Двата най-големи синдиката у нас КНСБ и КТ "Подкрепа" проведоха съвместно заседание, в което участваха и Националните им стачни комитети.

Обсъдена бе социално-икономическата и политическа ситуация в страната, като бяха изразени негативни оценки по проектозакона за Държавния Бюджет 2015, липсващата политика по доходите, неправилния подход при провеждането на пенсионната реформа, се казва в съобщение на синдикатите.

КНСБ и КТ „Подкрепа" съгласуваха позициите си и относно тежкото състояние на енергийната система на страната.

Ръководствата на двата синдиката взеха решение да обявяват бъдещите си съвместни протестни действия, след допитване до своите браншови и регионални структури, което ще се проведе до края на седмицата.

Работодателите също са изключително остри спрямо проекта за бюджет 2015 и особено в частта му за увеличаване на минималната работна заплата.

Погрешно се поставя знак на равенство между понятията „доходи" и „МРЗ", респективно - дълбоко погрешно е за запазването на МРЗ да се говори като за „замразяване на доходите", коментират от Българската стопанска камара.

Доходите се формират от множество елементи, вкл. основна работна заплата, стимули за добро трудово представяне, добавки за транспорт, комуникации, пенсии, социално подпомагане и др. МРЗ е ключов показател, репер, на чиято база се определят редица плащания, вкл. например субсидии за политически партии, възнаграждения за участие в управителни органи на търговски дружества и др. В този смисъл, МРЗ не винаги води до увеличение на доходите, а напротив - най-често води до нарастване на разходите (и бюджетните, и на физическите лица), заявяват още от камарата.

Те са категорични, че структурата на икономиката, производителността на труда, нивата на инфлация в страната в периода на икономическа криза не създават предпоставки за административно увеличение на МРЗ, като има предупреждения към страната ни от МВФ и ЕК, вкл. по отношение на практиката за определяне на МОД.

Подобни стъпки на правителството създават грешното усещане у българина, че без образование може да получава заплата, близка до средната, заявяват от БСК и отбелязват, че новото предложение на финансовия министър за 460 лв. МРЗ през 2017 г. представлява ръст от 35% спрямо нейния сегашен размер. Същевременно, в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2015-2017 г. предвиденият общ ръст на МРЗ е 11.8% (до 380 лв. през 2017 г.). Не повече от 1-2 страни в ЕС (с високи равнища на безработица) имат сходно съотношение.

Налице са според БСК сериозни регионални и браншови дебаланси в заплащането (до 2-2.5 пъти), които допълнително ще се увеличат при административно увеличение на МРЗ. В региони със СрРЗ, близка до МРЗ, ще се засили миграцията на трудовия ресурс към петте големи центъра - София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, и ще продължи обезлюдяването на съответните региони с тежки икономически последствия, в противовес с изискваната от ЕС кохезия.

Големият проблем на България е безработицата и най-вече тази сред неквалифицирания персонал. Икономически необоснованото увеличение на МРЗ ще доведе до ново съкращаване на нископлатена работна ръка и ръст на безработицата сред най-уязвимите групи в обществото, респективно - на разходите за обезщетения и социално подпомагане.