Генералният ни щаб казва, че Руската федерация е решила да прехвърли на фронта остатъците от войските си в Сирия и дори руската гвардия от Сибир, която обаче не е боеспособна дори като „лека пехота“. Сирия и Сибир - войските оттам ще се транспортират дълго и това е доста далеч, и тук може да има само едно обяснение. Изглежда, че Кремъл смята ситуацията на фронта за толкова катастрофална за себе си, че разбира - използването на "chmobikes" в каквото и да е количество няма да даде желания резултат. Единствено поради тяхната неефективност.
Tomorrow
на 06.10.2022 в 17:37:05 #2русия била световна сила Русия е треторазрядна регионална сила, ако я набарат турците ще я смачкат! 8ми месец от началото на 3дневната война от руската армия се страхуват само руснаците! Путин не само показа, но и строши глинените крака на изчисления колос! След като приключат украинците с РФ, от нея ще останат само блатата около Москва. Колкото лятото фалирахме без руски туристи, толкова и "няма да изкараме зимата" без руски газ! Разбра ли дурако русофилистичен?
shtimpo
на 06.10.2022 в 17:30:41 #1“Няма да нападаме” … “Няма да мобилизираме” … Ще се разтревожа като каже: “Няма да използваме ядрено оръжие”