Майки протестираха пред столичната болница „Шейново". Те настояваха за по-добро отношение от доктори и акушерки, докато раждат своите деца в българските родилни домове. Протестът е под мотото „Да простим за преживяното насилие в родилните домове" и е по повод международния ден за превенция на насилието над жени, който се отбелязва днес.

Все по-често и по-често се чуват случаи на насилие над телата и психиката на майки по време на един от най-съкровените моменти в живота им - раждането на тяхната рожба. Много майки с тъга споделят, че травмата, нанесена от страна на медицинския персонал, остава години след това.

„Най-голямата психологическа травма, която все още не мога да излекувам, въпреки че физическите рани отдавна са затворени, е тази от раждането на сина ми. Не ми беше позволено да заема друга поза, различна от тази по гръб. Беше ми направена перинеотомия, въпреки изричното ми несъгласие (в писмена форма и устна по време на самото раждане, неколкократно) и обсъденият дни по-рано план за раждане, където бях отбелязала, че предпочитам естествени разкъсвания. Това насилие над мен като раждаща жена остави голям психологически отпечатък, с който продължавам да се боря до днес!", споделя Цветана Петрова, родила преди 9 месеца.

По думите на друга майка - Ралица Димитрова, цитирана от Дарик, в момента в българските болници се случва наистина едно насилие над родилките.

„Нашата идея е с този акт на прощаване да изчистим досегашната лоша карма и да започнем нещата от начало. Много сме назад. Проблемът не е в това, че тези практики, които се използват в света са нови, а това, че тук не искат да престанат", изтъкна тя.

По думите й в момента в света течението е hands off - максимално да няма интервенции, ако наистина не са животозастрашаващи ситуации.

Апелът на майките и на организаторите на протеста към медицинските лица, обслужващи родилки, е да се прекратят практиките с рутинно прилагане на интервенции, доказали вредата си върху родилния процес и здравето на бебето и майката. Да се преустанови рутинното слагане на системи с окситоцин, без оглед на прогреса на родилния процес и без информираното съгласие на родилката; да се даде право на свобода на движението по време на първа фаза на родовата дейност (контракции) и свободен избор на поза за втората фаза (напъни и раждане).

Участниците в протеста искат и да се осигури възможност за първи контакт между майката и бебето непосредствено след раждането и неразделянето им по време на болничния престой.

Не на последно място майките поискаха човечно отношение от страна на персонала и зачитане правото на личен избор на родилките.