Нарастващата опасност от климатичните промени явно ще бъде включена във всички сфери на финансовата дейност в Европейския съюз. Такова впечатление оставя изказването на президента на ЕЦБ Кристин Лагард на 25 януари 2021-а пред онлайн конференцията посветена на зеленото банкиране. В него тя заявява, че последствията от недостатъчно ефективните действия за борба с промените в климата вече са видими и пренебрегването им може да има катастрофични последици за икономиката и финансовата стабилност както в регионален така и в световен мащаб. Затова според Лагард е важно да се предприемат всеобхватни фискални и финансови действия за насърчаване на екологично ориентирания бизнес и за санкциониране на бизнеса, който не намалява въглеродните емисии и не способства за ограничаването на други вредни ефекти върху природната среда и предизвиква климатични промени.

"Очаквам реалните социални и икономически разходите, свързани с въглеродни емисии да бъдат включени в цените, плащани от всички сектори на икономиката. Подходящите цени могат да се формират чрез преки данъци върху въглерода или чрез изчерпателни схеми за ограничаването и търговията с емисии. Прогнозите са, че ефективната цена на въглерода ще се повиши, ако се постигнат целите на ЕС за намаляване на емисиите. Моделирането на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) и на Европейската комисия предполага, че в момента ефективната цена на единица въглеродна емисия е 40-60 евро, в зависимост от това колко строги са другите разпоредби", казва Лагард.

Втората посока, която президентът на ЕЦБ очаква да види напредък, е по-обстойната информация за активите на отделните компании. Лагард предупреждава, че в момента данните, доколкото ги има, за устойчивостта на финансовите продукти, в целия им аспект, срещу рискове предизвикани от климатични промени, са непоследователни, несравними и ненадеждни.

"Това означава, че климатичните рискове не получават адекватни цени и съществуват значителни рискове от резки корекции в бъдеще. А за да работи икономиката ефективно, да разпределя ресурсите, това ценообразуване трябва да работи правилно. Това изисква промяна в разкриването на свързаните в климата данни, като се използват стандартизирани и общоприети дефиниции", заяви Лагард.

Тя е убедена, че европейските директиви, засягащи тези оповестявания трябва да обхващат максимален брой компании. В техните оповестявания трябва да се изброени и мерките, които да оценяват доколко нефинансовите и финансови компании са привели своите нетни ангажименти в съответствие с рисковете, пораждани от климатичните промени

"Друга съществена стъпка е последователното и прозрачно включване на климатичните рискове в кредитните рейтинги. Тук отново имаме големи надежди, че напредъкът сега ще се ускори. Докато адекватните цени на въглерода и по-голямата информация за експозициите ще помогнат да се осигурят стимули за декарбонизация, тази икономическа трансформация не може да се осъществи без третото измерение: значителни зелени иновации и инвестиции. И двете обаче се нуждаят от сложна екосистема, чието финансиране е ключов елемент, така че очакваме да видим нарастваща наличност на зелени финанси. Емитирането на зелени облигации от резиденти от еврозоната се е увеличило седем пъти от 2015 г., като през 2020 г. е достигнало 75 млрд. евро - това представлява приблизително 4% от общия брой на корпоративните облигации. Трябва да видим увеличаване на финансирането за зелени иновации и от други пазарни сегменти, особено след като неотдавнашните анализи сочат благоприятната роля на инвеститорите в акции в подкрепа на зеления преход. Активите, управлявани от инвестиционни фондове с екологични, социални и управленски мандати, са се утроили приблизително от 2015 г. насам и малко повече от половината от тези фондове са с местожителство в еврозоната. Завършването на съюза на капиталовите пазари следва да даде допълнителен тласък в подкрепа на зеленото финансиране, основано на акции, чрез насърчаване на дълбоки и ликвидни капиталови пазари в Европа", смята Лагард.

Президента на ЕЦБ твърди, че централните банки са изправени пред две тенденции - по-видими въздействия от изменението на климата и ускоряване на прехода към политики за преодоляването на тези въздействия.

МВФ очаква 5,5% глобален растеж на икономиката през 2021 г.

МВФ очаква 5,5% глобален растеж на икономиката през 2021 г.

