Министерството на образованието и науката (МОН) обмисля да завиши часовете по военно обучение, които се провеждат в 10 и 11 клас.
Това заяви просветният министър проф. Георги Вълчев пред Нова телевизия.
Той побърза да уточни обаче, че това не означава образователното ведомство ще превърне училището в казарма.
В момента в 10 и 11 клас са предвидени в рамките на 5 учебни часа, обикновено са заложени в часа на класа, да се провежда т.нар. военно обучение. То е с теоретичен характер и цели придобиване на знания за защитата на родината и справяне при кризи.
"Няма да учим учениците как се стреля, а искаме да разширим знанията им как да се реагира в кризисни ситуации. Освен това учениците трябва да си дават сметка, че войната е трагедия, а не само победи", каза министърът. По думите му часовете по военно обучение ще се водят от учителите, които ще канят военни да разказват и за ежедневието в армията.
От догодина от първи клас ще започне и обучение по добродетели и религия.
"Родителите ще може да избират в кое от двете направления да запишат детето си, но дори и да изберат религия, отново ще бъде преплетено с добродетелите", каза Вълчев.
Той успокои, че с въвеждането на този предмет българското образование няма по никакъв начин да загуби светския си характер.
Тези допълнителни предмети са свързани с търсенето на решения на проблема с агресията сред децата, уточни образователният министър.
Проф. Георги Вълчев коментира и случая с убийството в Пловдив, извършено от непълнолетни.
Той обясни, че проверката на МОН е показала, че почти всички замесени не са отличават от средностатистическия български ученик. При някои има завишен брой отсъствия, но те са по-уважителни причини, при друг - от закъснения. Няма скъсване на връзката с училище, освен при един от учениците, който по болест е с голям брой отсъствия, уточни министърът.
По думите му все пак част от децата са били маргинализирани в класа и вероятно заради това са търсели друга среда за изява. Само при едно от децата е имало единичен сигнал за агресия, но родителите и учителите са реагирали. Някои са имали контакт с психолога в училището, но нито един психолог не е дал индикации, че може да се стигне до такива крайни форми на агресия като убийство, добави просветният министър.
"Училището не е единствената среда, където може да се решат проблемите с агресията. Не може да очакваме от учителите да следят социалните профили на учениците. Това трябва да се върши от родителите", каза образователният министър.
Впоследствие министърът на образованието коментира и темата с учителските заплати.
Проф. Вълчев заяви, че заплатите са различни, тъй като системата на финансиране е фокусирана върху броя ученици. "Това прави несигурни учителите в по-малките училища и заплатите, които получават, са различни, точно защото разполагат с различен брой финансиране", поясни министърът.
Според него системата на финансиране в момента изкривява доста, дори поведението на учителите.
Той бе категоричен, че трябва да се продължи политика на повишаване на учителските заплати, защото "това промени картината и профила на български учител".
"Действително, не е само заплащането е това, което мотивира младите хора да избират тази професия, но то е задължителен елемент", каза още проф. Вълчев.
Той даде за пример, че в момента около 18% от общия брой на ангажираните в образователната система са под 35 години. Средната възраст на учителите в българското училище е около 45 години.
"Ние трябва да продължим в тази посока, така че усилията ни са непрекъснато да повишаваме заплатите ще продължат", каза още министърът.
На въпрос с колко ще бъде предложено в следващия бюджет да се увеличат учителските заплати, той отговори: "Нека да продължат разговорите ни в Министерство на финансите, ще защитаваме повече от 5%", каза още министърът.
USD
CHF
GBP
