Здравната комисия и НЗОК застават зад персонализираната медицина.

На здравен форум шефката на ресорната парламентарна комисия Даниела Дариткова и управителят на Касата д-р Глинка Комитов подкрепиха персонализираната медицина и категорично обявиха, че с нея здравеопазването у нас би станало по-успешно.

Дискусионният форум за персонализираната медицина цели да обори представата за нея като за бутиков метод на лечение, достъпен само за по-богатите държави.

Жасмина Балабанова, председател на Българската асоциация за персонализирана медицина, уточни, че към момента у нас има едва 21 лекарства от подобен тип, но се очаква в рамките на идните пет години броят им да скочи с над 60%. Задава се ръст и на инвестициите в този тип медицина, убедена е тя.

От името на парламентарната здравна комисия пък Даниела Дариткова увери, че с актуализирането на Националната здравна стратегия и персонализираната медицина може да намери място в нея до хоризонта 2020 г.

Да вървим към регулаторна рамка за реализиране на персонализираната медицина и в нашето здравеопазване, призова Дариткова.

Зад нейния апел застана и управителят на НЗОК Глинка Комитов, който подходи към темата с професионални примери и статистика. Пред аудиторията той представи данни, сочещи, че с диагностични персонализирани тестове от генетичен тип за предразположение към рак на гърдата прилагането на химиотерапия намалява с 34%.

Това е добре и за пациентите, и за бюджета, защото оптимизира средства за други здравни дейности, убеден е Комитов. Той даде пример и със Щатите, където генетичните тестове на персонализираната медицина пестят по 604 милиона долара годишно от лечение на рак на дебелото черво.

Пациенти с една и съща диагноза се влияят различно от едно и също лечение и затова персонализираната медицина би дала по-успешно индивидуално лечение за всеки нуждаещ се, категоричен е шефът на Касата.