„Причината, поради която се съгласих да дам показания по това дело, не е една. Причините са комплексни. На първо място, това не е самоинициатива, предложението дойде от Прокуратурата като облекчаване на моето положение. Не мога да кажа, че решението съм го взел лесно. Причините да дам показанията бяха доста. Преди доста години съм лежал в затвора. Сега вече имам дете, родителите ми са възрастни и няма кой да се грижи за тях. Това са само част от причините. Правих отвличанията за пари. Над нас не е имало никой".

Това заявява ключовият свидетел по делото срещу групата за отвличания на „Наглите" Валентин Михайлов - Ихтиманеца при разпит пред съдия Виолета Магдалинчева.

Михайлов е включен в програмата за защита на лица, застрашени във връзка с наказателно производство и обяснява защо е решил да сключи споразумение с представителите на държавното обвинение.
Вчера, в отделна стая - само пред съдебния състав, Ихтиманеца бе разпитван повече от 6 часа.

От показаниятаму става ясно, че от всички акции, в които е участвал, е взел около 237 хил. евро - за отвличанията на Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджио Марков, Венислав Величков, Ангел Бончев и Киро Киров.

В показанията си той разказва подробно за няколко от отвличанията на „Наглите" - на Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджио Марков, Венислав Величков, Ангел и Камелия Бончеви, Киро Киров и Борислав Атанасов. Той разказва и за опита за отвличане на Борислав Динев.

По-голямата част от показанията му съвпада с твърденията на жертвите на отвличания. На места обаче Ихтиманеца не си спомня подробности и дори твърди, че не знае за много от фактите. Самият той не отрича, че е участвал в повечето отвличания, но по време на последните похищения заявява, че често е пътувал в чужбина.

Още в самото начало на разпита, Ихтиманеца заявява, че познава само част от групата за отвличания - Ивайло Евтимов - Йожи, Прокопи Прокопиев - Поли, Даниел Димитров - Релето и Любомир Димитров - Гребеца. Това са и основните хора, които по думите му са организирали отвличанията.

От показанията му става ясно, че групата е била условно разделена на две - „крадците" (хората, които следели жертвите, свързвали се с близки им, връщали похитените и вземали откупите) и тези, които охранявали жертвите в „къщите на ужасите". Ихтиманеца заявява пред съда, че не познава останалите подсъдими - Павел Петков, Радослав и Митко Лебешковски и Цветозар Славчев.

Първото отвличане, за което свидетелят си спомня е това на Мехмед Чакър. През цялото време на разпита обаче бившият член на групата за отвличания твърди, че не си спомня точни дати и периоди, в които са ставали похищенията. От отвличането на Чакър, Ихтиманеца е взел 7-8 хил. евро. Той разказва подробно как е бил проследяван, как е бил откаран в къща в село Гоз и колко души са участвали в отвличането и охраната на Мехмед Чакър. С част от парите, събрани от откупите за жертвите, ключовият свидетел на прокуратурата твърди, че са плащани наеми и са купувани нови „къщи на ужасите".

Пръстът на Михаил Краус е бил отрязан с лозарска ножица, твърди в показанията си пред съда Валентин Михайлов. Той обаче се възползва от правото си и отказва да отговори на въпросите кой е упоил сина на бившия транспортен министър и кой точно е отрязал пръста му, тъй като тези показания биха го уличили в престъплението. Отрязаният пръст бил поставен в медицинска ръкавица и съхраняван в жабката на колата, с която Йожко и Ихтиманеца се придвижвали. По-късно Гребеца оставил пръста на близките на Краус като „доказателство за сериозните намерения" на групата за отвличания.

По думите на ключовия свидетел, следващото отвличане било на Джорджио Марков. Групата имала информация, че майка му - Катрин, имала много пари в кеш, а не в банкови сметки. След отвличането обаче се оказало, че разполага с около 200 хил. евро, което се оказало под очакванията на „Наглите". По думите на Ихтиманеца, в групата е имало много спорове около преговорите с майката на Джорджио, тъй като тя била в истерия и заплашвала, че ако похитителите не са съгласни да вземат тази сума, тя щяла да се самоубие.

