„ Има време за разхвърляне на камъни, има време и за събиране на камъни"... Доста разхвърляхме напоследък. Разпаднахме един остарял свят, но не успяваме да съберем, да създадем един нов - все нещо липсва, не достига. Какво ли е то? Едни говорят, че парите не стигат, други - че милост нямаме, трети усещат празнота в душите си, аз пък имам носталгия по цялото. По онова състояние, което наричаме „мир със себе си".

Все от някъде трябва да започнем - може би малко дистанция, която да ни даде спокойствие и тишина, за да помислим малко - какво наистина искаме.

Всъщност, опитал съм се , да ви дам малко дистанция, пък нататък, опитайте вие.

С уважение и съчувствие:   Авторът