Мерките и процедурите за отпускане на финансиране за осигуряване на ликвидност, средства за разплащане с клиентите и запазване на персонала са недостатъчно ефективни и се бавят.
Това заявяват в своя позиция до медиите от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА).
Средствата по мярката 60/40, която трябва да подпомогне представителите на бизнеса, включително хотелиери, ресторантьори, туроператори да запазят своите служители, не само, че се изплащат с голямо забавяне, но и от нея не могат да се възползват всички. Работодателите не могат да ползват помощта за лица, които са управители на ЕООД, назначени хора на договор за управление и контрол, както и за всички служители на трудов договор, които са ползвали болничен през съответния месец, дори и да са отсъствали по здравословни причини едва 5 дни, обясняват от хотелиерската организация.
От БХРА подчертат, че и към момента има дължими суми по мерките още за септември и октомври.
По думите им средставата по мярката 80/20 се изплащат с още по-голямо забавяне, като обяснението от страна на държавните органи било, че причината е необходимостта да се съгласуват тези обезщетения с ЕК.
От асоциацията изтъкват, че от обхвата на помощта са изключени и работниците, които решат да напуснат докато тече мярката. В тези случаи всички заплатени до момента суми към съответния работник се връщат обратно на държавата, независимо, че собствениците не могат да задържат насила персонала си и до момента на напускането са плащали съвестно и в срок дължимите възнаграждения.
От БХРА са категоричени, че и двете мерки не могат на бизнеса да запази обучените си служители.
Над 3000 компании от различни браншове, включително и от туристическия сектор, все още се водят с необработени документи по процедурата BG16RFOP002-2.073 за подкрепа на микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19. Кандидатстването за помощта в размер от 3000 до 10 000 лв. за фирма бе за месеците май и юли 2020 г., като средствата бяха разплатени на по-голяма част от подалите документи фирми. Тиражира се информация, че всички пари на одобрените кандидати са преведени. Но все още има фирми, които не са получили средства, но не са и отхвърлени, а статусът им в ИСУН показва, че все още документите им се обработват, допълват от Асоциацията.
Те поясняват още, че по процедурата BG16RFOP002-2.07 за подкрепа на средни предприятия за преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID-19", в която помощта е от 50 000 лв. до 150 000 лв. на фирма, все още няма подписани договори с туристически компании. Срокът за прием на документи бе 23 август 2020 г.
При пускането на програмата бе анонсирано, че парите ще се отпускат авансово, за да се подпомогнат навреме засегнатите от кризата отрасли. Впоследствие стана ясно, че първо трябва да се внесат отчетите на фирмите, което отнема време. Следва нов срок за корекции на документите и чак тогава изплащане на средствата. Тоест реални пари не могат да се очакват преди май 2021 г., когато за различни туристически субекти може да се окаже късно, подчертават от БХРА.
Те допълват, че по процедурата за оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки към момента са получили помощ 3158 фирми или под половината от кандидатствалите компании. Разплатени са близо 31 млн. лв. от общо предвидените 156 млн. лв. Въпреки увеличеният брой на служителите на НАП, които разглеждат документите голяма част от компаниите чакат да бъдат одобрени или да получат въпроси за корекции.
По думите им обещаната процедура BG16RFOP002-2.089 за подкрепа за малки предприятия с оборот над 500 000 лв. все още не е стартирала. А тя засяга много компании в туризма, които се класифицират като микро или малки заради малък брой заети в тях лица, но са реализирали големи обороти за 2019 г.
Хотелиерският бизнес е сред тези, които въобще не е подпомогнат в кризата и за разлика от туроператори и ресторантьори нямат целеви програми за подпомагане, въпреки че и помощта за другите браншове в туризма е недостатъчна, недомислена, насочена основно към ликвидност, но не и към погасяване на задължения към клиенти и доставчици, а и често твърде закъсняла, категорични са от Асоциацията.
Затова БХРА предлага да бъде изготвена изцяло нова мярка за помощ целево за хотелиерският сектор, който официално не е затворен, но реално е изправен пред угрозата да оцелее.
Председателят на БХРА Георги Щерев настоя по време на Консултативния съвет към министъра на туризма за специална процедура за подкрепа, при която всеки хотелиер да получи 30 на сто от спада на приходите за съответния период. Така ако оборотът му е бил 100 000 лева през 2019 г., за същия период на 2020 г. вече е 60 000 лева, тогава държавата да го подпомогне с 30 на сто от спада в размер на 40 000 лева (тоест с обезщетение в размер на 12 000 лв). По този начин според БХРА обезщетенията ще са справедливи, тъй като местата за настаняване в дестинациите, от които имат най-голям отлив и са разчитали основно на чужди гости ще получат по-голяма компенсация, а тези, които са работили повече - на по-малко обезщетение.
Държавата трябва да намери начин да гарантира пред банките рисковете в туристическия сектор, така че да се отпуши процесът по разсрочване на кредити, за осигуряване на оборотни средства и за потребителски заем за заетите в туристическия сектор, в това число и за персонала, подчерта председателят на БХРА Георги Щерев.
Той припомни, че изтича едногодишният мораториум изтича и без ново отлагане на връщането на кредитите и осигуряване на оборотни средства за стартиране на летния сезон голяма част от хотелиерите може и да не оцелеят. До момента са проведени поредица от срещи с финансови институции и представители на властта за решаване на проблемите с кредитирането, но досега не са предприети никакви стъпки в тази посока.
Изключително важно е и да се осигурят потребителски кредити за служителите в туризма, в противен случай секторът ще загуби професионални кадри, в чието обучение и опит са вложени години работа, много средства и време, подчерта още Щерев.
По време на Консултативния съвет по туризма председателят на БХРА изтъкна и че са необходими и специални мерки за подпомагане на сезонните работници. Предвид краткият сезон от 2-3 месеца каквито и високи заплати да предлагат собствениците, трудно могат да намерят персонал, който е готов да стои без издръжка по 6 или 9 месеца, подчерта Щерев. И ако не бъде гарантиран статута на тези служители и не им бъде помогнато да оцеляват извън активния туристически сезон чрез социални помощи и програми за преквалификация и обучение, ще се наложи да се внасят кадри от чужбина. Това обаче също не е решение, защото те освен че не са неограничен брой не са и толкова подготвени колкото българските си колеги и това ще доведе до съсипване на градения с години имидж на българския туризъм, подчерта Щерев.
Председателят на БХРА беше категоричен, че ако държавата иска да опази и да възстанови нивата на секторът, който допринасяше преди кризата за между 11 и 13 на сто от БВП, мерките за подпомагане на бизнеса трябва да бъдат по-ефективни, навременни и да са подчинени на цялостен стратегически подход.
USD
CHF
EUR
GBP
