Според изследване "Какво ви задържа в България и какво ви привлича в чужбина?", около 86% от младите хора отговаряли: "Нищо не ме задържа в България".
Допитването е направено от Съюза на българските учители (СБУ), разказа председателят на СБУ към КНСБ Янка Такева.

Второ изследване от СБУ показвало, че в преподаването е водещ образователният компонент, а не възпитателният. Резултатите бяха споменати на провелата се в сградата на Българския червен кръст (БЧК) кръгла маса на тема „Патриотичното, гражданското и религиозното възпитание на българската училищна младеж“.

Никой от Министерство на образованието и науката (МОН) не уважи дискусията, посветена на гражданското образование. Новоизбраният просветен министър Меглена Кунева била заета, но на форума не дойде и нито един представител на ведомството, което не остана незабелязано от участниците.

"Къде отиде гражданското, общественото образование? Къде отидоха онези ценности, които ни правеха да бъдем достойни синове не само в семейството си, но да бъдем достойни граждани на обществото и на държавата си?" Тези въпроси постави Янка Такева, която изнесе доклад за ролята на средното образование във формирането на граждански ценности.

Думата "възпитание" се споменавала само на две места и в новия образователен закон, за което от СБУ се е борили поне да бъде споменато, подчерта Такева.

"Национализмът след Втората световна война се раздели на две доктрини - на агресивен и на модерен, градивен национализъм", заяви акад. проф. д-р Григор Велев, председател на Българската академия за науките и изкуствата (БАНИ).

Той очерта измеренията на двата вида национализъм. Агресивният национализъм се изразява в ксенофобия, шовинизъм, расизъм, антисемитизъм. Патриотизмът, родолюбието, държавността, националната идентичност са проявите на градивния национализъм.

По думите му, образованието и възпитанието на учащите се е двуединен процес.

Националното възпитание на младите трябва да започне първо в семейството. След това идва ролята на българското училище, в което трябва да възродим нашите национални традиции, убеден е акад. Велев.

По думите му, задължително трябва да се организират ученически екскурзии по историческите места, както преди. Историята, българската литратура и географията пък трябвало да се преподават от хора с ярко национално излъчване, убеден е проф. Велев.