В аржентинския град Карагуатай ще бъде отворен музей на Че Гевара.

Малкото градче, намиращо се на около 1000 километра северозападно от Буенос Айрес, е известно с това, че там от март до октомври 1929 година са живели родителите Гевара заедно с малкия Ернесто.

Изпълнителният директор на Агенцията по туризъм на Аржентина Уго Сартор заяви, че музеят ще бъде отворен на 9 октомври.
Експозицията ще бъде подредена в къщата, къздетно са живели родителите на революционера и ще включва библиотека, конферентна зала и тематичен бар.

Така ние искаме да запазим паметта на революционера на ХХ век, който положи основите на братството между кубинския и аржентинския народ, каза Сартор.

Агенция Новости припомня, че през 2001 година подобен музей бе открит в друг аржентински град - Алта Грасия, където Че Гевара е прекарал своите детски и младежки години.

Ернесто Гевара де ла Серна, известен на целия свят като Че, е роден в небогато креолско семейство на 14 юни 1928 година, в аржентинския град Росарио.

Баща му, архитектът Ернесто Гевара Линч, е от старинния аржентински род Гевара. По майчина линия във вените на Ернесто е текла кръвта на ирландсия кеволюционер Патрик Линч, имигрирал в Латинска Америка.
Майката на Че, доня Селия де ла Серна и де ла Льоса пък е потомка на последния испански вицекрал на Перу - Хосе де ла Серна-и-Инохоса.

Родителите на Ернесто били хора с напредничави възгледи, като доня Селия се смята за една от основателките на феминисткото движение в Аржентина.

През 1947 година Ернесто решава да стане лекар и постъпва в университета в Буенос Айрес. Той много пътува из Аржентина и съседните страни.
След като завършва образованието си става специалист по кожни заболявания.

Ернесто практикува в Гватемала по времето на управлението на президента социалист Арбенс и вече е запален от марксистките идеи.
След като Арбенс е свален, Че се прехвърля в Мексико, където се запознава с Фидел Кастро и неговия брат Раул. Той отива с тях в Куба, където сформират отряд за въоръжена борба срещу режима на Батиста.
Именно в този отряд Ернесто получава прозвището Че, заради характерното възклицание, употребявано от аржентинеца в приятелски разговор.

След победата на кубинската революция Че става втория човек в новото правителство след Фидел.
През февруари 1959 получава кубинско гражданство и му поверяват най-високопоставените правителствени длъжности. Че Гевара оглавява Националния институт по аграрната реформа, заема поста ни министър на промишлеността, избран е за президент на Националната банка на Куба.

През октомври 1965 Че напуска всички държавни длъжности, отказва се от кубинското гражданство и изчезва от обществения живот. През 1966 е забелязан в няколко африкански страни, където изнасял антиимпериалистически речи.
По-късно се връща в Куба, където събира отряд от 120 доброволци и се отправя за Конго, за да върнат властта на социалистическото правителство.

След неуспешния опит да организира масови въстания в Киншаса, Че се връща в Латинска Америка и участва в поредица бунтове в Боливия. Въстанието на боливийските миньори обаче е жестоко потушено. Отрядът е открит от разузнаването с помощта на нови американски технологии и разбит.
Самият Че е ранен и попада в плен на 8 октомври. Не следващия ден е разстрелян в село Хигуера.

Страхът от Ернесто бил толкова голям, че къщата, в която е бил убит, била сравнена със земята, а мястото, където е погребан, било пазено в тайна.
Едва през 1997 аржентински и кубински учени успели да разпознаят останките на легендарния команданте.
Те са прехвърлени в Куба и на 17 октомври 1997 година с почести са погребани в мавзолея в град Санта Клара.