Свободен ще бъде входът за музейната експозиция в Паметника на свободата на връх Шипка на 27 август. Това съобщават от Министерството на културата.

От оглавяваното от Вежди Рашидов ведомство обясняват, че гостите на Националното честване по повод 139 години от Шипченската епопея ще могат в събота безплатно да посетят и Командния пункт на генерал Столетов и Зимната войнишка землянка, намиращи се на 1 км северно от връх Шипка.

Желаещите да се възползват могат да се запознаят с пълната програма по часове на сайта на Националния парк-музей „Шипка“ - http://www.shipkamuseum.org/.

От музея анонсират, че и тази година на историческия връх ще има възстановка на драматични моменти от боевете. Гостите ще могат да станат свидетели на демонстрация на строеви и стрелкови умения на българско опълченско отделение. Те ще бъдат изпълнени от представителите на Национално дружество „Традиция”.

Предвидена е и детска работилница съвместно с учебен проект „Пътуване с история“ и Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа“. Тя ще се състои от 10.30 до 17.00 часа западно от Паметника на свободата.

От 10.30 до 15.00 ч. в събота НД „Традиция” организира и Фотографско ателие „Влез във военна щабна палатка” до барелефите в подножието на Паметника на свободата.

От дружеството смятат да зарадват гостите и с приготвен във военно-полева кухня истински войнишки борш.

Състезание по ориентиране пък ще се проведе в района на голямата батарея от 9.30 до 12.30 часа.

От Министерство на културата припомнят, че първото събитие в рамките на Националното честване на 139-ата годишнина от Шипченската епопея бе на 9 август т.г., когато в залата на Художествена галерия – Казанлък бе открита фотоизложбата „И днес йощ Балканът…“, посветена на 60-годишнината от създаването на Националния парк-музей „Шипка“.

Паметникът на свободата на връх Шипка е открит тържествено и осветен на 29 август 1934 година. Той е проектиран от арх. Атанас Донков, арх. Иван Данчов и скулптора Александър Андреев. Още през 1879 г. се е зародила идеята за паметник, увековечаващ героичния подвиг на българските опълченци и руските воини, участвали в решителния епизод от Руско-турската Освободителна война. Осъществяването й обаче се забавя. Благодарение на усилията на Министерство на войната, на Комитета за въздигане на Паметник на свободата и с доброволната лепта на хиляди граждани, институции и организации половин век по-късно величественият монумент е факт.