Определянето на минималната работна заплата и профилът на хората, които я получават, продължават да бъдат тема на дискусия и сблъсък между социалните партньори.
"Синдикатите не могат да приемат замразяване на доходите на работниците и служителите", заяви конфедералният секретар на КТ "Подкрепа" Валери Апостолов пред Нова телевизия. От своя страна Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че "темата за минималната работна заплата у нас е преекспонирана до истерия".
Велев отчете, че в големите световни икономики минимално възнаграждение получават от 1 до 5% от хората, докато в България този дял по статистика е 18%, а по данни на НАП и НОИ достига от една трета до 40%.
"Минимална работна заплата трябва да получават за малко време, при това неквалифицираните, без образование хора, мързеливите, без трудови навици", допълни той.
По думите му, когато се вдигне много летвата, пирамидата на доходите се сплесква и това демотивира хората да повишават квалификацията си.
Валери Апостолов веднага реагира на казаното от Велев, като заяви, че това категорично е обида към българските работници и служители.
Той припомни, че при влизането на България в Европейския съюз през 2007 г. минималното възнаграждение е било 92 евро, което е представлявало 14% от средното за Европа.
"Бизнесът влезе в клуба, а работниците и служителите останаха в антрето", контрира Апостолов и пресметна, че ако доходите са нараствали с предлаганите от работодателите темпове през годините, днес минималната заплата е щяла да бъде около 300 евро.
Васил Велев не остана длъжен и отговори, че по съотношение на минималната към средната заплата и към брутния вътрешен продукт на глава от населението, страната ни е номер едно в ЕС. Относно критериите за новия механизъм, той бе категоричен, че "минималната работна заплата не е социална помощ".
Синдикатите обаче настояват в новата формула задължително да влязат покупателната способност и издръжката на живот, така че работниците да не загубят своя доход.
Затова от КТ "Подкрепа" са предложили през оставащите месеци да се изработи механизъм, чрез който държавата и социалните партньори да се обединят около число, което да бъде "икономически обосновано веднъж и втори път социално приемливо".
News.bg напомня, че властта вече е готова с индикаторите, по които ще се определя размерът на минималната работна заплата. Това стана ясно от брифинг на финансовия министър Гълъб Донев и на социалния министър Наталия Ефремова. Има съгласие за критериите, по които ще се определя размерът на минималната работна заплата в страната.
Веднъж на четири години тя ще минава през оценка на адекватността ѝ. Това ще бъде 50% от средния размер на основната работна заплата. Работата по нейната структура продължава. Амбицията на властта е до края на август да е ясен механизмът за определяне на минималната работна заплата.
USD
CHF
GBP
