Достойни ли сме да бъдем наследници на 11-вековната си писмена и културна традиция?

С този въпрос проф. дфн Анна-Мария Тотоманова провокира интереса на аудиторията към академичното й слово на тема: „За буквите и за достойнството” по време на тържеството в Аулата на Софийския университет „Св. Климент Охридски” по повод 24-ти май.

Проф. Тотоманова обърна внимание, че 2016 година е обявена от ЮНЕСКО като година на Свети Климент Охридски, който е и патрон на Софийския университет. Тя отбеляза, че Кирилометодиевият език се разраства и се развива като отрицание на гръцкия и посочи като израз на това отрицание съчинението „За буквите” от Черноризец Храбър, който сравнява славянската азбука с гръцкото писмо.

Проф. Тотоманова изтъкна, че разцветът на българската писменост и култура по времето на Златния век е ненадминат, но значим е и периодът на цар Иван Александър, известен като „Сребърен век на българската писменост”.

„Това е периодът, през който въпросът за буквите и достойнството на езика отново е в центъра на духовния живот на българите. Книжовниците от Търновската книжовна школа, начело със своя духовен водач Св. Патриарх Евтимий обновяват преводите на свещените книги и предприемат реформа на правописа”, посочи проф. Тотоманова.

Тя даде пример с написаното от Константин Костенечки, чиито трактат „Сказание за буквите” е всъщност единственото достигнало до нас изложение на така наречената „евтимиева реформа” в правописа.

Проф. Тотоманов припомни думите на Костенечки, че „буквите са главата на всяко книжовно дело” и изтъкна, че за него правописната грешка е като „строшена стълба” и е „по-страшна от смисловата грешка”, която била като „пречупени нозе”.

Проф. Тотоманова обясни защо това е било така за книжовника ни Константин Костенечки, а именно, ако имало стълба – куцият, макар и пълзейки по колене и нозе, щял да се изкачи и да слезе по пътя на познанието, но „без стълба и здравият не ще тръгне нагоре”.

Тя припомни неговият завет - стълбата да бъде предадена здрава на поколенията, а чедата да бъдат учени като търновци.

Проф. Тотоманова изтъкна влиянието на Търновската книжовна школа в страни като Русия, Сърбия и Молдова, като отбеляза, че Рибният буквар на д-р Петър Берон показва, че езикът ни е достоен да се превърне в модерен и съвременен.