10 неправителствени организации се обединиха срещу промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предложени от правосъдния министър Данаил Кирилов на 14 юни 2019 г. Промените вписват процедура за временно отстраняване и предсрочно прекратяване на правомощията на т.нар. трима големи в съдебната власт - председателите на Върховния касационен съд (ВКС), Върховния административен съд (ВАС) и на главния прокурор (ГП). В открито писмо те представиха мотивите си.

Те припомнят, че в края на 2015 г. необходимата конституционна реформа е направила частични промени, след които не е имало никакви мерки. Вместо реформи, в последните години законово се даде възможност за дисциплинарна и наказателна отговорност и отстраняване на съдии от длъжност по предложение на прокуратурата. Това става с одобрение на съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Промените тръгнаха от това, че разследването и търсенето на наказателна отговорност от главния прокурор, е задължителна генерална мярка. Тя бе наложена в изпълнение на решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото "Колеви срещу България" от 2009 г. Българското правителство вече десет години не е предложило конкретни мерки, съобщават неправителствените организации. 

Кирилов предлага разследване на "тримата големи" след разрешение на ВСС

Кирилов предлага разследване на "тримата големи" след разрешение на ВСС

Отправени бяха критики, че в предложенията липсва логика

Няма нужда от специален ред за разследване на председателите на върховните съдилища. Няма основания и не се твърди, че общият ред е неприложим спрямо тях, мотивират се от десетте организации, които искат разграничаване на възможността за разследване на главния прокурор и на председателите на ВКС и на ВАС.

Начина, по който се образува наказателно производство срещу "тримата големи" може да се превърне в сплашващо влияние върху съда. Инициативата за наказателно производство е предоставена на министъра на правосъдието или на трима членове на съответната колегия на ВСС, а решението - на мнозинство от 2/3 от членовете на Пленума на ВСС. Това може да стане с гласовете на прокурори, следователи и представители на парламентарната квота

Президентът иска ясни критерии за избор на главен прокурор

Президентът иска ясни критерии за избор на главен прокурор

Това са и обществените очаквания

В същото време влиянието на главния прокурор върху Висшия съдебен съвет пази фигурата на Обвинител №1 от ефективно разследване от служители, които не са негови подчинени, което противоречи на изпълнението на решението на ЕСПЧ по делото "Колеви".

По този начин председателите на върховните съдилища са изложени на допълнителна външна намеса и натиск от представителите на не-съдебната квота във ВСС. Това може да има сплашващо влияние върху техните решения, пишат представителите на неправителствения сектор.

Още от 2003 г. Венецианската комисия установява липса на независим механизъм за разследване и търсене на наказателна отговорност, ако главния прокурор направи престъпление. Отчетността на Главния прокурор е предмет на анализи и на Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). 

"Правосъдие за всеки" искат и граждански номинации за главен прокурор

"Правосъдие за всеки" искат и граждански номинации за главен прокурор

Политическата независимост било най-слабото качество при всички кандидат-прокурори

В Меморандум 5 от 2003 година правомощията на главния прокурор се разглеждат като твърде широки като всяко искане за свалянето на неговия имунитет всъщност би могло да бъде направено единствено от него самия. Това се възприема като законова празнота, която не може да остане без законово разрешение, пише в становището.

През 2017 г. има друго Становище на Венецианската комисия, което също установява неизпълнение на предписанията за статута на прокуратурата и главния прокурор.

Венецианската комисия не препоръчва да се въведе "вот на недоверие" на главния прокурор или подчиняването му на изпълнителната власт, тъй като това е много деликатен въпрос, който крие рискове от политизация. В тази ситуация, обаче, следва да бъдат въведени други ефективни механизми за отчетност поради факта, че основанията за отстраняване са трудно изпълними, обосновават се от неправителствените организации.

Те описват механизма на действие на Висшия съдебен съвет (ВСС), който няма правомощието за самостоятелно разследване и изясняване на фактите и следва да се обърне или към Инспектората към ВСС, или към самата прокуратура. Сега главният прокурор може да спре/прекрати разследване срещу себе си (реферира се директно към делото "Колеви срещу България"). 

