Бъдещите пандемии ще се случват по-често, ще убиват повече хора и ще нанасят още по-големи щети на световната икономика, отколкото COVID-19, без фундаментална промяна в начина, по който хората се отнасят към природата. Това обяви панела по биоразнообразието на ООН, съобщава "Франс прес".
Предупреждавайки, че има до 850 000 вируса, които, подобно на новия коронавирус, съществуват при животните и може да са в състояние да заразят хората, панелът, известен като IPBES, предупреди, че пандемиите представляват "екзистенциална заплаха" за човечеството.
Авторите на специалния доклад за биологичното разнообразие и пандемиите изтъкват, че унищожаването на местообитанията и ненаситната консумация правят болестите, пренасяни от животни, много по-вероятно да прескочат към хората в бъдеще.
"Няма голяма загадка относно причината за COVID-19 пандемията - или която и да е съвременна пандемия", отбеляза Петер Дашак, президент на Алианса за екологично здраве и председател на семинара на IPBES, който е изготвил доклада.
"Същите човешки дейности, които задвижват климатичните промени и загубата на биологично разнообразие, също така водят до пандемичен риск, въпреки въздействието им върху нашето земеделие", предупреждава още Дашак.
Панелът уточнява, че COVID-19 е шестата пандемия от грипната епидемия през 1918 г., като всички те са "изцяло задвижвани от човешка дейност".
Това включва неустойчива експлоатация на околната среда чрез обезлесяване, земеделска експанзия, търговия и консумация на диви животни - всичко това поставя хората във все по-тесен контакт с дивите и селскостопански животни и болестите, които те приютяват.
Всяка година сред хората се появяват около пет нови болести, всяка от които има потенциал да се превърне в пандемия, предупреди панелът.
IPBES посочи в своята периодична оценка на състоянието на природата през миналата година, че повече от три четвърти от сушата на Земята вече са силно увредени от човешката дейност.
Една трета от земната повърхност и три четвърти прясна вода на планетата понастоящем са заети от земеделието, а използването на ресурси от човечеството е нараснало с 80 процента само за три десетилетия.
IPBES проведе виртуална работна среща с 22 водещи експерти, за да изготви списък с варианти, които правителствата могат да предприемат, за да намалят риска от повторни пандемии.
Панелът призна трудността при изчисляването на пълните икономически разходи на COVID-19.
Но оценката сочи към прогнозни разходи около 16 трлн. долара към юли 2020 г.
Експертите отбелязват, че разходите за предотвратяване на бъдещи пандемии вероятно ще бъдат 100 пъти по-евтини, отколкото да се отговаря на тях, "осигурявайки силни икономически стимули за трансформационни промени".
"Нашият подход на практика е в застой", посочва Дашак и допълва: "Все още разчитаме на опити за овладяване и контрол на болестите след появата им чрез ваксини и терапевтични средства."
IPBES предложи глобален, координиран отговор на пандемията и държавите да се споразумеят за цели за предотвратяване на загубата на биологично разнообразие в рамките на международно споразумение, подобно на Парижкото споразумение за климата.
Сред възможностите за политиците да намалят вероятността от повтаряне на COVID-19 са данъци или налози върху консумацията на месо, животновъдството и други форми на "дейности с висок пандемичен риск".
Оценката също така предлага по-добро регулиране на международната търговия с диви животни и овластяване на коренните общности за по-добро опазване на дивите местообитания.
Ник Остъл, изследовател от Центъра за околна среда към Университета в Ланкастър, каза, че оценката на IPBES трябва да служи като "смразяващо напомняне" за това колко зависи човечеството от природата.
"Нашето здраве, богатство и благополучие разчитат на здравето, богатството и благосъстоянието на нашата околна среда", подчертава Остъл, който не е участвал в изследователския процес.
"Предизвикателствата на тази пандемия подчертаха важността на защитата и възстановяването на нашите глобално важни и споделени екологични "животоподдържащи" системи", допълва ученият.
USD
CHF
EUR
GBP
