Близо една трета от университетските преподаватели са били подложени на натиск от студенти, които настояват за по-високи оценки, показва международно изследване, цитирано от научно-популярното издание The Conversation. Учените установяват, че тормозът във висшите учебни заведения е значително по-разпространен, отколкото на обикновените работни места, като в някои университети засяга до 68% от служителите.

Изследването е проведено от международен екип с участието на Джейсън Уокър, Захра Моради и Дебора Сирко, а резултатите са публикувани през октомври 2026 г. в научното списание Journal of Multidisciplinary Research and Practice.

Учените са анкетирали 189 преподаватели и служители на колежи и университети в САЩ, Канада и Великобритания. Участниците са отговаряли анонимно на въпроси за 22 различни форми на тормоз от страна на колеги и ръководители, както и за натиск от студенти във връзка с поставянето на оценки.

Около 30% от анкетираните съобщават, че са били притискани от студенти да повишат оценките им. Сред използваните методи са заплахи с обжалване на оценките, подаване на злонамерени жалби, публикуване на отрицателни отзиви в интернет, емоционална манипулация и сплашване.

Според изследователите този вид поведение представлява особена форма на тормоз, известна като контравластов тормоз (contrapower harassment), при която човек с по-ниско формално положение упражнява натиск върху лице с по-висок институционален авторитет.

Проучването установява, че по-възрастните и по-опитните преподаватели по-често съобщават за подобен натиск от страна на студентите, отколкото по-младите им колеги. Жените и представителите на етническите малцинства също са сред по-уязвимите групи.

Същевременно младите преподаватели и университетските служители по-често стават обект на тормоз от колеги и преки ръководители.

Най-разпространените прояви на подобно отношение не са откритите заплахи или словесната агресия, а по-трудно забележими действия като възлагане на непосилни задачи, умишлено укриване на необходима информация и поставяне на неизпълними срокове.

Според авторите натискът от студенти заради оценки се среща по-често от тормоза, упражняван от колеги.

Изследователите посочват, че в САЩ и Канада над 30% от работещите възрастни са засегнати от тормоз, притеснения или сексуални посегателства на работното място. В академичните среди делът на хората, съобщаващи за тормоз, може да достигне 68% в отделни институции.

Учените предупреждават, че системният психологически натиск може да доведе до тревожност, депресия, понижена удовлетвореност от работата и спад в производителността. Последиците се отразяват не само върху преподавателите, но и върху качеството на образованието и репутацията на университетите.

Според авторите особено тревожна е възможността натискът върху преподавателите да се засилва, когато студентите установят, че подобни действия водят до желаното повишаване на оценките.

Изследователите подчертават, че са необходими по-мащабни и дългосрочни проучвания, за да се установи доколко този тормоз принуждава преподавателите да напускат работните си места или подкопава доверието им в академичните институции.

Те призовават университетските ръководства да въведат ясни стандарти за поведение, приложими както към студентите, така и към преподавателите и администрацията.

Авторите определят тормоза на работното място като форма на насилие, чиито последици са предимно психологически, но могат да бъдат също толкова сериозни за засегнатите хора.

Тексаският университет оставя на заден план курсове за жените, пола и сексуалността

Тексаският университет оставя на заден план курсове за жените, пола и сексуалността

Засегнати са и курсове за климатичните промени