Преди пет години 1000 доброволци в Швейцария заравят над 2000 чифта памучно бельо. Този нестандартен проект за гражданска наука, ръководен от Университета в Цюрих и "Агроскоп", има за цел да даде по-добра представа за активността на почвените организми, пише "My science".

Наскоро публикуваните резултати показват, че начинът на земеползване е най-важният фактор, определящ скоростта на разлагане и състоянието на живота в почвата. Почвата е в основата на нашето снабдяване с храна. Тя съхранява вода, въглерод и хранителни вещества и е дом на голяма част от световното биоразнообразие.

Смята се, че повече от половината от биоразнообразието на планетата се намира под земята. Въпреки това биоразнообразието, а заедно с него и здравето на почвата, намалява в световен мащаб, което води до последици за земеделието, продоволствената сигурност и функционирането на цели екосистеми.

През 2021 г. изследователи от Университета в Цюрих и "Агроскоп", швейцарския федерален център за върхови постижения в областта на земеделските изследвания, стартират гражданския научен проект "Доказателство с долни гащи" (Beweisstück Unterhose), целящ да насочи вниманието към тази често пренебрегвана екосистема и същевременно да събере научни данни.

Следвайки стандартизирана процедура, 1000 доброволци заравят над 2000 чифта памучно бельо и 12 000 пакетчета чай на около 1000 места в цяла Швейцария. Два месеца по-късно те ги изравят, заснемат и изпращат в лабораторията заедно с почвена проба за последващ анализ.

Резултатите, карта на почвената активност, вече са публикувани в списанието "Plants, People, Planet". Анализът показва, че бельото се разгражда с много различни темпове в зависимост от местоположението, като скоростта на разграждане служи за измерител на биологичната активност. Колкото по-активни са почвените организми, толкова по-бързо разграждат памучния материал.

Бельото се разгражда най-бързо в частни градини, където изследователите установяват най-високи нива на органична материя - идеални условия за дъждовни червеи, гъби, бактерии и други обитаващи почвата организми. Почвените организми са най-слабо активни в тревните площи, докато земеделските земи и ливадите заемат междинно положение.

"Резултатите ни показват, че начинът на стопанисване на почвата може значително да повлияе както на почвения живот, така и на качеството на почвата", посочва Марсел ван дер Хайден, професор по агроекология в Цюрихския университет и съавтор на изследването. "Здравата, биологично активна почва е от решаващо значение за плодородието, кръговрата на хранителните вещества и много други екосистемни услуги." Мерките, които могат да стимулират почвения живот, включват поддържане на почвата постоянно покрита, внасяне на компост, разнообразяване на сеитбооборота и ограничаване на употребата на минерални торове и пестициди, отбелязва той.

Начинът на използване на земята се оказва най-важният фактор, влияещ върху скоростта на разлагане на бельото. Това дали даден участък се използва като градина, ливада, обработваема нива или морава, обяснява разликите по-добре, отколкото повечето от измерените почвени характеристики. Значима роля играят и химичните характеристики на почвата, като например нивата на хранителни вещества.

Резултатите също така показват, че бързото разлагане на бельото често е показател за висока почвена плодородност и добро наличие на хранителни вещества. Това е особено полезно за селскостопанското производство. "Въпреки това, максималното разлагане не е желателно във всяка екосистема", твърди съвместният ръководител на проекта Франц Бендер, който оглавява екипа за агроекологични оценки в "Агроскоп".

"В местообитания, близки до естествените, като например горите, много високите нива на хранителни вещества могат да сигнализират за нарушения в естествения им баланс. И в градините бързото разлагане на бельото може да е признак за излишък на хранителни вещества", отбелязва Бендер. В такива случаи си струва да се провери дали не е необходимо да се намали употребата на торове. Активността на почвените организми зависи в голяма степен и от температурата и влажността на почвата. При твърде ниски температури или прекомерна сухота почвата е слабо активна.

Заравянето на памучно бельо може да е прост, но показателен начин за разкриване на разликите в биологичната активност и почвеното плодородие. Поради това изследователите предлагат "индекс на бельото" като лесен за разбиране способ за илюстриране на почвените процеси и повишаване на обществената осведоменост относно необходимостта от опазване на почвите.

Проектът "Доказателство чрез долни гащи" (Proof by Underpants) демонстрира потенциала на гражданската наука за изследователска дейност. Без помощта на множеството доброволци подобно мащабно проучване, обхващащо 1000 обекта, би било невъзможно. Данните са събрани от всички региони на Швейцария и представляват един от най-изчерпателните масиви от информация за живота в почвата в страната.