Преди повече от две хиляди години кораб, превозващ голямо количество желязо, потъва в река Дунав на територията на днешна Австрия. Археолозите са установили, че това "ръждясало съкровище" се състои от 500 железни кюлчета - най-голямото струпване на древно желязо, откривано някога в Европа. Количеството метал е било достатъчно за въоръжаването на цяла армия. За находката съобщава изданието Live Science.

Колекцията е открита през 2019 г., когато работници, добиващи чакъл от реката близо до село Дайнхам, забелязват няколко необичайни железни предмета с два заострени края и сигнализират австрийските служби за опазване на културното наследство.

"Малко чудо е, че най-голямата масова находка на праисторически железни кюлчета в Европа не е попаднала при търговците на скрап", заявява Петер Требше, археолог от Университета в Инсбрук, Австрия.

В проучване, публикувано на 21 септември в списание Antiquity, Требше и съавторката му Марион Беранже - археолог от Технологичния университет в Белфор-Монбелиар, Франция - представят подробен анализ на тази уникална колекция от древно желязо, датираща от III-II в. пр.н.е.

Сред стотиците железни фрагменти, извлечени от купчините чакъл, Требше и Беранже идентифицират 193 цели железни кюлчета и 307 непълни, като общият им брой възлиза на 500 - всички те изгубени във водите на Дунав преди векове. Средно кюлчетата са с дължина 28,5 сантиметра и тегло около 2 килограма. Общото тегло на колекцията е близо един тон.

Железните кюлчета от Дайнхам обаче не са били готови изделия. Тези полуфабрикати с двойно конична форма - наричани понякога слитъци - са представлявали грубо оформени междинни продукти, от които ковачът по-късно е изработвал други предмети.

Количеството на този материал е било достатъчно за производството на около 500 меча, отбелязва Требше.

"Желязото от Дайнхам би било достатъчно за въоръжаването на голяма група воини", добавя той.

Тъй като желязото е открито по време на добив на чакъл с багер с голямо гребло, първоначалният археологически контекст е бил нарушен. В резултат на това археолозите не са успели да установят как точно металът е попаднал в Дунав. "Възможността да става дума за ритуално полагане не може да бъде изключена", пишат изследователите в проучването си, но "повечето изследвания на речни находки стигат до заключението, че подобни железни кюлчета представляват загуби, възникнали по време на транспортиране".

Требше подчертава:

"Забележително е, че през късната желязна епоха такова голямо количество желязо е било транспортирано наведнъж и е било налично като част от една-единствена търговска сделка. Тази находка свидетелства за повишения капацитет на производство на желязо, постигнат в района на Дунав през III и II в. пр.н.е."