Изключително важно е кой ще бъде президент на България, стана ясно от думите на икономиста проф. Димитър Иванов от Лондон в студиото на предаването "Лице в лице" по bTV.

Поради редица причини имам чувството, че управляващите искат да претупат избора на президент. Ние не избираме шеф на бакалия или на областен съвет, избираме главнокомандващ на България, когато страната ни е в центъра на геополитически шок, който може доведе военни и граждански конфликти. Трябва да се търси национална фигура, която да подеме националното възраждане на България, смята Иванов.

Относно икономиката той бе категоричен, че ситуацията е доста сложна. "Според много анализатори кризата от 2007-08 не си е отишла. Натрупаните дългове са 3 пъти повече от началото на кризата през пролетта на 2008 г. Америка се разцепва заради идващите президентски избори. Европа е изправена пред предизвикателство и предстоящото допитване дали Великобритания да остане в ЕС. Пред сериозна криза е изправен и Китай. Това са трите центъра, които дават 62% от БВП на световната икономика и те са пред сериозно земетресение", коментира икономистът.

България съумя да се запази от кризата, но в областта на реформите закъсняваме - в трудовия пазар, във финансовата система. Дълговете на трите вида - частен, корпоративен и публичен сектор, продължават да нарастват. Продажбата на публични активи не върви добре и всичко това продължава да тежи, заяви проф. Иванов.

"Правителството се опитва да плаща дългове, вземайки нови дългове. В момента имаме много евтин външен финансов ресурс, страната се нуждае от свежо финансиране. Вземането на дългове сега е добре, но можем да бъдем прецизни и внимателни. Динамиката на вземане на дългове надвишава темпа на икономическия растеж. Когато вашето домакинство взема дългове, си правите сметка на темпа на нарастване на приходите", даде пример българският икономист, който живее в Лондон.

Като втори проблем той алармира, че дори в парламента не знаят къде отиват тези плащания (взети от международни заеми - б.р.), за какво се ползват. Не виждаме никакво реконструиране на българската икономика. Плащането се натрупва към 2020-2022 г. На тези 16-20 млрд. нови дългове.

В студиото той донесе документ от 18 май 2016 г. от ЕК, определяйки го като основна икономическа критика. Това са препоръки на Съвета по отношение на националната програма за развитие на България. ЕК прави сериозни препоръки, че е забавена реформа във финансовия сектор - до края на годината националните тестове на банките, на застрахователните и пенсионните дружества да бъдат извършени, ни съветват от ЕК.

Като следваща препоръка е отправена - реформа на трудовия и на социалния модел. "От реформата на Калфин имаме за първото тримесечие на т.г. леко увеличаване на безработицата. ЕК обръща внимание на дълготрайно безработните и на безработицата при младежта. Два показателя, които нямат решение почти 5 години. Това намаление на безработица се компенсира с броя на заминалите за чужбина и на починалите в активна трудоспособна възраст", сряза проф. Иванов прокламираните успехи на досегашния социален министър.

"ЕК има съмнение по отношение на използването на трети лица при различни банкови транзакции, публични поръчки, конкурси и договори и за финансовата обезпеченост на нашата пенсионна система", заяви икономистът. На репликата на водещата, че се молим пенсионната система да не се разпадне, проф. Иванов заяви: "Молим се на Господ не е национална стратегия".

На хоризонта на Българската икономика има тежки мрачни облаци, обобщи финансовите перспективи проф. Димитър Иванов.
Основният проблем на нашата икономика е липсата на задвижени двигатели на вътрешния растеж - организмът на икономиката работи чрез инжекции, илюстрира той.

Поздравления за газовия разпределителен център, подкрепа за малко по-ефективното ползване на различните програми. Раздвижването на българската индустрия продължава да стагнира, каза проф. Иванов.

Като илюстрация на думите си той изреди: "Оценката на статистиката намалява, производството на продукция намалява, потреблението - 0,8%, цели градове и селища са опразнени от хора".

Относно предстоящия референдум във Великобритания за излизане от ЕС, работещият в Лондонското сити икономист обясни, че има две основни кампании - За излизане от ЕС и Против излизането.

"Кампанията за оставане в ЕС води с около 10-12%, но битката е изключително тежка. Великобритания ще остане, но ЕС ще бъде дълбоко разтърсен. Този ЕС е антидемократична структура. Великобритания не приема пътя към федералистка Европа", допълни проф. Иванов.