Всички държави-членки на Eвропейския съюз са единодушни, че в организацията има демократичен дефицит. Като същинска хидра, той е еднакво изразен, както в ляво, така и в дясно. Защо обаче да се връщаме отново към него, пита в свой материал френският вестник La Tribune.

В действителност, връщането към темата е от съществено значение. Първо, защото демокрацията, както са казали гръцките философи, е преди всичко идеал, усъвършенстван процес. И второ, тъй като последиците от последните президентски избори в САЩ и волята на Франция да се постигне напредък в изграждането на Европа отварят прозорец към възможността тя да се развива и да върви напред.

В тази връзка, как би трябвало да погледнем на европейската демокрация? Налице е причина за безпокойство.

На първо място, по отношение на европейските институции доминира скептицизмът. Европейският парламент, чийто нарастващ авторитет би трябвало да предотврати демократичния дефицит, все още не е намерил мястото си във властовата игра между институциите. Може последните думи на президента Юнкер да са силни, но реалността си остава: Европейският парламент не е на необходимото ниво и човек се чуди защо модернизацията на еврозоната би миналa през създаването на специален Парламент.

Съветът, от своя страна, остава господар на Европа. Що се отнася до демократичността, след като дълго време беше движен от френско-германския тандем, сега се счита, най-вероятно с преувеличение, за ръководен от Германия. И накрая, Комисията, която наскоро преполови мандата си, въпреки реформата Юнкер, в крайна сметка се е променила много малко.

Технологична Европа работи по-добре от демократична Европа

Aко разглеждаме Европейският съюз като едно цяло, се налага една констатация: Европа работи дотолкова добре, доколкото се ръководи в действията си от една техническа, а не политическа рационалност. Такъв е случаят с паричната политика, решавана от един орган - Европейската Централна Банка - където Малта тежи почти толкова, колкото Германия. Това е и случая с политиката на конкуренция, способна да принуди Apple да плати фискален данък в размер на 13 млрд. евро.

Отвъд тези констатации, които показват до каква степен Европейският съюз има път за изминаване, ако иска да се превърне в истинско място за упражняване на демокрацията, ликвидирането на европейския демократичен дефицит трябва да започне дори в рамките на всяка държава-членка, по три начина.

Първо е жизненоважно да се помни, че Европа е едно общо благо, една Res publica, в най-първия смисъл на този термин. Без общ европейски интерес не съществува европейско политическо пространство. През последните години видяхме европейския дух да ерозира под язвителните думи на една все по-предполагаема едностранчивост. В енергийния сектор решението на Германия без консултации да спре окончателно всичките си ядрени реактори до 2022 г., беше много тежък удар за всички, които пледираха за европейска енергийна политика.

В областта на отбраната, отново като част от дневния ред, процъфтява непоследователността. Различни държави-членки се застъпват за една по-суверенна Европа, като същевременно, в ущърб на европейските авиоконструктори , изцяло се придържат към авиация, структурирана в съответствие с американския изтребител F35, замислен да унищожи всякакъв европейски суверенитет в тази област.

Край на изкупителната жертва Европа, да възстановим отговорността

След това е необходимо спешно да върнем Европа в точните й пропорции. Поддръжници и противници на Европа се заблуждават: повечето от нашите неуспехи се коренят в нашите недостатъци! Разликите в младежката безработица между Германия и Франция, между другото, го показват: Европа няма нищо общо! В тази връзка, ако Брекзит е преди всичко политическо решение, неговият най-известен ефект със сигурност ще бъде: Великобритания ще вземе отново съдбата си в собствени ръце, без брюкселски спасител, нито изкупителна жертва. За тези, които остават в съюза, европейската демокрация изисква задълженията на всеки да бъдат ясно идентифицирани и поети.

И накрая, на използването на Европа за опортюнистични цели, като се акцентира върху недостатъците й, трябва да се сложи край. Новият президент на френката Република заяви, че "Европа е подкопана от разпространението на бюрокрацията". Критиката е точна, до степен да се споделя от комисията Юнкер, която превърна съсредоточаването си върху няколко теми в свой боен кон. Въпреки това, тази критика прикрива зле една друга реалност: навикът, придобит от държавите-членки, в името на гъвкавостта, позволена от Директивата - основен европейски стандарт - да добавят още норми към нормата, сега когато европейската демокрация е маскирана от повсеместна бюрокрация. Там отново примерите изобилстват. Повдигнат в общото политическо изявление на министър-председателя, проблемът с тютюна е един: трябваше ли на всяка цена да се усложнява и да се затяга директивата за тютюневите изделия през 2014г. по въпроса за неутралната опаковка, с впрочем негативни за момента резултати?

Нашата колективна европейска съдба е в нашите ръце. Ние със сигурност имаме пред себе си една от последните големи възможности да направим така, че Европа да продължи да съществува политически, икономически и военно и през 21 век.

Превод: Петя Михайлова