Авторът:

Венцеслав Йорданов е бивш полковник от МВР. Роден е през 1947 г. Икономист. Обучаван в секретен курс на Военната академия „Г. С. Раковски" за подготовка на висши административни ръководители. Работил е в „Кремиковци" и „Нефтохим". Кариерата му в МВР започва като квартален инспектор в ромската махала „Христо Ботев" в София и достига до регионален директор на МВР в Хасково.

Сюжетът:

През 1991 г. Главна прокуратура започва мащабно разследване на причините и виновниците за икономическата катастрофа на България. Следствието е известно като Мегадело №4. То не стига до съда, защото няма повдигнати обвинения. През 1992-1993 г. като офицер от Дирекцията на полицията авторът е командирован към Главна прокуратура като икономически експерт по Дело №4. Така той има достъп и личен контакт с всички обвиняеми, разрешено му е да си води записки по време на разпитите им и да получава допълнителна информация от тях по основните въпроси на делото.

Книгата „Дело №4" е изградена изключително върху документални факти и автентични свидетелства на непосредствените политически и икономически ръководители на държавата в близкото минало - четирима бивши министър-председатели на България и

23-ма министри, членове и кандидат-членове на Политбюро на БКП. Техните разкази са непосредственото огледало, в което се отразява биографията на дългогодишния лидер на партията и държавата - Тодор Живков. Той говори специално пред автора на книгата за това, което не е успял да каже на българския народ:  "Ще кажа с ясно съзнание и след дълго преосмисляне, че като партиен и държавен ръководител на България в продължение на тридесет и три години нося най-голямата политическа отговорност за всичко, което се случи в страната ни през тези години. Оценка за това аз не мога да дам и нямам моралното право да го правя. Нека мои съдници бъдат историята и българският народ. Но искам да се знае, че при всичкото, което съм правил за хубаво или за лошо, съм се водил от чувството, че го правя за България. Допуснах много грешки. Но има ли такъв, който да е работил и да не е грешил? Поемам изцяло политическата отговорност за тях. Но едно искам да знае българският народ - престъпления срещу него не съм допуснал."

От своя страна Андрей Луканов специално за тази книга предоставя материали и споделя оценки, предназначени да станат основа на непубликуваната му книга „Криза или катастрофа."

Някои неизвестни факти, за които се разказва в книгата:

През 1983 г. България има най-високия си кредитен рейтинг като държава. Според оценката на международните финансови анализатори това се дължи на управленска гъвкавост, довела до най-ниското равнище на външния дълг - едва 1,5 милиарда долара. А ако се имат предвид авоарите, които страната държи в чужбина, реално тя няма външен дълг. По кредитен рейтинг тогава България изпреварва не само всички социалистически страни, но и много от развитите западни икономики. Това осигурява възможност от 1985 г. безпроблемно да се теглят кредити и да се увеличава външният дълг. Пак в този период зад граница са регистрирани прословутите задгранични търговски дружества, чрез които от страната се изнася неуточнен и до днес валутен ресурс.

Читателите ще намерят документални факти за един от най-фрапиращите провали на социализма - строежът на комбината за тежко машиностроене в Радомир. Той започва през 1975 г. само въз основа на две докладни записки на местни партийни функционери без никаква проектно-сметна документация. По изчисления на съветски икономисти от Госплан на СССР загубите от заводите за тежко машиностроене в Русе, Радомир и Хасково надхвърлят 2,5 млрд. долара. Още милиони долари са налети в други "стратегически" проекти на социалистическата индустрия - металургичния комбинат "Кремиковци", "ламаринената концепция" на проф. Коларов и много други. Дотирането на промишлеността и строителството са другите големи ями, в които потъват милиарди.

Кой е виновен за голямата катастрофа - полуграмотни членове на комунистическата върхушка или всемогъщата руска компартия? Има ли в социалистическото управление положителни примери, които биха били полезни днес? Какво съдържа последното послание към българския народ на Тодор Живков? Как се отразява на България кризата, настъпила в СССР след 1984 г.? Отговори на тези и много други въпроси за първи път се публикуват с автентична аргументация в тази книга.