„Я, кажи ми, облаче ле бяло" запяха няколкостотин граждани пред стълбите на Софийския университет в Деня на народните будители като част от протеста, организиран от окупиралите сградата на Ректората ранобудни студенти.

Около 11 часа зад голям плакат „Университетските преподаватели призовават: събудете се" се наредиха около 50 преподаватели, които подкрепят исканията на студентите. Събралото се пред тях множество дълго ръкопляскаше и скандираше: „Ние сме с вас!".

Докато чакаха да дойдат и самите окупатори, преподавателите дадоха тон за „Оставка", мощно подет от обикновените граждани, събрали се на протеста.
Проф. Александър Кьосев призова ранобудните студенти да бъдат прекръстени на „ранобудещите", тъй като те са дали пример на своите преподаватели и на обществото. „непрекъснато им казват, че са малко, но и будителите са били малко", припомни Кьосев, след което се усъмни, че искащите оставка са толкова малко, позовавайки се на социологически проучвания.

Кьосев призова за референдум по въпроса „Искате ли предсрочни избори?". Той бе категоричен, че протестът е политически, но не е син, червен и не е на красивите или на софиянците, а е на всички възмутени граждани, които искат нов морал в политиката.

Към множеството се присъединиха студенти от Медицинския университет, УНСС, НАТФИЗ и други, а освен „Облаче ле бяло", един от студентите, с помощта на всички присъстващи, изпя и песента „Бягство".

В своята декларация ранобудните студенти отново се спряха на скандалните според тях кадрови назначения на новото правителство и бяха категорични, че то няма капацитет да определя тяхното бъдеще.

Според студентите не може премиер да е човек, нарекъл учителската стачка преди години „седенка". В Народното събрание пък стоят хора, на които не им пука, както, по думите им, е заявил самият председател Михаил Миков, нито за образованието, нито за бедността, нито за правото на достоен живот, а ги интересува само властта.

„Живеем в самодоволна безпросветност и ни призовават да емигрираме, когато даваме воля на справедливото си възмущение", разгневиха се студентите, след което се обърнаха с призив към всички граждани да се събудят и настояха за ефективна общонационална стачка.

Малко след това демонстрацията прерасне в шествие и се отправи към Народната библиотека.
Противно на първоначалните планове, заявени от предния ден в социалните мрежи, за четене на поезия пред Народната библиотека, протестиращите я подминаха. Единствено някои от тях оставиха цветя, но отново продължиха.

Блокирано е кръстовището пред Ректората, бул. „Левски" - в посока паметника, като няколко тролея останаха спрени. Линейки обаче минаваха спокойно.
Улица „Оборище" бе затворена от полицейски кордон още в нейното начало, откъм бул. „Васил Левски", тъй като около храм-паметника са се събрали няколко десетки граждани, подкрепящи правителството.

За кратко шествието спря и се обърна към контрапротестиращите, които от сутринта са около храма с възгласи „червени боклуци" и продължи напред към паметника Левски, където запя „Шуми Марица".

До паметника ранобудните младежи изпяха българския химн и потеглиха по ул. "Московска". С цел да няма сблъсъци при евентуалното им сливане с останалите контрапротестиращи, полицейското присъствие бе изключително засилено.

В един момент група цигани се оказаха пресирани между полицейския кордон и студентското шествие. Мургавите ни събратя се тюхкаха, че ги били докарали за протест, но не им казали за кой точно.

Студентите се обърнаха към органите на реда с думите "Пазите престъпници" - за депутатите, а за контрапротестиращите думите им бяха: "После да ги изпратите до селата".

Идеалният център на София е затворен за движение от полицията. Улица "Раковска" - от площад "Славейков" през "Цар Освободител" до "Дондуков", а "Цар Освободител" - от Министерски съвет до Народното събрание.

Една от целите на протестното шествие на ранобудните студенти и други граждани явно бе да се блокират различни кръстовища в столичния център. Когато стигнаха обаче до това са В. Левски и Дондуков полицейски кордон не им разреши блокадата, което поядоса малко студентите, но до нещо по-сериозно не се стигна.

И пред парламента настроенията бяха сравнително спокойни и до сблъсъци не се стигна. Чуваха се обичайните освирквания и скандирания "Тук не е Москва", „Оставка" и „Вие сте позор - оставка и затвор" от страна на няколкостотин души. Върху паметника на Цар Освободител са се покатерили няколко души, които са издигнали голям плакат с надпис „Кой предложи Делян Пеевски".

Малко след като предварително обявената програма бе изпълнена, протестиращите решиха да опитат да съставят жива верига около сградата на Парламента, като се хванаха за ръце и започнаха да го обикалят. Ентусиазмът първоначално бе голям, но идеята изначално изглеждаше обречена на неуспех, тъй като отцепеният регион е прекалено голям, а протестиращите не са чак толкова много.

Веригата стигна от БАН до северния вход на Народното събрание, където се разкъса, а друга част от нея продължи към улица „Московска" и изходите около храм-паметника „Александър Невски".

Три часа след началото на протестното шествие от множеството останаха 100-150 души, които се опитваха да блокират кръстовищата около парламента. Органите на реда обяче успяваха бързо - без употреба на сила, да осуетят "набезите".