9 трилиона долара ще се загубят до 2025 г. при липса на масово ваксиниране

"И двете тенденции имат макроикономически и финансови последици и имат последици за нашата основна цел за ценова стабилност за другите ни области на компетентност, включително финансовата стабилност и банковия надзор, както и за собствения баланс на Евросистемата. Централните банки са наясно с тези последици и са решени да ги смекчат. Вече е постигнато много и още се работи: Създаването на Мрежа за екологизиране на финансовата система (NGFS), с членство, включващо всички основни централни банки, е доказателство за това колективно участие в изменението на климата. В ЕЦБ сега стартираме нов център за изменение на климата, за да обединим по-ефективно различните експертни познания и направления на работа в областта на климата в Банката. Изменението на климата засяга всички области на нашата политика. Центърът за изменение на климата осигурява структурата, която ни е необходима, за да се справим с проблема, с неотложността и решителността, които заслужава. В областта на финансовата стабилност и банковия надзор ЕЦБ предприе конкретни стъпки към разширяване на разбирането на финансовата система за климатичните рискове и способността й да ги управлява. Издадохме ръководство за нашите надзорни очаквания, свързани с управлението и разкриването на свързаните с климата и рисковете за околната среда. Неотдавнашно проучване на оповестяванията, свързани с климата, на 125 банки предполага, че все още има начин да се извърви. Той оцени разкриването на климата в няколко основни категории информация. Само 3% от банките са разкрили информация във всяка категория, а 16% не са разкрили информация във всяка категория. Банковият надзор на ЕЦБ поиска от банките да извършат самооценка на риска за климата и да изготвят планове за действие, които ще започнем да оценяваме тази година", обяснява Лагард.

Всички тези детайли, които президентът на ЕЦБ изнася, могат да означават само едно - предстоят регулации, които априори да оценяват с по-висок рисков коефициент всички банкови активи (за България това означава най-вече кредитите за фирми), които не са свързани с мерки за борба с климатичните промени или още по-лош - създават допълнителни проблеми в тази област. И напротив, може да се очаква въвеждане на по-облекчен режим за кредитиране на екологични проекти и компании.

МВФ ще отчита изменението на климата във финансовите си оценки

МВФ ще отчита изменението на климата във финансовите си оценки

Кристалина Георгиева определи и четирите ключови области, в които МВФ ще работи в тази екологична насока

Например кредитирането за въглищните електроцентрали ще стане по-скъпо защото априори ще е по-рисково, а за соларни и вятърни паркове кредитите ще са по-евтини. Напълно е възможно и облигациите на държави с високи въглеродни емисии да се оценяват с по-висок риск и да са по-скъпи за емитентите, ако климатичните рискове бъдат включени в кредитните рейтинги.

Разбира се, прилагането на подобни мерки изисква законови промени на ниво ЕС - нови и/или променени директиви и регламенти. А това ще отнеме време - поне 2-3 години. Но отсега е ясно, че се върви в тази посока и тези промени ще станат факт. А до тогава ЕЦБ вече предприема действия в изпълнение на екологичната си политика, които ще засегнат на първо място банковите системи на всички държави в Банковия съюз без значение дали за членки на Еврозоната или не.

"Ще проведем тест за климатичен стрес на ниво банка през 2022 г. Понастоящем ЕЦБ тестува и стрес тест за риск от климатични промени, за да оцени въздействието върху европейския банков сектор през 30-годишен хоризонт. Предварителните резултати от картографиране на климатичните модели на местоположението на адресите на физическите активи на фирмите показват, че при липса на преход физическите рискове в Европа са концентрирани неравномерно в страните и секторите на икономиката. Но има и още: изменението на климата влияе и върху нашия основен мандат за ценова стабилност чрез няколко канала. Ето защо съображенията за изменението на климата са неразделна част от текущия ни преглед на стратегията ни за парична политика.

Изменението на климата може да създаде краткосрочна променливост в инфлационните процеси чрез екстремни метеорологични явления, и ако не се вземат мерки, може да има дълготрайни ефекти върху растежа и инфлацията.

Преходните политики и иновациите също могат да окажат значително въздействие върху растежа и инфлацията. Тези фактори могат потенциално да причинят трайно разминаване с основните мерки за инфлация и да повлияят на инфлационните очаквания на домакинствата и бизнеса и да нарушат ефекта на паричната политика върху лихвените проценти, като това ще засегне пряко фирмите и гражданите", твърди Лагард.

Тя има опасения, че рискът от климатични промени засяга пряко и баланса на ЕЦБ, доколкото голяма част от него е инвестиран в активи, обезпечени с държавни и фирмени облигации, чиято стойност може да бъде изложена на риск от климатични промени.

Разбира се, не това е най-голямата заплаха за стойността на тези обезпечения, а обезпокояващото финансово състояние на техните емитенти, но един допълнителен риск като климатичния ще окаже допълнителен негативен натиск върху стойността им.

Така или иначе българските банки и техните длъжници трябва да се готвят за бъдещи нови регулации, свързани със зеления бизнес и климатичните промени. И доколкото по-голямата част от бизнеса у нас неглижира подобни политики, няма съмнение, че за повечето длъжници тези промени ще са свързани с по-висока цена на кредитирането. И това ще се случи. Въпросът не е дали, а кога това ще стане.