B началото на ХХ век Барселона е разтърсвана от бурни социални вълнения, модернизмът завладява артистичния и културния живот, а масонските ложи и тайните братства превръщат града в столица на езотериката.

Гениалният архитект Антонио Гауди се оказва възлова фигура в хилядолетно пророчество и пазител на безценна реликва, заради което трябва да бъде убит.

Почти 100 години по-късно, в началото на XXI век, отново в Барселона, една млада жена на име Мария трябва да изпълни заръките на пророчеството.

Времето изтича, а могъща организация е по петите й не само за да я убие, а и за да положи началото на един свят на сенките и злото.

Единствено напътствията на дядо й, приятелството и любовта могат да й помогнат в тежката и опасна мисия.

Из „Ключът Гауди"

Барселона, 6 юни 1926 г.

- Трябва да прилича на нещастен случай, ясно ли е? - каза приглушено човекът с маската.

- Не се безпокойте, Асмодей. Така ще бъде - потвър­ди единият от двамата пред него - бяха вцепенени от страх.

Пристигнаха в криптата в часа, посочен от човека, ко­гото наричаха Асмодей. Облякоха черните вълнени раса и закриха главите си с големи качулки. После отидоха до олтара, петоъгълник от черен мрамор, където Асмо­дей ги очакваше. Криптата, разположена в сутерена на богаташката къща „Лас Сиете Пуертас", беше осветена от малки стенни свещници, чиито синкави пламъчета създаваха пъстро лъчение. Два свещника, поставени от двете страни на олтара, озаряваха фигурата на Асмодей, който подготвяше потира за церемонията. Сложи го бав­но върху олтара и погледна към двамата с качулките. На мъждивата светлина проблесна венецианската му карна­вална маска. Тя криеше лице, което никой член на Мъ­жете Менсула не беше виждал. С лек жест на дясната ръка им даде знак да говорят.

- Следихме го дълго време, както ни заповядахте. Старецът винаги минава по един и същ път. Излиза от ателието си около пет и половина следобед и тръгва към църквата на площад „Сан Фелипе Нери" - каза по-висо­кият.

- Хубава разходка си прави.

- Старецът смята, че е полезно за ревматизма му - уточни другият.

Той беше по-едър от другаря си и с мелодичен глас, който никак не отговаряше на кръвожадното му лице. Всъщност двамата доста си приличаха. Сякаш, с малки разлики, злото винаги има един и същ лик.

- Минава по „Гран Виа" и пресича на другия тротоар при „Байлен", до площад „Тетуан". После продължава по „Уркинаона" и след това по „Фонтанейа" до „Пуерта де Анхел". Оттам хваща по улица „Аркс", площад „Нова", улица „Бисбе", арката „Сант Север" и стига, както ви ка­захме, до „Сан Фелипе Нери" - каза той и погледна към другаря си, за да допълни онзи информацията.

- Старецът остава в църквицата, докато я затворят. После се връща по същия път...

- Но като стигне до площад „Уркинаона", се спира на будката и купува следобедното издание на „Ла Веу де Каталуня". После се връща в ателието си - прекъсна го първият.

- Прибира се към десет часа вечерта - довърши дру­гият.

Ако можеха да видят лицето на маскирания, щяха да установят, че се усмихва със задоволство. Биваше си ги. Не беше сбъркал, че ги избра измежду всички членове на Менсула.

- Старецът се е превърнал в истински боголизец. Кой да предположи! Посещава ли някого?

- Падре Агустин Мас в църквата „Сан Фелипе Нери".

- Той е неговият духовник - потвърди главорезът с мелодичния глас.

- Избрах ви, защото сте най-добрите. Не можем да си позволим никаква грешка.

- Не се безпокойте - каза по-високият.

Другият като че ли се поколеба и Асмодей го долови.

- Какво има?

- Едно дете.

- Дете?

- Да. От известно време едно дете придружава старе­ца. Живее с него в ателието, установихме го.

- Откога?

- От няколко месеца.

- Колко месеца?

- Почти една година... единайсет месеца.

- И какво търси дете в ателието на луд старец?

Докато тримата разговаряха, вече влизаха други зака­чулени мъже. Вътре те останаха на няколко метра зад два­мата наемници, които разговаряха с Асмодей. Подрежда­ха се на черните и белите плочи, наредени шахматно, и изговаряха странни думи. Думи, които се повтаряха все по-настойчиво и се превръщаха в сподавен дълбок мъл­веж, който сякаш излизаше от самите недра на земята.