Другата възможност за освобождаване на главния прокурор - на основание чл. 129, ал. 3, т. 5 от Конституцията - при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт, също трудно могат да се приложат на практика. Към момента главният прокурор има правомощия да попречи на проверка от ВСС. Това не се отнася за председателите на ВКС и на ВАС, тъй като съдиите имат по-голяма независимост от своя ръководител.

Изводите на Венецианската комисия са, че сега съдебната власт в България има слаба отчетност на главния прокурор, който по същество е имунизиран срещу наказателното преследване и е практически несменяем. Предложенията на Венецианската комисия не са съобразени при изготвяне на промените в НПК.

Извънредно заседание на Съвета за съдебната реформа предлагат от БИПИ

Извънредно заседание на Съвета за съдебната реформа предлагат от БИПИ

Възможността за смяна на шефовете на ВКС, ВАС и прокурор №1 да се обсъди на Съвета

От Венеционската комисия предлагат въвеждане на процедура за освобождаване на главния прокурор на основание тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Разследванията срещу главния прокурор да се провеждат от независим орган или лица, неподчинени на прокуратурата. Да се намали влиянието на членовете на ВСС с професионален произход от прокуратурата и блокиращ глас при разследванията и подаване на предложение до президента за освобождаване.

"Венецианската комисия повтаря, че реформирането на механизмите за отчетност отнасящи се до ГП не означава симетрично облекчаване на процедурите за отстраняване на председателите на двете върховни съдилища или на членовете на ВСС", цитират Становището 10-те неправителствени организации.

Докато съдиите трябва да бъдат независими, то тази концепцията не е напълно приложима към прокурорите. При тях по-точно е да се говори за "автономия", а не пълноценна "независимост" на прокуратурата. Препоръките препотвърждават изводите от цялостния структурен и функционален анализ на Прокуратурата на Република България (ПРБ).

От Венецианската комисия са притеснени и от присъствието на главния прокурор като член по право на Съдебния съвет. "Другите членове от прокуратурата могат да се чувстват задължени да следват позициите, възприети от главния прокурор", се казва в позицията на Венецианската комисия.

Препоръка за контрол над главния прокурор има и в 5 от всички 17 доклада на Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП). За първи път такава се появява в доклада от март 2010 г., в който се препраща към делото "Колеви" и фактът, че ЕСПЧ: " ... разкритикува липсата на отчетност на Главния прокурор".

Припомняме, делото "Колеви срещу България" се води от наследниците на разстреляния през 2001 г. прокурор Николай Колев.

Последователно в докладите от юли 2012 г., 2016 г. и януари 2017 г. се коментират неосъществените реформи в прокуратурата като част от тях е и безконтролността на главния прокурор. Становището на проверяващите е, че има нежелание от страна на българските институции за изпълнение както на препоръките, произтичащи от делото "Колеви", така и на тези, изрично посочени в доклада на европейските прокурори и в последствие в становището на Венецианската комисия от октомври 2017 г.

Относно възможността за разследване и освобождаване на двамата върховни съдии, ескпертите пишат: "В светлината на публично изразяваното несъгласие и пренебрежение към някои решения на Върховния касационен съд и стремежа за тяхното "преодоляване" по законодателен път, считаме, че предвижданите мерки за търсене на отговорност на председателите на върховните съдилища с решение не на съдии, избрани от съдии, а на мнозинство от членове на ВСС, избрани от парламентарно представени партии и прокурори, могат да изложат двамата председатели, а поради това - и двете върховни съдилища и техните съдии, на недопустима външна намеса и натиск от страна на изпълнителната власт, разследващите органи и прокуратурата, в нарушение на обективната независимост на върховните съдилища и в стремеж за оказване на влияние върху техните решения".

От 10-те неправителствени организации се надяват техните мотиви да бъдат взети под внимание по време на закритата Кръгла маса на Комитета на министрите за обсъждане на мерките за изпълнение на постановените от ЕСПЧ решения за неефективността на разследването в България.