Реформата в здравеопазването ще се извърши тогава, когато има финансов ресурс, отсече здравният министър Таня Андреева по време на отчета си за свършеното от министерството до момента.

Както повечето министри, които направиха равносметка на управлението си, и здравният Таня Андреева  отчете тежка година от гледна точка на управлението на страната.

Нестабилният парламент е възпрепятствал провеждането на тежки законодателни промени, които са били важни за здравеопазването. Тези промени са имали за цел да се постави ново начало и да има по-ясни правила и принципи на управление в здравеопазването.

„Много се говореше за реформа, като под реформа се разбираше почти всичко", коментира Андреева. По думите й  през изминалата година всеки е спекулирал с думата реформа. Според Андреева трябва да се променят системите на финансов контрол и заплащане, модела на финансиране , т.е да се излезе от това само НЗОК да разплаща дейности на медицинските заведения. За това обаче е нужно законодателство и финансов ресурс.

Андреева прогнозира, че дори да има работещ парламент, тази реформа няма да се случи в близките години, защото няма ресурс, с който да се стартира. Тя изрази надежда, че в рамките на два мандата това може да се случи.

Въпреки това тя обърна внимание на промените, свързани с преструктуриране на болничната мрежа в страната. Хората не могат да бъдат оставени без алтернативи по отношение на първата помощ и по-нататък алтернативи за стабилизиране на състоянието им, смята здравният министър.

Андреева изтъкна, че през изминалата година Здравното министерство нямало нито един празен ден - без работа и мерки, по които е работило. „Намерихме системата в състояние, в което се налагаше тя да бъде първо стабилизирана, за да не продължи да потъва безконтролно, и след това да се предприемат мерки, с които да се осигури спокойствие", коментира здравният министър.

Тя призна, че не могла да убеди депутатите, че трябва да се пристъпи към демонополизация на НЗОК. Андреева прогнозира още по-висок дефицит на касата догодина, ако не се предприемат мерки.

Пациентите получават по-добра диагностика, по-висок клас апаратура, по-добри консумативи, медикаменти, медицински изделия за манипулациите, увери здравният министър. По думите й в държавните заведения пациентите получават медицинска грижа на много по-високо ниво, отколкото през последните 5-6-10 години.

Андреева обърна внимание, че в началото на 2013 г. Европейската комисия е отправила ясни послания, че съществува риск системата на здарвеопазване да не бъде включена в Споразумението за партньорство с Европейския съюз. Причината за това била липсата на визия за здравопазването.

Министерството изготвило Национална здравна стратегия, в която са били заложени равнопоставена медицинска помощ и дейност в национален мащаб, въвеждане на единна информационна система, рационализиране на системите, модернизиране на системата за спешна помощ, ефективно функциониране на майчиното, детското и училищното здравеопазване, както и устойчиво развитие на човешките ресурси.

Андреева се похвали, че за първи път здравеопазването е било изведено като приоритет. По ОП „Региони в растеж" са отпуснати 160 млн. за системата на Спешна помощ за отделения и болници за продължително лечение. Годината е била интензивна и по отношение на прилагане на европейските регулации като гаранция за адекватно национално законодателство.  По време на председателството на Ирландия доста директиви са влезли в сила - ЗИД на Закона за здравето,  на Закона лекарствените продукти в хуманната медицина, на Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и на Закона за медиинските изделия.

Здравното министерство се похвали и с изработването на нова законодателна рамка за националната здравна карта. Създадена е методика, по която тя да се изработи.  Моделът на здравната карта е  тестван в Кърджали , Кюстендил и Плевен, а предстои тя да бъде приложена в още 10 типологично избрани  области.

„Спешната помощ беше приоритет на нашето ръководство", обяви на финала на управлението си Андреева и се похвали с „много свършена работа". Изработена е концепция за развитие и модернизация на Спешната помощ, за която са взели участие много специалисти.  Успоредно с това са изработени критерии за разпределение на заплатите в центровете за Спешната помощ. Андреева напомни, че от 1 януари заплатите са били увеличени с 10%. Работи се по уеднаквяване на критериите за издръжка на спешната помощ, тъй като проверка на МЗ е установила , че има болнични заведения, където директорите не упражняват добре финансите.

12 млн. лв. са били предвидени за ремонти и оборудване за Спешната помощ. Стартирала е процедура за закупуване на 58 линейки. Като най-сериозен проблем Андреева отчита  липсата на кадри.  От септември ще стартира първото обучение на 100 парамедици и 80 лекарски асистенти.

Андреева не е доволна нито от заплатите за екипите, нито от финансирането на системата. Тя обаче подчерта, че само през тази година в Спешната помощ са влезли около 40 млн. повече, отколкото през всяка предишна година.

Здравният министър изтъкна, че майчинското и детското здраве са били основен приоритет за нея. Именно поради това 1 млн. лв. е заложен за здравно-социално консултиране за 28 областни и 16 общински центрове по майчинско и детско здраве. За следващата година средствата ще се увеличат на 2 млн. лв.

До края на 2014 г. се предвижда да бъдат готови регистрите за психично болни и редки болести, по които сега се работи, стана ясно още на финалната пресконференция на МЗ.