Недостъпна среда все още посреща незрящите българи във всеки един град на страната  ни.

По случай 15-ти октомври - Международния ден на белия бастун, от различни  организации на незрящите хора разказаха на пресконференция с какви проблеми все още се  сблъскват, но и посочиха положителните стъпки, които откриват.

"Не бихме могли да  кажем, че проблемът с достъпната среда е решен. Той е не само в София, но и навсякъде в  страната", признаха потърпевшите от това.

Изпитание номер 1 в момента пред незрящите  хора е т.нар. умно управление на трафика, при което превключването на светлините на  сфетофарите става с натискане на бутон.
Към тези бутони обаче няма никакви поставени  ориентири, които да помогнат на незрящите хора да ги открият.

И тази година на  Международния ден на белия бастун българите с подобен проблем обърнаха внимание на  нуждата от т.нар. водещи линии по улиците, които да представляват релефна линия с  надлъжни черти. Такава линия би показвала на незрящите къде е най-безопасно да се  движат.

Най-необходим е този ориентир в пешеходните зони, гарите, станциите на метрото, а незрящите софиянци вече могат да разчитат на подобни линии в района на Руски паметник и на Централна гара.

"Личната ни мобилност е неразривно свързана с достъпната градска среда, но и не само", посочиха от асоциациите на незрящите българи.

Те обърнаха внимание на белите бастуни, като изтъкнаха, че в почти всички европейски страни те се предоставят безплатно. В България обаче ситуацията не е такава, тъй като процедурата за връщане на пари за вече закупен бастун е сложна и бавна.

В деня, в който се обръща поглед към незрящите хора, те сигнализираха и за проблемното трудоустрояване на слепите хора у нас.

В Европа броят на незрящите, но работещи хора в трудоспособна възраст е между 25 и 35 на сто, а у нас той не надвишава 10 на сто.
Изводът е, че в България само един на десет слепи трудоспособни хора е намерил работа.