От Българската стопанска камара (БСК) предлагат мерки за повишаване конкурентоспособна и устойчива българска индустрия. Повод за техния анализ е изправянето на нашата индустрия пред тежки ангажименти във връзка с т. нар. Европейски зелен пакт, възстановяването на икономиката от кризата с COVID 19 и приемането на новата национална енергийна стратегия.

Разходите за ток за енергоинтензивните производства достигат до 30-40%. По линия на междусистемните връзки тези разходи оказват съществено влияние върху конкурентоспособността на производителите.

АИКБ предупреди: Европа се самоубива със Зелената сделка

АИКБ предупреди: Европа се самоубива със Зелената сделка

Работодателската организация настоява за нова зелена дипломация

Стратегията не отразява в достатъчна степен новия План за климатични цели 2030. Има проблемни области, по които трябва да се предвидят конкретни мерки с планове за действия, смятат от БСК по повод представения от Министерството на енергетиката през септември 2020 г. проект на "Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Р България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г.".

Проектът за енергийна стратегия следва да бъде подобрен, като отговори на бъдещите енергийни потребности на страната и новите политики по промените в климата и енергетиката. От Камарата смятат, че е нужна преоценка на прогнозите за ръст на БВП, за развитие на брутното и крайното енергийно потребление

Възприемането на заложения пасивен енергиен сценарий и изключително скромен прогнозен ръст на брутното и крайното енергийно потребление, на нереалистично високите цели за енергийна ефективност ограничава радикално възможностите за устойчив ръст на БВП, пишат от БСК. Ограничението е и за масирани инвестиции в енергийна инфраструктура и в заместващи мощности, за нарастване на енергийното потребление в енергоемки, но енергийно ефективни конкурентни производства и създаване на нови работни места с висока добавена стойност.

От БСК предлагат да се преизчислят всички допускания за прогнозно брутно и крайно потребление, енергиен и въглероден интензитет, енергийна ефективност, скорост на обновяване на електроенергийните мощности, преносна и разпределителна мрежа, структура на енергийното производство (в т.ч. безвъглеродна и ниско въглеродна енергия, респ., ядрена енергия и ВЕИ). В тази връзка подчертаваме, че при изготвянето на финалния вариант на ИНПЕК и Стратегията не са отчетени изразените становища на експертната общност, вкл. на Българския енергиен и минен форум, НПО, ВУЗ и други заинтересовани страни, пишат от Камарата.

Те очакват да бъдат поставени и ясни, амбициозни и същевременно достижими цели за средногодишен реален ръст на БВП от минимум 2,5% до 2030 г. вместо предвидения 1,4%.

От Еврокомисията на 17 септември 2020 г. представиха своя план за намаляване емисиите на ПГ в ЕС с най-малко 55% до 2030 спрямо нивата от 1990. В съобщението по този повод се отбелязва, че на този етап в ЕС единствено България, Полша, Хърватия и Румъния не планират изключването на лигнитните въглища от енергийния микс.

За гарантиране оперативността на базовите мощности в енергетиката са наложителни мерки, които да включват цялостна визия за развитието на комплекса "Марица-Изток" с възможности за използване на финансовите и инвестиционни механизми на ЕС. От работодателската организация предлагат някои примерни възможности:

- Хибридизиране на централите въз основата на наличните и икономически ефективни най-добри практики и технологии за производство на енергия от различни източници, използвайки финансовите и инвестиционни механизми на ЕС;

- Разработване на технико-икономически анализ за целесъобразността и възможностите за алтернативно използване на въглищата като наличен горивен източник (привличане на външни и наши компетентни организации и специалисти);

- Използване на наличната площ и инфраструктура по най-ефективен начин, включително чрез изграждане на индустриален парк.

Те очакват да бъде преразгледана визията за енергиен преход в унисон с политиката на ЕС, която да бъде обсъдена с всички заинтересовани страни. Необходимо е да се оценят отново възможностите и набележат необходимите промени в националните политики и мерки за съответствие с новите предложения на ЕК до 2030 за постигане (или поне доближаване) на четири цели. Те са намаляване на емисиите на парниковите газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г., увеличаване на дела на ВЕ в крайното потребление до 38-40% (в Стратегията 29.09%), намаляване на първичното енергийно потребление - 39-41% (в Стратегията 27,89%), намаляване на крайното енергийно потребление - 36-37% (предвидено 31.67%).

Въвеждане на механизмите за капацитет и договорите на производителите да се приведат в съответствие с пазарните принципи за гарантиране на нормална пазарна и регулаторна среда като се гарантира участието на потребителите (т.нар. demand-side response) в тези механизми. В проекта на Стратегията е предвидено тази мярка да бъде приложена от 01 юли 2021 г. От БСК искат това да стане от 01 януари 2021 г. с цел отпадане на непазарните плащания към ТЕЦ по дългосрочни договори и по задължения, наложени със заповеди на министъра на енергетиката. Ефектът от прилагането на мярката е в размер на около 1 млрд. лева годишно, като има и антикризисен характер в контекста на пандемията К19, подчертават от БСК.

Работодателите искат да се предвидят средства от продажбата на квоти (Фонд "СЕС") за компенсация на непреките разходи за емисии на парникови газове за индустрията. Да се ускори либерализацията на пазара на природен газ при прилагане на ясни и прозрачни правила и следване на последователен и обществено (синдикати, работодатели, граждани) съгласуван план с преустановяване административната намеса в свободните пазарни отношения, предлагат още от Камарата.

В предложенията им е включено и осигуряване на условия за създаване на промишлени енергийни общности на сегашните индустриални площадки, включително чрез пълна и точна регламентация на затворените разпределителни системи.

От БСК искат да има предвидима и стабилна правна рамка и да се спрат честите законови промени. Те очакват да бъде насърчавано по-широкото използване на автономни електроцентрали, включително ВЕИ, да се опростят административните процедури за присъединяване към електрическата мрежа на индивидуални инвеститори и производители на енергия за собствени нужди. Текущото състояние на процедурата оскъпява и на практика блокира инвестиционния процес.