Болестите на щитовидната жлеза засягат 1,5 млрд. души в световен мащаб и над 1 млн. българи. Статистиката обяви началникът на Клиниката по ендокринология и нефрология в МБАЛ „Токуда Болница София" проф. д-р Боян Лозанов на пресконференция по повод 25 май - Международния ден на болестите на щитовидната жлеза. Денят е обявен от няколко международни организации през 2008 г., а нашата страна се включва в инициативата за четвърти път.

Проф. Лозанов запозна присъстващите с причините и разпространението на заболяванията на щитовидната жлеза. По думите му щитовидните заболявания са изключително чести и трябва да им се обръща внимание. Най-честите заболявания са гушите. Изследванията със съвременна ехографска апаратура през последните години в България са  установили, че 47% от българите имат проблеми със структурата на щитовидната жлеза. В световен мащаб 5-7% от възлите са злокачествени. От друга страна има редица заболявания, свързани с нарушена секреция, от които страдат около 10% от българите - 3 до 4 пъти по-често жените, включително и младите в детеродна възраст. Доста често се среща комбинацията от заболявания на щитовидната жлеза и захарен диабет.

Акцентите тази година са стерилитетът и проблемите с бременността, свързани с нарушена функция на щитовидната жлеза. Депресивните състояния също не са за пренебрегване. Около 15% от депресиите, които се лекуват в психиатрични заведения,  са симптоми на намалена функция на щитовидната жлеза. Особен акцент на кампанията е ракът на щитовидната жлеза, който в програмите на международните организации е поставен на първо място.

Проф. Боян Лозанов обясни, че ако заболяванията на щитовидната жлеза се приемат като един айсберг - в горната част са изявените форми, които представляват 20% от общата заболяемост. Под повърхността, без изявена и видна симптоматика, са по-голямата част от случаите - 2/3 от тях. В тази връзка ехографията на щитовидната жлеза дава възможност да се открият и най-малки форми и образувания.

Съществена роля има ранната диагностика, която обаче изисква клинично мислене. То трябва да бъде насочено първо към рисковите групи, а именно, когато се касае за наследственост при заболяването и такива, които в миналото са имали проблеми с щитовидната жлеза. Установено е, че висок процент от болните от рак на гърдата след известно време развиват и рак на щитовидната жлеза.

Началникът на Националния раков регистър проф. Здравка Валерианова обяви, че с най-голяма тежест и с най-голям относителен дял и в структурата на заболелите, и на починалите е ракът на щитовидната жлеза. Заболяването обхваща и двата пола. „В България данни за това заболяване има от 70-те години на миналия век, така че има добра картина за тенденциите и какво е характерно за заболяването и кои са най-честите фактори", обясни Валерианова. Ракът на щитовидната жлеза заема около 1% от злокачествените заболявания. Заболяването се проявява по-често при жените, отколкото при мъжете. Съотношението на мъжете и жените е 1:3 в световен мащаб.

През тази година се очаква да се появят още 350 нови случая. Налице е затруднение в получаването на информацията. Трябва своевременно и регулярно да се получава информация относно това какво се случва с тези заболявания, къде са лекувани.

По последни данни на Световната здравна организация (СЗО) от 2012 г. в света има около 300 000 нови случая, като смъртните са 68 000.

От европейските страни най-засегнати, с най-високи показатели са Франция и Италия. България заема около средното ниво за света и за Европа, а по отношение на смъртността - 58 смъртни случая на година.

Наблюдава се нарастване на заболяемостта от рака на щитовидната жлеза, по-характерно при мъжете, отколкото при жените. За 20-годишен период има удвояване на показателите, особено при жените. Нарастването на заболяемостта при жените е с около 4 % на година и около 3% при мъжете.

По възрастови групи има ясни различия между половете в засягането на отделните възрастови групи.

Докато при мъжете ракът нараства с възрастта и при тези над 50-годишна възраст рискът е по-голям, то при жените това не може да се каже. При жените по-голям процент от случаите са във възрастта под 50 години, а във възрастовата група от 60- 65 години се наблюдава пик в заболяемостта. Това се свързва с хормоналното състояние и преди всичко с естрогените в женския организъм, водещи до по-висока заболяемост и по-голям брой случаи при жените, отколкото при мъжете, стана ясно още по време на пресконференцията.

Ракът на щитовидната жлеза е заболяване, обусловено от наследствеността. Други заболявания на щитовидната жлеза също водят до по-висок риск.

Експертите обясниха, че за отделните хистологични видове най-често срещан е папиларният карцином. Той се среща при над 70% от новите случаи, както в България, така и в света.

По отношение на стадийното разпределение над 70% от новите случаи са в ранен стадий на заболяване, което води до висока преживяемост. За съжаление остава 1/3 от случаите, около 30%, които се откриват в по-напреднала фаза.

Усилията в нашата страна трябва да бъдат насочени към своевременното откриване и съобщаване на случаите с рак на щитовидната жлеза, както и към центровете и лечебните заведения, в които би могло да се окаже адекватна помощ, защото не навсякъде и не всеки може да лекува рак на щитовидната жлеза. Около 80% от новите случаи минават през хирургично лечение. 20-24% от новите случаи се подлагат на лъчетерапия и около 3% остават без лечение, като това кореспондира с болните, открити в късен лечебен стадий на заболяването.

Началникът на отделението по ендокринология в МБАЛ „Токуда Болница София" д-р Лъчезар Лозанов анонсира, че днес предстои да бъде проведен курс за лекари и специализанти на тема „Най-честите тиреоидни заболявания", в който ще се обсъдят проблемите в тиреоидните заболявания.

Утре „Токуда" обявява Ден на отворените врати, с който целят още веднъж да засвидетелстват съпричастност и уважение към пациентите, както и да дадат възможност за прегледи на всеки желаещ. В Деня на отворените врати безплатни прегледи ще се извършват между 11.00 часа и 14.00 часа, като записването става на телефоните на болницата. Всички пациенти ще бъдат обстойно прегледани и на всеки един ще бъде направена ехография на щитовидната жлеза.

По време на пресконференцията стана ясно обаче, че има проблем с финансирането. В болничната и в доболничната помощ има недофинансиране.
„Създава се усещане, че лекарят е човекът, който не желае да преглежда пациента, а всъщност това опира до пари и до лимитите, които се спускат", обяви Лозанов.