На Витоша е открита бактерия, която може да послужи за възстановяване на скъсани нервни връзки, протезиране и създаване на изкуствена ретина. Проф. Иван Недков от Института по икономика към БАН обясни, цитиран от БНР, че бактерията лептотрикс може да се използва за създаване на биочипове. Тя е открита от български и японски учени и може да промени световната медицина.

Проф. Недков обясни, че по време на разходка край хижа „Алеко" с японски колеги намерили в един поток следи от въпросната бактерия. Така започнали съвместни търсения съвместно с Биологическия факултет. Те се извършвали под ръководството на проф. Венета Грудева. Първите средства за такива изследвания са получени от Фонд „Научни изследвания" през януари.

Идеята на проекта била бактерията да се култивира в изкуствена среда и да бъде научена да прави това, което на учените им е необходимо. Едно от приложенията на бактерията били тръбички с наноразмери, в стените, на които има кристализирани наночастици от магнитни сили. При култивиране в определени среди можели да се получат магнитни частици - магнетик, които са едни от силните оксидни магнити.

Могат да бъдат създадени чипове, които откриват възможност за възстановяване на скъсани нервни връзки и протезиране. Работело се и по проекта за създаване на изкуствена ретина, обясни проф. Иван Недков.

От своя страна проф. Венета Грудева коментира, че учените срещат трудности при изолирането на бактерията. Тя е преподавател в катедра „Микробиология" в Биологическия факултет на Софийския университет.

Проф. Грудева обясни, че за да бъде успешно изолирана бактерията до голяма степен трябва да бъдат имитирани условията на естественото обитание. По думите й, потоците, в които се среща бактерията лептотрикс, са бавно течащи води с определено съдържание на разтворен кислород, желязо и малко органика. Грудева обобщи, че всичко това създава много сериозни затруднения в лабораторията. Тя е категорична, че водата, в която има лептотрикс, не е замърсен или опасна за човека.