Шведската централна банка може да е изправена пред най-трудният си момент от 2011 г. насам, пише Bloomberg.

Това е последният път, когато банката повиши лихвените проценти и по този начин постави в действие цикъл, който в крайна сметка приключи с въвеждането на кризисни мерки.

В Riksbank и извън нея съществуват много различни възгледи за това как и кога трябва да се прекрати историческата програма за стимулиране. Десет от 24-те анкетирани от Bloomberg икономисти очакват банката да направи първата стъпка тази седмица, като добави четвърт пункт към основния сконтов лихвен процент, правейки го по този начин минус 0.25%. Останалите икономисти предвиждат, че бордът ще изчака.

Снимка 395947

Първото покачване на шведския процент за седем години ще дойде седмица след като Европейската централна банка обяви края на своята програма за количествено облекчаване, която налива пари в Европа в продължение на почти четири години и остави страни като Швеция да се справят с последиците. Точно началото на политиката на стимулите на ЕЦБ принуди управителя на Riksbank Стефан Ингвес и колегите му да разкрият собствената си програма за изкупуване на облигации и да намалят процентите под нулата.

Съветът на Riksbank е разделен кога да предприеме следващата стъпка, след като прекрати програмата си за количествено облекчаване в края на миналата година. Но с инфлацията, която сега се движи около целта от 2%, бордът казва, че се чувства уверен да действа преди ЕЦБ и е сигнализирал, че увеличението ще дойде през декември или февруари.

Но е труден момент да се започне затягане на политиката, особено след като глобалният и вътрешният растеж показват признаци на забавяне на фона на ескалиращата търговска война и сривът на фондовите пазари. Федералният резерв на САЩ също е станал много предпазлив по отношение на увеличението на лихвените проценти, ЕЦБ също показа, че няма да повиши лихвените проценти поне до втората половина на следващата година.

Шведското правителство така намали прогнозите си за ръста на БВП за 2018 и 2019 г. днес заради слабото вътрешно търсене, което накара икономиката да се свие през третото тримесечие, съобщи Reuters. Държавният секретариат по икономическите въпроси (SECO) каза, че икономическата продукция през третото тримесечие е спаднала с 0,2% и сега очаква икономически растеж от 2,6% през 2018 г., който е по-нисък от нивото от 2,9%, което се очакваше в прогнозата от септември.

Сега той прогнозира и забавяне на растежа до 1.5% през 2019 г. в сравнение с предишните очаквания за 2.0%. През 2020 г. растежът се прогнозира да се възстанови леко, до 1,7%.

За шведските политици, над които се надсмя нобеловият лауреат Пол Кругман, определяйки ги като "садомонетаристи" заради пристрастеността им към строга политика по време на финансовата криза, повишаването на ставките в сегашната ситуация може да е трудно.

Ето какво казват икономистите:

Handelsbanken, Йохан Лоф:

Ноемврийската инфлация изостана от прогнозата на Riksbank и подкрепи виждането на Handelsbanken, че Riksbank ще изчака до февруари. Съществува и "увеличен, но все пак малък риск, че нито една от следващите две срещи на банката няма да доведе до увеличение".

Nordea, Торбьорн Исаксон:

Riksbank ще повиши лихвите през декември, но в същото време ще даде смесени сигнали, като намали курса си. "Изглежда все по-ясно, че целта на увеличението на лихвите през декември няма да бъде охлаждането на икономиката и ограничаването на бъдещата инфлация", казва Исаксон. Riksbank изглежда вижда " определен смисъл във вдигането на процента от сегашното изключително ниско ниво".

SEB, Елизабет Копълман:

Решението е най-несигурно от дълго време. Ако банката следи само за икономическото развитие, вероятно ще изчака до февруари, но SEB прогнозира, че ще затегне политиката тази седмица, казва тя.

Swedbank, икономисти:

Увеличението се очаква в четвъртък, но "несигурността е висока" и решението се очаква да бъде омекотено от предпазлив тон. "По-плоска прогноза за сконтовия лихвен процент също е възможна, а заместник-управителят на Riksbank Пер Янсон може да изрази резерви относно решението за лихвения процент."

Икономистите от Danske Bank:

Прогнозират увеличение през декември, тъй като е имало "промяна в цялостното впечатление на борда в смисъл, че сконтовият лихвен процент от минус 50 б.т. (комбиниран с количествени улеснения) е спешна мярка, която вече не се изисква предвид факта, че инфлационните очаквания са стабилни на нива около 2%. "