Над 400 филма ще бъдат показани в рамките на 68-ото издание на германския филмов фестивал Берлинале, който започва на 15 февруари. Пет от тях са свързани по един или друг начин с България, посочва Дойче веле.

"Ага" в основната програма

"Български филм участва на Берлинале за първи път от 29 години" - тaзи новина се появи в българските медии в края на януари. Тогава стана ясно, че лентата на българския режисьор Милко Лазаров "Ага" ще закрие престижната конкурсна програма на берлинския филмов фестивал. "Ага" е извън конкурса, а това означава, че няма да се бори за награда - Златна или Сребърна мечка. И все пак: успехът е голям. Български филм е попадал в основната програма на Берлинале за последно през 1989. Става дума за "Иван и Александра" на Иван Ничев. А и за първи път филм на български режисьор закрива основната програма на голям кинофестивал.

Филмът на Милко Лазаров е реализиран в копродукция с Франция и Германия и е заснет в Република Якутия в Руската федерация. "Един особено добър любовен филм, заснет пред впечатляващата кулиса на вечния лед. Филм, който същевременно представлява студия за безмълвието и душевните тревоги, които могат да бъдат преодолени едва с настъпването на смъртта", четем на уебсайта на Берлинале в краткото представяне на лентата. В основната програма на Берлинале участват общо 24 филма. 19 от тях ще се борят за Златната мечка.

"Червено, твърде червено"

Божина Панайотова е вторият български режисьор, представящ тази година свой филм на Берлинале. Нейната документална лента "Червено, твърде червено" (Je vois rouge) е включена в секцията "Панорама", която представя 44 игрални и документални филма. "През 1989, когато пада Желязната завеса, Божина е едва на осем години. Скоро след това баща й, който се занимава с изкуство, напуска България, за да заживее заедно с нея в Париж. 20 години по-късно младата жена се връща сама в София, за да документира всичко. Тя усеща, че в семейството ѝ има нещо недоизказано. Защо винаги са можели да пътуват? Нима нейните родители са били привилегировани? Божина започва да конфронтира родителите си с неудобни въпроси (...) Това е едно пътуване в миналото, след което младата режисьорка може да се впусне по-добре в своето бъдеще", пишат в представянето на филма критиците на страницата на фестивала.

Лентата на 36-годишната режисьорка, която е следвала философия и кино, е финансирана изцяло от Франция. Повечето имена в екипа също са френски - с изключение на композитора Емилиян Гацов.

Българска следа в румънски филм

На тазгодишното Берлинале са представени не само български режисьори, но и български актьори. Ирмена Чичикова и Георги Налджиев участват в дебютния филм на румънката Адина Пинтилие "Не ме докосвай" (Touch Мe Not). Лентата е копродукция на Румъния, Германия, Франция, Чехия и България и се състезава за Златна мечка в основната конкурсна програма.

"Тя ни пренася в интимния свят на протагонистите Лаура, Томас и Кристиан (...) Te копнеят за близост, но същевременно изпитват огромен страх от нея. Затова се опитват да се научат да преодоляват обичайните защитни реакции и табута. (...) Филмът ни показва как можем да преживеем интимността по неподозиран начин и да се обичаме едни други, без да се загубим", четем на сайта на фестивала.

Златотърсачите от Телиш

В 68-то издание на Берлинале е представена и една изцяло българска история, заснета от берлинския режисьор Ян Петер Хамер и финансирана от Германия и Норвегия. Става дума за 31-минутния документален филм "DUG", който ни позволява да надникнем в делника на българските златотърсачи.

Филмът е заснет в региона около село Телиш, където през 1977 археологът Венцислав Гергов открива останки от праисторическо селище от каменно-медната и ранно-бронзовата епоха. В лентата Ян Петер Хамер придружава археолога и неговия приятел, иманяра Петро до няколко разкопки. "Тези излети ни отвеждат в една епоха между бъдещето и миналото, в която отчаянието от загубата на историята се сблъсква с гостуването на извънземни от праисторическата епоха", пише в краткото представяне на документалния филм на сайта на берлинския филмов фестивал.

Германските работници в българското село

Петата българска следа в тазгодишното Берлинале е филмът "Уестърн" на германската режисьорка Валеска Гризебах, чието действие се развива в Западните Родопи. Премиерата на филма всъщност беше през 2017 в Кан. На 68-то Берлинале той не се състезава за награда, а ще бъде показан в рамките на "LOLA at Berlinale" - това е специална кинопрограма, състояща се от филми, влезли в предварителната селекция за номинации на Германската филмова награда (Deutscher Filmpreis). Тази година отличията се раздават на 27 април, а финалните номинации ще бъдат обявени през март.

В "Уестърн" германска строителна бригада работи в трудни планински условия по инфраструктурен обект някъде в Западните Родопи. Зад този екранен разказ стои темата за цивилизационния сблъсък между двете общности: от една страна, германците от бригадата и от друга - местните хора от околните села. Разделя ги не само езиковата бариера, а и културата, традиционните навици, чисто битовите нагласи. Филмът е финансиран от Германия, Австрия и България.