Недостиг на ресурси, недобра координация и липса на информационна осигуреност и интегрирани услуги е диагнозата на системата на психиатричното обслужване в България. Това гласи анализ на Сметната палата. Одиторите са дали 13 препоръки на министъра на здравеопазването и 2 препоръки на министъра на труда и социалната политика.
Според одиторите, все още не е изградена ефективна система на психиатричното обслужване, която да се основава на принципите на достъпност на здравни услуги, координираност и непрекъснатост на грижите. Одитът е озаглавен "Ефективност на системата на психиатричното обслужване". Проверката е направена от 01 януари 2017 г. до 31 декември 2019 г.
Според национално проучване през 2017 г. пожизнените заболявания от чести психични разстройства в България е 14,54%. Психичните разстройства са на второ място с най-голям принос за боледуванията, измерени чрез показателя "години живот в боледуване или инвалидност" (DALYs) в Европейския регион (19 на сто) и най-важна причина за инвалидност.
Проучвания на Световната здравна организация показват, че при около 25-30 % от първоначалните контакти със здравната мрежа става въпрос за някакво психично страдание. Наличието на депресия съществено се отразява на процента на оцеляване на хората със сърдечно-съдови и онкологични заболявания.
Предлаганите в България здравно-психиатрични услуги се ограничават до стационарно лечение. Причината е, че всички дейности, свързани с проследяването, поддържащото лечение, рехабилитацията и ресоциализацията, са извън компетенциите на тези болници и те нямат финансиране за това.
Това е причината в държавните психиатрични болници да има десетки пациенти, които не са на активно лечение, но не се изписват, защото няма къде да бъдат настанени. Така болниците са принудени да поемат и ролята на домове за хора с психични разстройства - практика, която съществува от десетилетия.
В страната няма възможности за рехабилитация на хоспитализирани психично болни пациенти. Стаите, кабинетите, сградите са неприемливо мизерни, пренаселени и нехигиенични.
Липсват:
- добра координация между обществените здравни услуги и останалите здравни и социални дейности, регламентирани в различните документи - стратегии, закони, правилници;
-приемственост на грижите след като болните бъдат изписани и се върнат обратно в общността;
-връзка между отделните професионалисти, имащи отношение към страдащите от тежки психични разстройства;
-добро взаимодействие със социалните служби в страната при настаняване на психично болни пациенти за последваща грижа и провеждане на ефективна психо-социална рехабилитация.
Бюджетът на държавните психиатрични болници не е пряко обвързан с обема на осъществяваната дейност. Парите за медицинските дейности, които се субсидират от Министерството на здравеопазването, се определят въз основа на данните за средния разход на лечебните заведения. Това пречи да се измери ефикасността и ефективността на публичните разходи.
Независимо, че парите, планирани за психично здраве нараства от 53 380 хил. лв. за 2017 г. на 65 932 хил. лв. през 2019 г., това не осигурява всички дейности за психиатричното обслужване, за да функционира ефективно и да предоставя качество на обслужването.
Според инспекторите, това е причина за недостиг на персонал и неравномерното му разпределение. Няма пари за обучение, но има лош морал и отношение към пациентите.
Разпределението на кабинетите в градовете е неравномерно. Най-много амбулаторни практики има в София, Пловдив и Варна, най-малко в Смолян, Разград и Монтана. В извънболничните центрове липсват социални работници и психолози, които да осъществяват социално-рехабилитационни дейности. Недостатъчни са специалистите по детска психиатрия и функциониращите стационарни легла за лечение на деца и юноши с психични заболявания.
Според данни на РЗИ, че през 2017 г. 19 области са осигурени с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население.
През 2018 г. 18 области имат по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. През 2019 г. 21 админинстративни области са с по-малко от 1 психиатър на 10 000 души население. При посочените примери даже не се заявяват потребности от специалисти. Подобно е положението и с детските психиатри.
През 2017 г. в 22 области няма детски психиатър, през 2018 г. - 23 области нямат детски психиатър, през 2019 г. - 20 области нямат специалист по детска психиатрия. Лечебните заведения за болнична помощ са в невъзможност да поддържат минималните изисквания на Медицинския стандарт "Психиатрия" по отношение на персонала.
Според одита на Сметната палата няма единна информационна система в здравеопазването и условия за интегрирани грижи, която да гарантира не само информираното управление, но и адекватното проследяване и лечение на пациентите.
Останалите липси за психиатричната дейност в България са, че няма ред за проследяване на всеки един пациент. Липсва поддържаща терапия и различни психосоциални интервенции с оглед обратното социализиране. Необвързаност на амбулаторната дейност с останалата мрежа от услуги.
Няма програми за лечение на хранителни разстройства, ранен детски аутизъм, разстройства на развитието, проблеми в нервнопсихичното развитие, поведенчески и емоционални разстройства и др.
От Сметната палата са установили, че няма и наблюдение на резултатите - няма система за оценка на ефективността на предоставяната психиатрична помощ и обвързаност на финансирането с качеството на предоставяните услуги. Начинът, по който са регистрирани събираните данни за използваемост и лечение поражда съмнения в тяхната достоверност и не позволява използването им за целите на взимане на управленски решения.
В България липсва превенция на психичното здраве - не са достатъчни превантивните, социалните и здравните услуги, които имат ключова роля за предотвратяването на риска от социално изключване сред целевите групи. Няма услуги, които да се предоставят в домашна среда и да отговарят на потребностите на възрастните хора и хората с увреждания.
Освен финансовите, методическите, Сериозен проблем у нас са и нагласите на обществото към психично болните, често обществото ги дискриминира. Излизайки от болниците, тези хора попадат в среда, която не е толерантна към тях, не ги подпомага, включително и най-близките им хора.
От Сметната палата изтъкват, че е нужно в психиатричното обслужване да се включат не само здравната и социалната системи в страната, но също и органите на местното самоуправление и местната администрация, неправителствени организации, европейски фондове и механизми, общността и други заинтересовани страни, които участват и съдействат за реализирането на държавната политика. Само чрез цялостна визия, интегриран подход и обща координация на действията на целия спектър от отговорни институции и заинтересовани лица може да се постигнат целите на системата и дълго очакваното ѝ реформиране.
Одитният доклад е публикуван на новата интернет страница на Сметната палата на адрес www.bulnao.government.bg
USD
CHF
EUR
GBP