Валентин Михайлов разказва и за един от гафовете на „Наглите" по време на отвличането на Венислав Величков. Бившият член на групата за отвличания казва, че Йожко трябвало да помогне на останалите да извадят Величков от „Поршето", но се заключил вътре. Междувременно Величков се съпротивлявал, тъй като разбрал, че въпреки полицейската лампа, не става въпрос за спецоперация. Имало опасност отвличането да пропадне, тъй като наблизо се появили и любопитни съседи, разказва още Ихтиманеца пред съда. Величков, когото свидетелят нарича Доктора, сам поискал похитителите да отрежат част от ухото му, вместо пръста. Той дори обяснил на похитителите си какви лекарства и препарати да купят, за да не се възпали раната. Този път обаче манипулацията станала с нож, а не с лозарска ножица, разказва още Ихтиманеца.

След неговото отвличане групата започнала да обмисля коя да бъде следващата жертва. Тогава обаче започнали и раздорите между членовете на „Наглите", разказа ключовият свидетел на прокуратурата. „В началото с леки намеци, а в последствие и по-сериозно започнаха скандали между нас. Поводът беше, че първоначално бяхме решили да вземем един-двама човека, за които да се вземат по-големи откупи и повече да не се занимаваме, но тези, които подаде Сапата нямаха големи възможности и започнаха скандали", споделя пред съда Ихтиманеца.

„Първоначално бяхме решили да не посягаме на бизнесмени, защото за тях общественият отзвук е по-сериозен, но тогава започнахме да спрягаме и други имена като Пурата, Маниката. Те бяха по-добрият вариант, тъй като обществения отзвук при тях щеше да е по-малък, но ние ги отхвърлихме", спомня си Ихтиманеца пред съдия Магдалинчева.

Така групата взела решението да отвлече семейство Бончеви.

И преговорите по събиране на откупа за Ангел Бончев не преминали гладко. Тъй като Камелия Бончева не успяла да събере цялата искана сума за откупа, „Наглите" решили да го пуснат и вместо него да вземат съпругата му. Ихтиманеца си спомня, че когато похитителите взели Камелия Бончева, тя не се съпротивлявала. Те обаче открили GPS- устройство в дамската й чанта и го изхвърлили. За всеки случай проверили и сака с парите, но не намерили друго устройство за проследяване или подслушване. „Смятахме, че парите са прекалено малко, за да се рискува, за да се взима откуп", разказва още Ихтиманеца за случая със семейство Бончеви.

След като освободили и нея обаче, „Наглите" отново започнали спорове. „По това време ескалира напрежението и нещата като ситуация стояха по-различно", разказва още той. „След Бончева имах 2-3 разговора, в които декларирах, че е крайно време да се прекрати с отвличанията", подчертава още свидетелят. Тогава Ихтиманеца решил да се оттегли временно и започнал да пътува в чужбина. Показанията му за останалите отвличания са разкъсани и на места неточни и неясни. За някои от жертвите Валентин Михайлов разбирал от медиите, след което се свързвал с групата и питал дали това е тяхно дело.

„Наглите" останали разочаровани и от скромните финансови средства, с които се обогатили след отвличането на Васил Маникатов - общо едва около 200 хил. евро, обяснява още бившият член на групата.

По думите му, „Наглите" са били оборудвани с огнестрелни оръжия със заглушител, полицейски лампи и белезници, наблюдавали са някои от жертвите си с камери. За едно от отвличанията пък се снабдили с огромни и обемни дъждобрани, тъй като имали информация, че пред дома на Пурата имало охранителни камери. „За целта купиха обемни дъждобрани, за да може, когато го снима камерата при евентуална експертиза да не може да се определи ръста", обяснява още ключовият свидетел.

По думите му, всички отвличания започнали заради сериозните финансови затруднения на „Наглите", както и огромните дългове, в които били затънали повечето от тях. Самият Валентин Михайлов казва, че е „вложил" парите от откупите, за да погаси дълговете си.