Точно преди седмица гръмна бомба в Пловдив и ударната вълна резонира в цяла България - момче на 16 години беше задържано и обвинено в радикализация и подготовка на терористичен акт, а на таванско помещение в дома му бяха намерени куп материали за изработване на взрив. В буквалния смисъл на думата взрив нямаше. Но случаят взриви медиите, обществото, разследващите органи, а съвсем не на последно място и едно нормално българско семейство, което ще усеща последиците още дълго време.

Бомбата в медиите

Първо се детонираха медиите и влязоха в саморазправа едни с други, след като Пик публикува имена, лична информация, снимки от социалните мрежи, социален, религиозен и всевъзможен статус както на момчето, така и на семейството му. Законът е категоричен и много медии го спазиха от етични съображения - не е редно да се разпространява такава информация за непълнолетен. Но лешоядите не могат да чакат цели две години, преди да разкажат всички подробности от личния живот на момчето, а останалите се възмущаваха и цъкаха с език - с отвращение, но и с малко ревност, че не са разказали първи.

Борбата между медиите за рейтинг, кликания, коментари и прочие се е извратила до безобразие и отдавна вече не е обикновена конкуренция между колеги журналисти. Казусът стигна и до Агенцията за закрила на детето, която ще прави проверка откъде е изтекла информацията. Впрочем, в днешно време все по-рядко има нужда от вътрешен източник - всеки публикува сам достатъчно за себе си в социалните мрежи и интернет. До тук с медиите и отразяването на случая.

Разследващите сами си сложиха мини

Разследващите органи сами минираха полето, на което ще се борят и то на няколко фронта. Първо решиха да съобщят за случая, публикувана бе информация с десетки снимки и видео на сайта на МВР. После имаше пресконференция на прокуратурата, на която бе обяснено, че момчето е контактувало с хора от "Ислямска държава" и че е складирало на таванското помещение огромни количества взривни вещества. Започнаха коментари и упреци към разследващите защо изобщо е било нужно да казват всичко това? Истината е, че ако го бяха скрили, въпроси пак щеше да има и бомбата щеше да е още по-голяма.

Вътрешният министър Младен Маринов опита да отклони вниманието от конкретния казус като каза, че момчето не трябва да е във фокуса на събитията, а по-важно е да се обсъди националната сигурност и създаването на нови антитерористични центрове. Темата за сигурността е огромна, а и не е за подценяване. Колко добре се справят агентите от ДАНС не е ясно, тъй като при тях всичко е обвито в мистерия и секретност. А вероятно и в некомпетентност, защото като че ли работят само по сигнали и по-малко със собствена информация. В конкретния случай информацията за това, че младежът е радикализиран, не е била на ДАНС, а е дошла по сигнал. Първо бе обявено, че е дошъл от родителите, после - от други негови близки. Във всеки случай никой не спомена, че е на ДАНС.

Изгърмяха шансовете да разберат кой е вербовчикът

Има обаче друг проблем в сигурността, който е доста по-сериозен - защо разследващите не стигнаха до човека от арабски произход от Северна Африка, който е контактувал с момчето. Защо никой не се сети да постави ученика под наблюдение, за да се разкрие цялата мрежа, ако изобщо е имало такава. В днешно време всеки с достъп до интернет може да научи как да си сглоби бомба в домашни условия и дори да си поръча всички нужни материали онлайн. Искането на прокуратурата ученикът да бъде изолиран в специална среда има няколко обяснения - или защото са се стреснали от количеството на взривните вещества и това, че не са го хванали по-рано, или за да се опитат контролирано чрез него да влязат в контакт с вербовчика. Второто ми се струва по-скоро в сферата на конспиративните теории, но не е невъзможно. Това би могло да се случи и без да го арестуват и разпитват в карцера, а в дома му.

Разследващите ще имат нужда от много време, за да убедят един ученик, промиван близо година и превъзпитаван в "ценностите на исляма" колко е важно да съдейства. Това би могло да стане най-лесно с помощта на семейството му, което със сигурност е най-пострадало от подготвяната бомба на тавана на жилището. Родителите вече са помогнали достатъчно на разследващите. Вероятно не е лесно за един родител да разбере и приеме, че най-голямото му дете вместо да обсъжда момичета, срещи и дискотеки с връстниците си, прави бомба на тавана и праща видеоклипове на член на "Ислямска държава" в Северна Африка. Родителите са усетили съмнително поведение и са се намесили веднага. 16 г. е особена възраст - дистанцията със семейството може да е огромна като пропаст. И може да се разширява след всяка незначителна забележка. За сметка на това обаче се скъсява дистанцията с връстниците и когато там също има пропаст, проблемът най-често съществува, макар и невидим.

В случая с Пловдив се стигна до крайностите: "Той е терорист, можеше да затрие цял Пловдив, да го разпнем на площада пред Народното събрание и всички да го видят" или пък другата - "Момчето е невинно, не е искало да взривява, то е още дете и просто е объркано, ама ще му мине." Всичко това е напълно излишно. В Пловдив, а и вероятно вече в цяла България, всички знаят кой е, къде учи и с какво се занимават родителите му. Дали е искал или не е искал да се взривява - тепърва ще се доказва от разследващите. Един младеж на 16 години би трябвало да има достатъчно акъл в главата да знае какво прави. Колкото и да е объркан от хормони.

Преди да сочите с пръст някого като терорист - огледайте се. България е достатъчно малка и в обкръжението на почти всеки от нас има шофьор, който пие; агресивен тип, който е готов да пребие жена си, тийнейджър с потенциал за самоубийство или кандидат за психиатрична клиника. А защо не и терорист - може още бомби да са заложени. А за тази в Пловдив - макар и неизбухнала, взриви едно семейство.